Екип на БСК проведе проучване на тема „Какво очакват младите от работодателя си днес?“. Проучването бе осъществено в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост[1]“ в периода 11-21 февруари 2026 г. чрез онлайн въпросник и обхвана 206 респонденти.

Целта на проучването е да идентифицира нагласите на младите хора към работодателите и пазара на труда в България днес и да очертае кое влияе върху привличането и задържането на млади кадри, и на тази база да бъдат формулирани адекватни бизнес и публични политики, вкл. в контекста на предстоящите европейски процеси.

Проучването се реализира в контекста на европейската рамка за сътрудничество в областта на младежките политики, дефинирана чрез Стратегията на Европейския съюз за младежта за периода 2019-2027 г.[2]

Преходът от образование към заетост се утвърждава като критичен етап, в който се формират уменията, трудовите навици и дългосрочната професионална реализация. 

Значението на предприятията в процеса на изграждане на човешки капитал нараства. Компаниите се утвърждават не само като работодатели, но и като активни участници в развитието на умения - чрез стажове, обучения, вътрешно развитие и създаване на условия за устойчиво включване на младите хора в заетост. Способността на компаниите да привличат, развиват и задържат млади кадри се превръща в двигател за тяхната конкурентоспособност.

В българския контекст тези процеси се проявяват с особена интензивност. Младите хора често срещат затруднения при прехода от образование към заетост, включително поради несъответствие между придобитите умения и изискванията на работодателите. Наред с това се наблюдава висока мобилност и чувствителност към фактори като възнаграждение, възможности за развитие и качество на работната среда. Това води до по-честа смяна на работни места в ранните етапи на кариерата. Тези тенденции поставят пред българския бизнес необходимостта от по-структуриран и дългосрочен подход към управлението на човешките ресурси, както и от по-активно използване на европейските политики и инструменти в областта на младежката заетост.

Изследването има няколко конкретни измерения:

Анализ на условията при избор на работодател и очакванията към работната среда;

идентифициране на основните причини за напускане и факторите за дългосрочно задържане;

Оценка на възможностите за професионално развитие в българските компании;

Анализ на готовността за участие в стажантски и обучителни програми като инструмент за преход от образование към заетост;

Събиране на препоръки от самите млади хора към работодателите.

Паралелно с количественото проучване на нагласите е извършен и анализ на добри практики на европейско и национално ниво, свързани с управлението на човешките ресурси, развитието на умения и адаптацията към променящите се изисквания на пазара на труда. 

Данните от проучването потвърждават, че докато рамката на ЕС за младежта предоставя правилната посока (баланс, развитие, включване), на национално ниво икономическият фактор и качеството на управление са "филтърът", през който тези цели се реализират. Препоръчително е бъдещите мерки по стратегията в България да акцентират и върху подкрепа за малкия и среден бизнес в подобряването на управленските практики.

От изследваните данни се наблюдава ясно изразена йерархия на факторите при избор на работодател. Най-често посочваното условие е заплащането, отбелязано от 84,5% от респондентите. На второ място се нареждат възможностите за развитие - 66%. Следващите по значимост фактори са: Смислена работа - 39,3%, Работна среда - 35%, Гъвкаво работно време - 32%. По-нисък относителен дял имат: Стабилност - 15%, Remote работа / Home office - 15%, Обучения - 7,8%.

Най-често посочваното условие за дългосрочно оставане в една компания е балансът работа-личен живот, отбелязан от 71,8% от респондентите. На второ място се нарежда повишението на заплатата, посочено от 64,6% от младите хора. Професионалното развитие остава важно и при задържането, посочили го като важен елемент, са 61,2%. Съществено значение има и доброто управление в компанията, отбелязано от 45,1% от анкетираните. Интересните проекти са посочени от 31,6%, което сочи, че съдържанието на работата има значение, но е второстепенно спрямо структурните фактори като възнаграждение и баланс. По-нисък относителен дял имат: Обученията - 12,1%; Повече движение / динамика - 7,3%.

По отношение на факторите, водещи до напускане, данните очертават три водещи рискови зони – възнаграждение, управление и развитие - ниското заплащане, отбелязано от 75,2% от анкетираните, лошото управление, посочено от 65,5% от респондентите. Липсата на развитие е посочена от 52,4% от анкетираните, прекомерното натоварване, отбелязано от 51% от младите хора. Липсата на гъвкавост е посочена от 27,2%, а по-добра външна оферта от 17,5%.

Резултатите подчертават ясно изразена готовност сред младите хора за включване в стажантски и обучителни програми. От общо 206 респонденти, 80,1% заявяват, че биха участвали в стажантска или обучителна програма към компания. Едва 16% посочват, че не биха участвали. Останалите отговори са свързани с конкретни условия като участие срещу заплащане или в зависимост от етапа им на професионално развитие.

Цялото проучване можете да видите ТУК: https://www.bia-bg.com/news/view/35941