Условията на интериорната среда са важни фактори, които оказват влияние върху проектирането на интериора и обзавеждането за офиса. Пряко отношение върху усещането за комфорт на служителите има съвкупността от показатели на въздушната среда в помещенията (температура, относителна влажност на въздуха, шум, осветление, топлообмен, движение на въздуха),.
Топлинният комфорт се обуславя от географското местоположението на сградата и ориентацията, вида на конструкцията, наличието и вида на системите за отопление и вентилация.
Акустичният комфорт се определя от наличието на външни източници на шум (например от движението в града), източници на шум вътрешни за помещението (шум при работа на различни уреди, разговори и др.), както и от акустичната обработка на елементите на интериора.
Визуалният комфорт се определя от количеството на естествена светлина постъпваща в помещението, както и от броя и разположението на източниците на изкуствено осветление.
Чистотата на въздуха, определена от наличието на различни миризми, химическия и микробиологичния му състав също допринасят за доброто физическо състояние на служителите. За да бъде осигурена комфортна среда на работа, всички изредени по-горе показатели трябва да бъдат в определени норми, затова те са съществена част от интериорното проектиране. Тъй като системите за отопление, климатизация и вентилация са предмет на техническо решение и влияят върху интериорното изграждане и обзавеждането до толкова, до колкото изискват определено пространство, в което да бъдат интегрирани (окачени тавани, повдигнати подове и.т.н.), те няма да бъдат разглеждани в настоящата статия. Ще се спрем по-подробно на осветлението и акустиката като фактори, които имат пряко отражение върху избора на материали и цветове при проектиране на елементите на интериора, както и за конфигурацията на работните места.
ОСВЕТЛЕНИЕ
„Архитектурата е съвършената, точна и величествена игра на обеми, обединени от светлината. Очите ни са създадени, за да виждат формите на светлина; светлината и сянката разкриват тези форми…” Льо Корбюзие
Светлината е най-важният фактор за дефиниране и възприемане на архитектурното пространство. Това е така, защото 90% от информацията, която човек възприема се осъществява чрез зрението. Благодарение на светлината се изявява формата, цвета, фактурата и текстурата на заобикалящите предмети. Осветлението има силно въздействие върху физическото и емоционално състояние на човека, затова трябва да бъде проектирано така, че да отговаря на специфичните изисквания на извършваните дейности, да благоприятства визуалния комфорт, да създава хармонична и атрактивна среда за обитаване. Осветлението в офиса може да бъде естествено и изкуствено.
Естественото осветление се въвежда в интериора през прозорците, като варира в зависимост тяхната форма, размери, разположение и ориентация спрямо географските посоки. То зависи още от сезона, климата, часа на денонощието.
Изкуственото осветление се въвежда от различни осветителни тела, които в зависимост вида и местоположението им в интериора осигуряват пряка, непряка, дифузна или смесена светлина. В повечето офиси, особено при тези със зална планировка, при която дълбочината на помещенията е по-голяма, осветлението е изцяло изкуствено. Липсата на естествено осветление обаче, се отразява върху психологическия комфорт на служителите, което от своя страна понижава тяхната работоспособност. Затова една от тенденциите при проектирането на изкуствени източници на светлина е максималното им доближаване до характеристиките на естественото осветление.
Определянето на вида, броя и разположението на светлинните източници в офиса зависи преди всичко от спецификата на изпълняваните дейности. Различни са изискванията към осветлението в един кабинет, в зала за съвещания, в зала за екипна работа, зала за обучение, в зоната на рецепцията. Въпреки различните дейности във всички случаи обаче, трябва да се обърне внимание на факта, че служителите работят с компютри, и ако светлината попада директно върху екрана на монитора се получават отблясъци, които затрудняват виждането, а в определени случаи (например при пряко осветяване на монитора със слънчева светлина), изцяло го нарушават.
Заслепяването от монитора е основна причина за увреждане на зрението, а тъй като служителите често застават в неудобни пози, за да го избегнат, това допълнително се отразява негативно върху здравето им. За да се избегне заслепяването, работните места трябва да бъдат ориентирани по определен начин спрямо прозорците, осигуряващи естествена светлина, а разположението на източниците на изкуствено осветление от своя страна, трябва да бъдат съобразени с конфигурацията на работните места. Работните маси, които са в непосредствена близост до прозорците и се огряват от слънчевата светлина, трябва да бъдат разположени перпендикулярно на тях, а за прозорците трябва да бъдат предвидени щори или тенти, които освен че контролират навлизането на светлина в помещението спомагат така също за регулиране на топлинния климат.
