Енергийните общности у нас прохождат с общинска подкрепа, но законовите промени от 2023 г. оставят празноти в практическото им прилагане
Автор Мария Манолова
Енергийните общности придобиват все по-голяма популярност, но тепърва прохождат у нас. В Западна Европа те се развиват от повече от десетилетие, докато у нас това се случва едва сега. Отчасти причината е в забавянето на внасяне на промени в законодателството, които легитимират енергийните общности, които бяха нанесени едва през октомври 2023 г. Другата причина е свързана с липсата на конкретни подзаконови актове, които да определят ясно правилата за тяхното функциониране.. Въпреки това у нас вече има няколко активни енергийни общности, като някои от тях дори са инициирани от общински ръководства. Енергийната общност в Габрово вече функционира и се разраства, а в Бургас нова общност набира все повече участници до края на октомври
Какво представляват енергийните общности
В Западна Европа енергийните общности се развиват повече от десетилетие и стават все по-комплексни образувания, докато у нас едва сега прохождат. Енергийните общности са чудесен пример за реализиране на активни действия по пестене на енергия и намаление на въздействието на климата на локално равнище, тъй като в най-голяма степен сближават точките на производството и потреблението на енергия в дадена територия.
Те са доброволни граждански инициативи и сдружения, които функционират под различна правна форма, която може да обединява различни членове – приятели, съседи, малки и средни предприятия, представители на местната власт и други желаещи в съвместна инвестиция в енергия от възобновяеми източници и не само. Сдружавайки се, те могат да произвеждат екологична енергия или такава от друг вид системи, да я използват за собствени нужди, да споделят излишъка помежду си или с други граждани, включително безвъзмездно в помощ на уязвими потребители, или да я съхраняват за по-нататъшно ползване. Енергийните общности носят редица социални, екологични и икономически ползи, тъй като дават възможност за активно гражданско участие в енергийния преход, стимулират екологично чистото производство на енергия, реализират ползи от управлението на енергията, укрепват връзките и доверието в местната общност. Освен това, те могат да създадат предпоставки за откриване на нови работни места и допринасят за устойчивото развитие на регионите.
Промените в законодателството, приети през октомври 2023 г., легитимират създаването на енергийни общности, но не дефинират как това да се случи на практика.
Правна рамка: Дефиницията за енергийна общност е въведена в българското законодателство и следва разпоредбите, заложени в Директива (EС) 2018/2001 на Европейския парламент и Съвета от 11 декември 2018 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници. Съгласно Закона за енергетиката, гражданската енергийна общност е правен субект, който „може да извършва производство, включително на енергия от възобновяеми източници, разпределение, доставка, потребление, агрегиране, съхранение на електрически превозни средства или да предоставя други енергийни услуги на своите членове или акционери“. Съгласно Закона за енергията от възобновяеми източници съществува още един вид общност: общност за възобновяема енергия. В общността може да произвеждат, потребяват, съхраняват и продават излишните количества енергия от възобновяеми източници като равнопоставен участник на пазарите на енергия, може да споделят в рамките на общността енергията, произведена от инсталации, притежавани от общността за възобновяема енергия. Според закона такива общности имат достъп по недискриминационен начин до всички подходящи пазари на енергия.
Реформата ускори и процеса по получаване на разрешение за производство на зелена енергия
В момента се предвижда облекчен ред за присъединяване на инсталациите за производство на енергия от ВИ с инсталирана електрическа мощност до 10,8 kW включително, съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Като срокът за присъединяване е до 30 дни след издаване на становището от мрежовия оператор.
Друго облекчение на процедурите при производството на енергия от ВИ – за фотоволтаични системи до 20 kW, инсталирани на еднофамилни къщи или вилни имоти, единствено за енергия за собствени нужди, е, че не се изисква разрешение за строителство.
Същевременно макар да са въведени дефиниции за енергийните общности, правната рамка не уточнява конкретни насоки как те могат да бъдат създавани и устойчиво управлявани. Законодателството регламентира само, че те могат да съществуват. Година след приетите промени към законодателната рамка липсва подзаконовата уредба, което възпрепятства до голяма степен създаването на подобни кооперации и общности. Един от основните проблеми е неяснотата относно механизмите за споделяне на произведената енергия между членовете на дадена енергийна общност, което е ключов аспект за успешното им развитие.
Енергийни общности в България
Енергийните общности се превръщат във все по-актуална тема в България. Трудностите покрай инициирането, дефинирането и функционирането на дадена енергийна общност, породени от липсата на конкретни законодателни текстове и неангажираността на централно равнище, по-скоро ги ограничават. Въпреки това у нас добри примери не липсват.
