Интервю на Славка Хинкова със заместник-държавния секретар на Министерството на земеделието на Р. Унгария, Каталин Тот
Госпожо Тот, В България сте по повод участието на Унгария, като страна партньор на международните изложения ИНТЕРФУД & ДРИНК, какви са първите Ви впечатления от страната и Изложението?
Каталин Тот: Голяма чест е за нас, че Унгария беше поканена за страна партньор на този важен форум. За първи път съм в България и първите ми впечатления са много добри - и от страната и от организацията на изложението. Радвам се, че сме страна партньор. Недооценявахме досега българския пазар на хранителни продукти. Понякога виждаме по-добре далечните дестинации, а забравяме за близките.Двете страни могат да се възползват от общото историческо минало и географска близост и да си сътрудничат много по-успешно.
Къде виждате перспективите за по-тясно сътрудничество - в двустранните търговски отношения или в съвместни участия на трети пазари?
К.Т. Трябва да използваме всяка възможност – и в областта на двустранните отношения- търговия, бизнес, политика, и в областта на общи участия на трети пазари, и в съвместни предложения и позиции по определени политики в рамките на ЕС.
Някои път си слагаме сами бариери, например, че Унгария е производител на вино и България е производител на вина, и няма смисъл да се търси пазар за унгарските вина в България и обратно, но не е така.
И двете страни имат 68-80 хиляди хектара лозя, една и съща база, но Унгария има много и хубави бели вина и розе, а България-предимно хубави червени. Интегрирани - можем да попълним нишата. Имаме много допирни точки, обща визия, високо ниво на производство. Много важни са и политическите контакти.
Страните от бившия социалистически блок имаме и сходни проблеми при прехода, имаме и общи проблеми след присъединяването си към ЕС.
Вишеградската четворка (V4) на Унгария, Чехия, Словакия и Полша се бори за интересите на целия регион. Много е важно заедно, в пакет, да се поставят въпроси за разрешаване. Такъв опит имаме в рамките на сътрудниюеството V4+3 (България, Сърбия и Румъния). Заедно сме по-силни, отколкото ако Унгария, или която и да е от останалите страни, сама представя за разрешаване даден проблем.
Колкото до отношенията на политическо ниво, през последните месеци са много активни именно заради поканата да бъдем страна партньор на изложението. Унгарското министерство на земеделието осъществи през 2014 г. вече три работни срещи с министър Танева на ралични форуми- в София в края на юни- при учредяване на Аграрния Център в рамките на сътрудничеството на страните от ЦИЕ с Китай 16+1, по време на аграрното изложение в края на септември в Будапеща и сега в Интер Експо Център.
Днес с министър Танева, докато бяхме на унгарския щанд, говорихме за унгарския опит с данък „Вредни храни“, в Унгария ние го наричаме “данък чипс“- какви бяха последствията в Унгария след приемането му. Договорихме се от МЗХ да изпратят официално запитване и ние ще помогнем експертно. На експертно ниво обменихме опит и мнения относно Поземления закон. Нашата позиция е, унгарската земя - да си остане унгарска земя.
През юии имаше съвещание в Будапеща на експертно ниво, присъстваше и България. Чуждите инвеститори това чакат- да купят земята, да я обработват, да преработват продукцията или да строят логистични центрове и пр. Купили се земята – тя отива.
А как виждате общи участия на трети пазари?
К.Т. На първо място, Унгария и България в рамките на 16+1 и не само - заедно на огромния китайски пазар.
Един важен фактор за коопериране е формата 16+1, страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и Китай. В България вече се откри Център за насърчаване на земеделското производство между страните от ЦИЕ и Китай.
Унгарските храни са без ГМО и са високо признати на световните пазари. Произведени са по модерни и иновативни технологии, българските храни също са с високо качество. Обсъждаме стратегията заедно да се появим в безмитната зона, с премиум категория свои стоки. Унгария и България - заедно на огромния китайски пазар. Така ще тестваме дали има интерес към нашите стоки там.
Туризмът също е с огромен потенциал , в Унгария аграрния туризъм е много добре развит. В Будапеща се намира туристически център в рамките на сътрудниюеството на ЦИЕ с Китай (16+1).
Държавата е осигурила много големи данъчни облекчения за селския туризъм, което е директна подкрепа. Унгария успя да договори за новия програмен период 2014-2020 г. 80 % от Програмата за развитие на селските райони. да е за малките стопанства и МСП. Това е политическо решение за развитие на дребните земеделски производители и МСП.
Трябва да се възползваме от възможностите - България е аграрен център, а Унгария е туристически център! Двата сектора имат изключително много допирни точки. Между нашите страни има висок партньорски потенциал в тези сектори, който трябва да се реализира успешно.
За изложението:
Изложението се утвърди като един от най-значимите за страната и на Балканите професионални форуми на хранително-вкусовата промишленост. Близо 380 български и чуждестранни компании участват, включиха се с 20% повече фирми от България, Румъния, Гърция, Полша, Унгария, Словакия, Италия, Испания, Германия, Австрия, Холандия, Турция.
В деловите срещи по време на изложенията участват 6 унгарски винарни, унгарски компании, които произвеждат млечни и месни продукти, сладкарски изделия, минерална вода, бъчви от френски, американски и унгарски дъб, виноохладители с различни параметри за професионална и за домашна употреба , производители на кожени изделия, детски обувки, както и туристически фирми от Унгария.
Българските компании ще могат успешно да осъществят контакти с унгарските си колеги. От друга страна и унгарските фирми търсят реализация на българския пазар.
Двустранните бизнес срещи се организират от Българска стопанска камара в сътрудничество с Търговско-промишлената палата на Бараня, Унгария, Унгаро-българската Стопанска Камара и Интер Експо Център, София. Тази идея се реализира с подкрепата на Enterprise Europe Network – най-голямата мрежа в подкрепа на бизнеса.
На снимката Каталин Тот и търговското аташе Тамаш Будаи