Изкуствените осветители трябва да бъдат разположени над проходите между работните места, а не директно върху тях, тъй като отраженията от работната повърхност също могат да причинят дискомфорт, напрягане на зрението и умора. (фиг.1,2.) За да бъдат редуцирани тези отблясъци, материалите и покритията на работните плотове не трябва да бъдат гланцови, а интензитетът на светлинните източници, размерите и количеството им трябва да бъдат правилно подбрани.
Фиг. 1. Разположение на източниците на осветление в кабинет за един служител
Фиг. 2. Разположение на източниците на осветление в работни помещения със зална планировка
Друго средство за намаляване на отблясъците е избягване на контрастите, което може да бъде постигнато чрез понижаване на яркостта на източниците на осветление или увеличаване яркостта на средата. За целта е препоръчително цялостно осветяване на стените и тавана, използването на по-светли цветове при материалите за интериорно изграждане, както и прикриване на осветителните тела със защитни екрани.
Най-често за осветяване на офиса се предпочита комбиниране на общо с локално осветление. Общото осветление осигурява равномерно осветяване на цялото помещение (може да бъде директно, индиректно, дифузно или смесено), а локалното осигурява пряко осветление върху самата работна повърхност. Общото осветление обикновено е разположено на тавана и може да бъде точково, линейно и по-рядко повърхностно. Локалният светлинен източник е желателно да има възможност за регулация, като по този начин служителят сам може да променя силата и посоката на осветлението, според работата, която извършва в момента.
Новите осветителни тела могат да се регулират в широк диапазон и лесно да бъдат насочвани далеч от очите и други отражателни повърхности. Някои от тях имат асиметрична форма и намаляват отблясъците чрез разсейване на светлината. В някои дизайнерски решения локалното осветление е проектирано като компонент на системите за офис обзавеждане и се прикача към преградни панели, носещи греди или към самата работна маса. (фиг.3)
а) б)
Фиг. 3. Локално осветление на работното място. а) настолна лампа, дизайн на Ив Бехар за „Херман Милър” (Herman Miller) ; б) осветление, интегрирано в преграден панел, система c:scape, производител „Стийлкейз” (Steelcase)
Светлинните източници могат да бъдат дискретни, да изпълняват своята утилитарна роля, без да натрапват присъствието си, но би могло самите те, със своите декоративни характеристики да участват активно в определянето на облика на интериора. (фиг.4) В този случай те се превръщат в елемент на интериорното обзавеждане, и подборът на формата и размерите им трябва да бъде съобразен с дизайна на останалите елементи. Едно добро решение на осветлението не само създава благоприятна за работа атмосфера, но подпомага изграждането на положителен имидж на компанията.
Основна тенденция при проектирането на осветителни тела за офиса е те да спестяват електроенергия, което от една страна носи икономическа изгода, а от друга се съобразява със засиленото внимание към опазване на околната среда. През последните години, светодиодите са предпочитани от дизайнерите на осветителни тела пред крушките с нажежаема жичка и луминисцентните лампи, поради изключително малката консумация на енергия, 20-годишна гаранция и отличните им възможности за формообразуване.
Особен интерес днес представлява една по-нова технология – органичните светодиоди (OLED), които притежават същите характеристики като обикновените светодиоди, но за разлика от тях, осветлението, което предлагат не е в една точка. (фиг.5) Те създават еднородна, дифузна светлина, която се разпространява по дължина на ултра тънък лист, който може да бъде изработен от гъвкав материал. Инго Маурер е първият дизайнер, който използва органичните светодиоди, за да създаде настолна лампа за офиса. Въпреки високата им цена на този етап, новите светлинни източници имат множество предимства, благодарение на които приложението им в интериора тепърва предстои да бъде разширявано. Панелите на органичните светодиоди могат да бъдат гъвкави, което ги прави подходящи за обличане на колони и други архитектурни елементи с криволинейна форма. Освен това, те могат да бъдат вграждани в стъклата на прозорците, тъй като са почти прозрачни, когато не светят. Панелите са изключително тънки (едва 1,7 mm) и не излъчват топлина, затова не е необходимо да бъдат предвиждани съответните технологични разстояния, с които архитектите трябва да се съобразяват при монтиране на традиционните осветителни тела.
Фиг. 4. Осветителни тела, използвани като декоративен елемент от обзавеждането. Офис на „Ол Кепитъл” (All Capital) в Амстердам, дизайн на „Фърм и29” (Firm i29)
Фиг.5. Настолна осветителна лампа за офис с органични светодиоди. „Ранно бъдеще” (Early Future), дизайн на Инго Маурер
Друго средство за подобряване на енергийната ефективност е използването на автоматични системи за контрол на осветлението, които включват сензори за откриване на присъствие (изключващи осветлението, когато в помещението няма служители), включване към дневна светлина (изключване на осветлението в зоните с достатъчно добро естествено осветление), затъмняване по желание на служителите.
