Осигуряване на лица, работещи без трудови правоотношения по договор с възложител


Договори за работа без трудови правоотношения се сключват за извършването на определена дейност с установен краен резултат срещу възнаграждение по реда на Закона за задълженията и договорите. За разлика от договорите, сключени по реда на Кодекса на труда договорите за работа без трудови правоотношения не се регистрират в Националната агенция за приходите.
Редът за провеждане на държавното обществено осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение по договор с възложител е определен в чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 на Кодекса за социално осигуряване и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Здравноосигурителните вноски за тези лица се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 4, ал. 3, точки 5 и 6 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение при един или повече възложители и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
- лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
За работещите без трудово правоотношение, които подлежат на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване се внасят осигурителни вноски в размера, определен за фонд „Пенсии”, а за родените след 31 декември 1959 г. и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд. Вноските за фонд „Пенсии” се разпределят за сметка на възложителя на договора и на осигуреното лице по реда на чл. 6, ал. 3, т. 8 и 9 от кодекса, а за универсален пенсионен фонд по реда на чл. 157, ал. 3. През 2011 г. размерите на вноските са както следва:
1. за родените преди 1 януари 1960 г.:
- за сметка на възложителите – за фонд “Пенсии” – 9, 9 на сто;
- за сметка на осигурените лица – за фонд “Пенсии” – 7, 9 на сто.
2. за родените след 31 декември 1959 г.:
- за сметка на възложителите – за фонд “Пенсии” – 7,1 на сто, и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд – 2, 8 на сто;
за сметка на осигурените лица – за фонд “Пенсии” – 5,7 на сто, и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд – 2, 2 на сто.
На основание чл. 11 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица при изплащане на възнаграждения за работа без трудови правоотношения, чрез възложителите на договори не се внасят осигурителни вноски на лицата, които са регистрирани, че упражняват дейност, която е основание за осигуряване като самоосигуряващи се лица по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване. Върху тези доходи самоосигуряващите се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване при определяне на окончателния размер на осигурителния си доход с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО пенсионерите, които получават доходи за работа без трудови правоотношения се осигуряват за фонд “Пенсии” само по тяхно желание.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравно осигуряване здравноосигурителни вноски за лицата, работещи без трудови правоотношения се дължат:
- когато не са осигурени по чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2 а от Закона за здравното осигуряване и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната;
- когато са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Видно от разпоредбата в случаите, при които чрез възложителя на договора се дължат вноски за държавното обществено осигуряване се дължат и вноски за здравно осигуряване. Здравноосигурителните вноски в размер 8 на сто се внасят в съотношение 60:40 за сметка на възложителя на договора и на осигуреното лице.
Когато възнаграждението по договора е под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, и лицето не подлежи на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от закона чрез възложителя на договора не се внасят здравноосигурителни вноски. В този случай здравното осигуряване на лицето се провежда по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване при положение, че не подлежи на осигуряване за сметка на републиканския бюджет. Здравноосигурителната вноска е изцяло за негова сметка и се внася върху половината от минималния осигурителен доход, определен за самоосигуряващите се лица със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. В този случай от 1 януари 2010 г. чрез подаване на декларация лицата трябва да декларират, в компетентната териториална дирекция на НАП датата, от която следва да се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване внасят здравнооигурителни вноски върху доходите, получени за работа без трудови правоотношения годишно при определяне на окончателния размер на дохода за здравно осигуряване.
Относно здравното осигуряване на пенсионерите, които получават доходи за работа без трудово правоотношение следва да се има предвид, че аналогична разпоредба на чл. 4, ал. 6 от КСО няма в Закона за здравното осигуряване. За пенсионерите, които през месеца имат доходи за работа без трудови правоотношения върху изплатеното възнаграждение се дължат здравноосигурителни вноски, ако след намаляване с разходите за дейността сумата е по-голяма или равна на минималната работна заплата. За тези лица се дължат здравноосигурителни вноски за съответния месец на две основания – на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО върху размера на пенсията или сбора от пенсиите без добавките към тях и на основание чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО върху изплатеното възнаграждение за работа без трудово правоотношение. За работещите пенсионери, които през месеца имат и доходи по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, върху които се дължат здравноосигурителни вноски върху възнаграждението по договора без трудово правоотношения се дължат вноски за здравно осигуряване независимо от размера му. За пенсионерите, които са получили възнаграждение по-малко от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, и нямат друг доход от трудова дейност, за която подлежат на здравно осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване, върху изплатената сума не се внасят здравноосигурителни вноски чрез възложителя на договора.