“Изгрей БГ” е първата енергийна общност, инициирана през 2022 г. в пловдивското село Белене
Това е първото подобно енергийно обединение или т.нар. енергийна общност и интересното е, че е инициирано без наличието на каквато и да е правна рамка. Инициативата е на трима души, които се опитват да решат проблема с честото прекъсване на електрозахранването, от което зависи работата на водните помпи, които са необходими за напояването на реколтата, която е основната дейност на основателите. Заради липсата на конкретно законодателство включването към мрежата се случва едва след повече от година и половина, в която се явяват редица пречки – нежелание на фирми да инсталират по-малки мощности като тяхната (4 кВт), административно забавяне от страна на мрежовия оператор във връзка с включването на мрежата, липса на финансиране, неясноти за допустимите форми на сдружаване на подобни общности, недоразвита правна рамка, която възпрепятства отчитането на отдаваната към мрежата енергия (вкл. нетно отчитане) и последващото желание на инициаторите да я продават и други. Правната форма на енергийната общност е дружество с ограничена отговорност, което, обаче, се явява пречка при желание на други участници да станат негови членове.
Добрият пример в Габрово
Следващата енергийна общност, която е инициирана у нас е тази в Габрово – “Енергийна общност Габрово – РДНО”. Инициативата е на Община Габрово в сътрудничество с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и се осъществява с подкрепата на международните проекти TANDEMS и LIFELOOP. Проектът включва фотоволтаична централа с инсталирана мощност от 100 кВт на стойност близо 160 000 лв. върху покривното пространство на Регионалното депо за неопасни отпадъци в Габрово и възможността за споделяне на енергията между обекти и участници в конкретно инициирана енергийна общност. Процедурата бе отворена за набиране на членове от октомври 2023 г. до януари 2024 г. и вече функционира успешно няколко месеца. Общността бързо набира 73 участници, сред които граждани, общината и 6 юридически лица. Моделът за привличане на инвеститори се основава на гарантирано изплащане на равни дялове ежегодно за период от 10 години с около 2% дивидент.
Около 50% от произведената енергия от инсталацията се потребява на място в депото, а излишъкът се администрира (вкл. приоритизира и прави баланс за необходимата енергия за останалите обекти в групата) от енергиен търговец по договор с общината и се продава на други общински обекти (административната сграда Община Габрово, спортен комплекс „Христо Ботев“, спортна зала „Орловец“ и сградата на общинско предприятие “Благоустрояване”). Съществува възможността за снабдяване с енергия към повече членове на общността и то на цена, която в повечето случаи е по-ниска от борсовата. Това може да се случи при условие, че има по-голям излишък произведена енергия, конкретни условия при договаряне между членовете на общността, адекватно администриране и управление от страна на енергийния търговец. В общия случай по-голям интерес за общността представлява потреблението на енергията на място. Физическите лица, членове на общността, в момента не ползват енергия, тъй като са на регулиран пазар. Спестяването на някои мрежови такси и формирането на по-ниска себестойност на електроенергията в този случай е вследствие от спестяването на такси заради потреблението в точката на производството.
Участниците (обектите) на “ЕО Габрово – РДНО” имат възможността да се възползват от цена на енергията близка или по-ниска от пазарната такава. За сравнение цената на електрическата енергията на либерализирания пазар (средна цена базов товар) има следните параметри:
Юли – 266.90 лв. без ДДС
Август – 247.80 без ДДС (източник IBEX – Българска независима енергийна борса)
Фиксирана стойност на енергията на “ЕО Габрово – РДНО” е 230 лв. с ДДС, което дава основание да се смята, че енергийните общности имат икономически и социални ползи за членовете си.
Общността е присъединена към енергийната мрежа през септември 2024 г. или около 9 месеца след събирането на инвестицията и инициирането на общността. Според общинските специалисти, които основно работят по инициативата, голямо значение за реалното функциониране на общността има мрежовият оператор, като в конкретния случай с Габрово не е имало сериозни пречки от негова страна, но не е имало и особена подкрепа.
В случая с енергийната общност в Габрово е важно да се отбележи активната роля на общинската администрация. Тук тя е основната движеща сила, която администрира, подпомага, координира и прецизира процеси, процедури и отношения с външни лица и субекти. Общността е добавена в платформата “Energy Community Platform”, както и печели златен медал от състезанието “Community Energy Olympics 2024”, което показва нейното признание и на европейско равнище.
Нова енергийна общност в Бургас набира средства и участници до края на октомври
Примерът от Габрово бързо придобива популярност и Община Бургас също обявява покана за участие в енергийна общност, реализирана отново с активното участие на местната власт. Енергийната общност в Бургас си поставя за цел да изгради фотоволтаична централа с мощност ≈ 420 kWp на покрива на Плувен спортен комплекс – Парк Арена ОЗК, Бургас. Над 85% от произведената енергия ще се консумира на място от плувния басейн, което е сред най-важните условия за икономическата обоснованост на подобен тип инвестиции. Стойността на инвестицията е в размер на 431 802 лв. с ДДС. Набирането на средствата е отворено до края на октомври и всяко физическо или юридическо лице може да се включи с вноска между 500 и 10 000 лв., върху която всяка година ще се изплаща дивидент за период от 10 години. Към средата на октомври събраната сума възлиза на около 254 000 лв. Община Бургас ще допълни разликата между събраната и целевата сума в края на периода. Всеки член на енергийната общност може да се запознае, както и да кандидатства онлайн. След приключване на поканата и събирането на средствата всеки член подписва договор за създаване на дружество по Закона за задълженията и договорите.