АКУСТИКА
Основно изискване при организирането на индивидуалното работно място е осигуряване на спокойствие и свеждане до минимум на всички звукови, визуални и светлинни дразнители. Шумът в офиса се отразява в най-голяма степен върху продуктивността и концентрацията на служителите и е предмет на особено внимание при проектиране на офиси със зална планировка. Терминът „шум” не може да бъде дефиниран обективно. Той описва всички звуци, които са нежелани, дразнещи или неприятни. Шумът понижава ефективността на служителите, без значение дали е причинен от работата на различни машини или от разговорите на служителите.
Взимането на предпазни мерки, които ограничават нивото на шум и създават среда, която не разсейва, а предлага комфорт за работа, са задължителни. Това е изключително необходимо в съвременните условия, при които се изисква голяма концентрация на служителите, за да извършват самостоятелна творческа или аналитична дейност. От друга страна, повишаването на сложността на решаваните задачи налага увеличаване на работата в екип и това се отразява съответно върху повишаване на количеството на заседания на служителите и разговорите между тях. Увеличава се също комуникирането чрез електронните средства – мобилни телефони и компютри. Всичко това създава шумна и дразнеща среда, която се отразява негативно върху трудоспособността и благосъстоянието на служителите, дори върху тяхното здраве.
а) б)
Фиг.6. Схема на редуциране на шума в офиса чрез използване на преградни панели, осигуряващи звукоизолация (а) и звукопоглъщане (б)
Основно се разграничават два метода за намаляване на шума: звукоизолация и звукопоглъщане. При първия метод разпространението на звука се спира чрез изолиране, екраниране и ограничаване. Звукът се отразява от преграда, през която не може да премине. За целта се използват плътни, звуконепропускливи материали (фиг.6а). При втория метод шумът се ограничава чрез намаляване или трансформиране на звуковата енергия в топлинна енергия. Необходими са звукопоглъщащи материали, които са порести и пропускливи, с високо съпротивление на триене срещу звуковата енергия, благодарение на което шумът постепенно изчезва (фиг.6б).
В офиса със зална планировка е невъзможно да се обезпечи ефективна звукоизолация, но добър ефект се получава при взимане на съответните мерки за звукопоглъщане. Те могат да бъдат приложени директно върху индивидуалното работното място или при цялостното изграждане на подовете, стените и таваните на помещението.
Един от начините, даващи най-положителен резултат е използването на акустична екранна стена. Текстилната повърхност позволява звукът да навлезе в стената без да се отразява, а вътрешният слой от порест, разпенен гипс поглъща звука. Основно се прилагат два вида звукопоглъщащи елементи – преградни панели, които се прикрепват към конструкцията на бюрото и стоящи панели, със самостоятелна конструкция, които стоят на пода. Най-важното изискване към тях е да бъдат лесни за монтаж и демонтаж, през тях да могат да преминават кабели, да не се налага пробиване на пода или тавана при монтажа им.
За да постигне максимално удовлетворение на потребностите, фирма „Бретфорд” например, предлага три вида панели, два от които се монтират към бюрото, а третият е свободно стоящ. В зависимост от желанието на служителите за уединение, всеки един от панелите може да бъде използван самостоятелно или в комбинация с друг панел за постигане на по-добър ефект (фиг.7). Точно зад панела се получава звукова сянка, в която нивото на шум е ограничено, а над него звукът се разсейва, затова е препоръчително височината на панелите да бъде поне 1.60 m от пода (фиг.8). Освен звукоизолация, панелите осигуряват и визуална защита. Така, когато служителят има нужда да се съсредоточи и концентрира върху работата си може да се възползва от преградните панели, които благодарение на своята подвижност и лекота могат лесно да бъдат премествани при необходимост.
Фиг. 7. Монтирани към работните маси и свободно стоящи преградни панели на фирма „Бретфорд” (Bredford), използвани в комбинация
Фиг. 8. Принцип на действие на преградния панел
Самото аранжиране на мебелите също оказва влияние върху редуцирането на шума. Така например линейното разположение на бюрата, с пряка видимост между две работни места, позволява безпрепятствено разпространение на звука, поради което е необходимо предвиждането на екранна стена именно върху тази линия. Групирането на функционални зони със сходни изисквания към нивото на шум също спомага за създаването на комфорт на работа на служилите.
Друг подход към ограничаване нивото на шум в офиса е облицоването на стените, тавана и пода със звукопоглъщащи материали. За поддържане на необходимия акустичен комфорт, най-голямо внимание трябва да се обърне на тавана на помещението. Това се налага, тъй като звукът се движи вертикално нагоре, отразява се в плоскостта на тавана и се връща обратно в помещението, затова облицовъчните панели за таван трябва да бъдат изработени от материали, които редуцират шума или времето за реверберация (времето, за което звука заглъхва след спиране на източника).