Видно от разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване задължението за осигуряване на лицата, работещи без трудови правоотношения е обвързано с размера на изплатеното възнаграждение и обстоятелството дали лицето е осигурено през месеца и на друго основание. Сумата върху която се внасят вноските за социално и здравно осигуряване е възнаграждението по договора след намаляване с разходите за дейността по ЗДДФЛ.
Особености при определяне на дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за социално и за здравно осигуряване
През 2011 г. при определяне на дохода върху, който се дължат вноски за социално и за здравно осигуряване за лицата, работещи без трудови правоотношения следва да се има предвид, че минималната работна заплата за периода от 1.01.2011 г. – 31.08.2011 г. е определена в размер на 240 лв., а от 1 септември 2011 г. в размер на 270 лв. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. разходите за дейността върху доходите, получени за работа без трудови правоотношения са определени в размер на 25 на сто. За периода 1.01.2011 г. - 31.08.2011 г. лицата, които през месеца са работили само по граждански договор подлежат на осигуряване, при положение че е уговорено месечно възнаграждение равно или по-голямо от 320 лв, а от 1 септември 2011 г.  – 360 лв.
В случаите, при които е сключен договор за работа без трудово правоотношение за период по – дълъг от един месец и съгласно условията на договора изплащането на възнаграждението трябва да се извърши след приключване на работата, сумата на изплатеното възнаграждение след намаляване с разходите за дейността се разпределя на месеците, през които е упражнявана дейността. Върху така полученото възнаграждение се прави преценка относно дължимостта на вноски за социално и здравно осигуряване за всеки месец от договора.
Пример:
Лице е сключило граждански договор за извършване на проектантска дейност за периода 1 август 2011 г. – 30 септември 2011 г. През този период лицето не подлежи на осигуряване на друго основание по КСО и ЗЗО. Уговореното възнаграждение по договора в размер на 660 лв. е изплатено на 3 октомври 2011 г. Възнаграждението след приспадане на разходите за дейността е в размер на 495 лв. / 660 лв. х 25%= 165 лв.; 660 лв. – 165 лв. = 495 лв./. Сумата от 495 лв. следва да се разпредели като осигурителен доход за всеки месец, през който е извършвана дейността по договора – т. е. по 247, 50 лв. на месец. В случая, за лицето се дължат осигурителни вноски за социално и за здравно осигуряване за месец август, тъй като възнаграждението по договора след приспадане на разходите за дейността е по-голямо от минималната работна заплата – 240 лв., а за месец септември възнаграждението е по-малко от минималната работна заплата за страната - 270 лв. и чрез възложителя на договора не се дължат осигурителни вноски.
Пример:
Лице извършва консултантска дейност по договор без трудово правоотношение от 1 август 2011 г. до 31 октомври 2011 г. Уговореното възнаграждение по договора е в размер на 3000 лв. и е изплатено на 1 ноември 2011 г. Възнаграждението след приспадане на разходите за дейността е в размер на 2250 лв. /3000 лв. х 25%= 750 лв.; 3000 лв. – 750 лв. = 2250 лв./. За всеки месец от договора дохода, върху който се дължат вноски за социално и за здравно осигуряване е по 750 лв.
С оглед определяне на осигурителния доход по договора без трудово правоотношение възложителят на договора трябва да знае, дали лицето е осигурено на друго основание през съответния месец. На основание чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски възложителите могат да поискат от лицето декларация за дохода, върху който са внесени осигурителни вноски за съответния месец. Съгласно тази разпоредба, когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението трябва да декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки договор.
За лицата, които за съответния месец освен доходи за работа без трудови правоотношения са получили и други доходи за работа, която е основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО на основание чл. 6, ал. 10 от кодекса осигурителните вноски се внасят върху сбора от доходите, но върху не повече от максималния размер на месечния осигурителен доход – за 2011 г.- 2000 лв., като доходите за работа без трудови правоотношения допълват доходите по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО.
За лицата, на които са изплатени възнаграждения за дейност, която е обект на правна защита по Закона за авторското право и сродните му права не се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване.
Възнагражденията на работещите без трудови правоотношения се изплащат със „Сметка за изплатени суми”. В сметката за изплатени суми лицето, на което се изплаща възнаграждението трябва да декларира дали е осигурено върху максималния размер на осигурителния доход за съответния месец и дали е пенсионер. Въз основа на декларираните данни се прави също преценка на сумата, върху която следва да се изчислят осигурителните вноски.

