Ред за спиране на ревизия и проверка по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс


Правомощието за спиране на ревизия, съответно проверка, е от компетентността на органите на приходната администрация. По-конкретно, компетентният за спиране на ревизията или проверката орган е този, който я е възложил.

Тъй като извършването на ревизия е част от производството по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, спирането на ревизията или проверката означава и спиране на вече започналото производство по ДОПК. Ето защо, когато се говори за спиране на ревизията или проверката, следва да се разбира спиране на производството по ДОПК за установяване на данъчни и осигурителни задължения.

Връзката между наказателното производство и производството по ДОПК е изразена с нормата на чл. 34, ал. 2 ДОПК - когато в хода на производството се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство.
Във всички случаи, правомощието за спиране, или не, на производството, принадлежи на точно определени от закона органи, а именно:
1. на органа, възложил производството – във всяка фаза, предхождаща фазата на административно обжалване;
2. на решаващия орган – при административното обжалване.
Основанията за спиране на производството са регламентирани в чл. 34, ал. 1 и 2 ДОПК. Тази правна норма казва изрично, че производството се спира при следните обстоятелства:
1. при заболяване на лице, чието участие в производството е наложително (спирането се извършва след удостоверяване на заболяването с надлежен медицински документ);
2. при образувано административно, наказателно или съдебно производство, което е от значение за изхода на ревизията или проверката (при наличие на това обстоятелство, спирането се извършва само след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано производството);
3. при смърт на законен представител на ревизираното или проверяваното лице;
4. еднократно по молба на ревизираното или проверяваното лице;
5. при наличието на други обстоятелства, предвидени със закон (например когато при възложена експертиза ревизираното лице не внесе депозит или създаде пречки за изпълнение на задачата на експерта).
Спирането по молба на ревизираното или проверяваното лице се извършва само еднократно, за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 месеца.
В зависимост от това, дали производството се спира, или не - актовете, издавани от компетентните органи, са два вида: решение за отказ за спиране на производството и заповед за спиране на производството.
Когато органът, възложил ревизията или проверката, прецени, че не е налице основание за спиране на производството или че спирането му не е необходимо, издава решение за отказ за спиране на производството. Решението се издава в един екземпляр, когато спирането е по инициатива на орган по приходите, и в два екземпляра – когато инициативата е на ревизираното или проверяваното лице.
Когато органът, възлагащ ревизията или проверката, прецени, че е налице основание за спиране на производството и спирането е необходимо, издава заповед за спиране на производството в два екземпляра. В заповедта се посочва датата, от която производството се счита за спряно. Когато спирането е по повод заболяване на лице, в заповедта се определя срок на спиране, съобразен с представения медицински документ.
Когато се спира производство поради смърт на законен представител на ревизирано или проверявано лице, незабавно след издаване на заповедта за спиране, органът, възлагащ ревизията или проверката, изпраща писмо до кмета на общината по постоянен адрес на ревизираното или проверяваното лице, с което изисква да бъде уведомен писмено непосредствено след учредяване на настойничество или попечителство на лицето.
Действията на органите по приходите, съгласно утвърдената от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) процедура, при спиране на ревизията или проверката включват:
1. Представяне на искане за спиране на ревизия или проверка - Органът по приходите, установил основания за спиране, представя на органа, възлагащ ревизията, съответно органа, възлагащ проверката, искане за спиране на ревизията или проверката, към което прилага съответните доказателства, удостоверяващи наличието на обстоятелства, които обуславят спиране на производството.
2. Преглед и преценка на получената информация - Органът, възлагащ ревизията или проверката, получил искане за спиране на ревизия или проверка или молба за спиране на ревизия или проверка, преглежда представените документи, удостоверяващи наличието на основание за спиране на производството и преценява необходимостта от извършване на допълнителна проверка или представяне на допълнителни доказателства. Когато това е необходимо органът, възлагащ ревизията или проверката определя служител, който да извърши необходимите действия или да даде необходимите пояснения.
3. Предаване на документа на ревизиращия или проверяващия екип - Органът, възлагащ ревизията или проверката предава двата екземпляра от документа на ревизиращия или проверяващия екип до края на деня, в който документът е издаден.
4. Действия на ревизиращия или проверяващия екип - Когато е издадена заповед за спиране на производството, екземпляр от нея се връчва на ревизираното или проверяваното лице. Когато е издадено решение за отказ за спиране на производството, то се връчва на лицето само ако спирането на производството е инициирано от самото лице. Ревизорите класират екземпляр от издадения и връчен документ към преписката.
5. Специфични действия при спиране на производство по извършване на проверка по искане на ревизиращия екип - Когато е образувано производство по извършване на проверка по повод получено искане от екип, извършващ ревизия, и производството по извършване на проверката бъде спряно, след приключване на гореизброените действия, се предприема следното:
- проверяващият екип подготвя писмо за уведомяване на ревизиращия екип за установените обстоятелства и за извършеното спиране;
- писмото се изпраща незабавно на ревизиращия екип, като към него се прилагат доказателствата за наличие на обстоятелство за спиране;
- ревизиращият екип преценява наличието на обстоятелства за спиране на ревизионното производство и в зависимост от извършената преценка предприема действия за спирането му или продължава извършването на ревизията.
6. Възобновяване на ревизията или проверката - След спиране на производство по извършване на ревизия или проверка е възможно то да бъде възобновено. Възобновяването се извършва по реда на чл. 35 ДОПК – след отпадане на основанието за спиране, със заповед за възобновяване на производството.
По отношение на действията за защита на ревизираното / проверяваното/ лице чрез обжалване, е необходимо да се спомене, че не е предвидена възможност за обжалване на заповедта за спиране. Необжалваемостта на заповедта гарантира срочното приключване на ревизиите или проверките и предотвратява злоупотребата с права чрез тяхното неоснователно обжалване.
Макар и неподлежащи на самостоятелен контрол, тъй като издаваните в производствата по ДОПК актове могат да засегнат права или законни интереси на субектите, те могат да бъдат обжалвани едновременно с обжалването на издадения ревизионен акт.
Не на последно място е важно да се спомене, че най-важната последица от спиране на ревизията или проверката е спиране протичането на сроковете. Срокът спира да тече от деня на спиране на ревизията или проверката и започва да тече от деня, следващ отпадането на основанието за спиране.
Друга последица от спиране на ревизията или проверката е невъзможността за извършване на валидни процесуални действия, предвидени в ДОПК, свързани с осъществяване на ревизионното производство като връчване на документи и книжа, събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства, издаване на актове, съставяне на протоколи и т. н.

Със съдействието на списание АКТИВ