Изборът е въз основа на два основни показатели – поглъщателна и отражателна способност. В зависимост от поглъщателната си способност, материалите могат да бъдат поглъщатели на високи и средни (500-4000Hz), ниски (63-500Hz) или широк диапазон честоти. Към първата група се отнасят порестите материали, минералите и синтетичните вати и плочите от дървесни влакна. За нискочестотно поглъщане служат дървесните плочи и плочите от гипсокартон и гипсофазер, а широк диапазон на поглъщане се осигурява чрез комбиниране на изброените материали в многослойни пакети. Тъй като на тавана се монтират осветителни и климатични инсталации, трябва да се отчете тяхната форма и материалите, от които са изработени, за да не се нарушава акустичната обработка на тавана.
При по-големи помещения се препоръчва прилагането на акустични панели и за стените. При подбора на материали за пода също трябва да се има предвид те да поглъщат шума, който се получава при ходене и преместването на мебели. Желателно е използването на еластични и меки настилки (абсорбиращи звука), като винилови и каучукови настилки, линолеум, мокет или килими, и избягването на твърди настилки като мрамор, теракота, паркет и др., които отразяват звука.
Съвременен вариант за подобряване на акустичните условия в работните помещения е използването на електронно маскиране на звука. Към това средство се прибягва при подходящо архитектурно планиране на помещението и правилен избор на звукопоглъщащи материали за интериорното изграждане. Маскирането на звука се осъществява чрез поставянето в интериора на източник на постоянен фонов звук със специфична честота, който заглушава нежеланите шумове или т.н. бял шум. Тези устройства са изключително полезни така също при необходимост от конфиденциалност на бизнес срещите, при които съдържанието на разговорите е строго поверително.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В резултат на променените организационни структури и методи на работа, характеризиращи се с високо ниво на мобилност и сътрудничество между служителите, в съвременния офис се наблюдава засилено използване на зална планировка при композиционното решаване на пространството. В същото време, съществува остра необходимост от предвиждането на зони за индивидуална и концентрирана умствена работа. Изискванията към планирането на осветлението и акустиката в тези различни по своята функция пространства също се различават значително.
Неблагоприятното влияние на неподходящото осветление и шумната среда върху благосъстоянието на служителите, комфорта им по време на работа и производителността на труда им, изисква да се обърне специално внимание на тези фактори при проектирането. Основната тенденция е осветлението и акустиката да бъдат съобразени с гъвкавостта на работните процеси, характера на извършваните дейности и индивидуалните изисквания на служителите, което налага предвиждането на гъвкави решения и системен подход при планирането им.
По отношение на осветлението в интериора на офиса се очертават следните насоки:
- максимално доближаване на характеристиките на изкуственото осветление до тези на естествената светлина
- аранжирането на работните маси, изборът на материали за изработката на мебелите и елементите на интериора, както и разположението и вида на осветителните тела да са такива, че опасността от възникване на отблясъци и силни контрасти да бъде сведена до минимум
- осветлението да може да бъде лесно променяно в зависимост спецификата на извършваната от служителя работа и индивидуалните му потребности. Използването на локални източници на осветление и средства за контролиране интензитета на светлината е задължително
- отговорността на съвременния човек за опазване на околната среда намира отражение и върху проектирането на осветителните тела. Новите източници намаляват консумацията на електроенергия, имат по-дълъг живот и притежават автоматични системи за контрол, а аранжирането им в пространството е такова, че поддържа ниско, но достатъчно добро ниво на общо осветление на помещението, с концентриране на повече светлина там, където е необходимо
- не на последно място, светлината е разглеждана като средство за изграждане на благоприятна атмосфера и комфортна среда за работа, способстваща за създаване на позитивен корпоративния имидж.
За осигуряване на оптимален акустичен комфорт е необходимо прилагане на мерки за ограничаване на нивото на шум, които се изразяват в следното:
- използване на звукопоглъщащи материали за облицовка на подове, стени и тавани, както и при мебелите за обзавеждане на индивидуалното работно място (преградни панели и др.)
- подходящо аранжиране на работните места и групиране на функционалните зони, в зависимост извършваните в тях дейности
- за постигане на максимален ефект е препоръчително използването на системи за електронно маскиране на звука.
ЛИТЕРАТУРА
ЛИТЕРАТУРА
- Bullinger H-J., Technology Guide. Principles, Applications, Trends. Springer, 2009
- Taub, E. Panels of Light Fascinate Designers, New York Times, 06.10.2009
- http://www.bretford.com
- http://www.buildings.com/Articles/detail.asp?ArticelD=1070
- http://www.humanscale.com/ergo info/index.cfm
- http://www.leuwico.de