Срокове за внасяне на осигурителните вноски
За работещите без трудови правоотношения по договор с възложител осигурителните вноски са дължими при изплащане на уговореното възнаграждение. При изплащане на възнаграждението възложителят на договора удържа дължимите осигурителни вноски за фонд „Пенсии”, ДЗПО в универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване за сметка на лицето. При удържането на осигурителните вноски и дължимия данък по ЗДДФЛ възложителят на договора издава на лицето служебна бележка по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ. Със служебната бележка се удостоверява, че по издадената сметка за изплатени суми са внесени дължимите осигурителни вноски и дължимия данък по ЗДДФЛ. Служебната бележка се издава в два екземпляра и се връчва на лицето. Единият екземпляр се прилага към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, а другия се съхранява от лицето. Служебната бележка може да послужи за установяване на осигурителния доход при ползване на осигурителни права.
Възложителят на договора внася по сметките на компетентната териториална дирекция на НАП цялата сума за осигурителни вноски до 10-то число на месеца, следващ този, през който е изплатил възнаграждението.
Подаване на данни за осигуряването на лицата, работещи без трудови правоотношения
Възложителите на договори декларират сумите на дължимите и/или внесени осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения за работа без трудови правоотношения през съответния месец при подаването на данни по Наредба № Н-8 с декларация обр. № 6 “Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”.
Освен данни за дължимите осигурителни вноски се подават и данни за дните в осигуряване, осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски конкретно за наетото лице. Тези данни се подават с Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице” в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Декларациите се подават не по-късно от 10 дни след изтичане на срока за внасяне на дължимите вноски /т. е. до 20 – то число на месеца, следващ месеца, през който е изплатено възнаграждението/. Възложителите на договори подават Декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице” за всеки месец през който лицето е упражнявало трудова дейност по договора. Декларацията се подава с попълнен код 14 в т. 12 „Вид осигурен”. Когато лицето не е работило през целия месец по договора задължително се попълват точки 14 „Ден от който осигуряването е възникнало” и т. 15 „Ден, в който осигуряването е прекратено”. Възложителите на договори подават данни за работещите без трудови правоотношения и когато за лицето не се дължат осигурителни вноски, тъй като през месеца е осигурено на друго основание върху максималния месечен осигурителен доход. В този случай, дните през които лицето е работило по договора се попълват в т.16. 4 „Дни зачетени за осигурителен стаж без осигурителни вноски”.
Коректното подаване на данните за осигуряването на лицата, работещи без трудови правоотношения е от голямо значение с оглед зачитането на осигурителния стаж и доход при пенсиониране.
Доказване на осигурителния стаж и доход на лицата, работещи без трудови правоотношения
За времето до 31 декември 2008 г. осигурителният стаж и осигурителния доход на работещите без трудови правоотношения се заверяват в осигурителни книжки. За положения труд от лицата работещи без трудови правоотношения преди 1 януари 2009 г. териториалните поделения на НОИ продължават да издават и заверяват осигурителни книжки. Тези лица сами получават осигурителните си книжки от териториалните поделения на Националния осигурителен институт по местоживеене или по постоянен адрес срещу представен документ за самоличност и попълнено „Искане за издаване на осигурителна книжка на лице, работещо без трудово правоотношение” по образец. За получаване на осигурителна книжка не е необходимо да се представят други документи като договори за възлагане, сметка за изплатена сума и др. Заверяването на осигурителните книжки се извършва от контролните органи на НОИ след проверка на представените от лицата служебни бележки, издадени на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ /за периода до 31 декември 2006 г. чл.39 от ЗОДФЛ/, сметки за изплатени суми, договори за възлагане на работа без трудово правоотношение, когато има издадени такива и др. документи, издадени от осигурителите, удостоверяващи размера на осигурителния доход за всеки месец от срока на договора.
За времето след 31 декември 2008 г. осигурителния стаж и доход на работещите без трудови правоотношения се установяват с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Това са данните, които осигурителите подават за осигурените чрез тях лица с декларация обр. №1 „Данни за осигуреното лице”.
Времето, през което лицата са работили без трудови правоотношения по договор с възложител, като осигурени за фонд “Пенсии” се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, а дохода върху който се дължат осигурителни вноски се взима предвид при определяне на осигурителният доход, от който ще се изчисли размера на пенсията. При изчисляване на осигурителния стаж за пенсиониране на лицата, работещи без трудови правоотношения се прилагат разпоредбите на чл. 38, ал. 5 и 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно тези разпоредби времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж. Зачетеният осигурителен стаж не може да бъде повече от срока на договора. В случаите, при които се внасят осигурителни вноски върху възнаграждение по-малко от минималната работна заплата за страната (когато лицата през месеца са осигурени и на друго основание), осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.
Повече по темата на сайта на списание „Актив”/www.dobipress.bg