Проектът се изпълнява отново в рамките на проект TANDEMS в сътрудничество с Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект. Повече информация, материали, документи, свързани с основаването и участието в инициативата може да се намери тук.
И една история от София
В България вероятно има и още примери за енергийно коопериране между хората, какъвто е опитът да се случи в кв. „Манастирски ливади“ в София, както става ясно от интервю през юли в Блумбърг ТВ. В новоизградена многофамилна сграда, създадена с целта за по-устойчиво и зелено бъдеще от самия инвеститор е заложена идеята за енергийната общност още преди разпродаването на жилищата. Инвеститорът решава да изгради иновативна многофамилна сграда, която да има възможност да интегрира системи за производство на енергия от слънцето и по този начин да намали сметките за електроенергия на бъдещите собственици чрез инсталирането на фотоволтаични панели по покрива и фасадата на сградата. Сградата все още не е напълно заета от собственици, но е интересно, че в плановете влиза добавянето на батерии към инсталацията, за да могат да използват съхранената неизползвана енергия през деня. По този начин може да се постигне потребление на 80% от соларната енергия през лятото и около 20-30% през зимата. Към инсталацията е планирано да функционира система за енергиен мониторинг, чрез която всяко домакинство може да проследи енергийното си потребление. Според инициаторите на тази малка енергийна кооперация, присъединяването на соларната система към електрическата мрежа е било едно от предизвикателствата при строителството на сградата, както и действащите наредби в България, които силно затрудняват интегрирането им към сградите.
Енергийна общност в кв. „Манастирски ливади“ в София. Снимка: Блумбърг ТВ
Примерите в Западна Европа отдавна не се броят на пръсти
Повече от 10 години енергийните общности се създават, развиват, трансформират и носят както екологични, така и социални ползи на своите членове. Инициирането на подобни енергийни общности също, както в момента се случва в България, не се е случвало мигновено. В отделните страни и региони са били организирани редица мероприятия. Например, белгийският енергиен кооператив ZuidtrAnt залага на плавна и дългосрочна комуникационна кампания, тъй като очакванията за незабавно финансово включване на нови членове не било особено вероятно. Вместо това от кооператива предлагат на потенциалните желаещи да се включат в редица безплатни събития: информационни сесии за ползите от енергията от възобновяеми източници, събития, изясняващи резултатите при използването на споделена енергия между близкоразположени обекти, обучения, свързани с обновяването на сградите и др. По този начин отделните граждани имат възможност да се запознаят отблизо с темата, да разберат в дълбочина къде могат да се крият подводните камъни и да изградят доверие помежду си.
Друг белгийски енергиен кооператив, Ecopower, основан през 1991 г., осигурява по-евтина енергия на своите почти 70 000 членове, като по време на енергийната криза чрез своята дейност успява да намали сметките за енергия с около 500 евро на домакинство. Към момента енергийният кооператив се разраства и насочва дейността си към инвестиции във вятърна енергия.
Flya Energy е енергийна общност, основана в Атина, която изгражда покривна фотоволтаична инсталация с мощност 150 кВт с цел да захрани 40 домакинства и да подкрепи 20 уязвими семейства. Инсталацията е реализирана на покрива на паркинг и има за цел още да популяризира енергийната ефективност, устойчивото управление на енергията и свободните пространства, както и да запознае по-отблизо гражданите с ползите от възобновяемата енергия.
Какви са предизвикателствата и възможностите у нас?
Пред енергийните общности у нас съществуват редица предизвикателства. В България стоят на дневен ред множество въпроси, свързани със споделянето на енергията, липсата на нетното отчитане на енергията, икономически стимули повече домакинства да участват заради регулираните цени, засилването на правата на битовите потребители от гледна точка на дискриминационни практики, въвеждането на уреди за “умно” отчитане на потребената и отдадената енергия, подобряването на капацитета на мрежата и като цяло насочването на политическата нагласа в полза на енергийните общности.
Проектът TANDEMS, който споменахме по-горе, е една добре осъществена възможност, която показва, че инициирането на енергийните общности е възможно у нас. Той цели да насърчи развитието на подобни общности с помощта на местните власти, което да бъде осъществено като своеобразен лост за по-лесното навлизане на енергийния преход и приемствеността от страна на гражданите. Благодарение на споделения опит и експертиза от партньорите по проекта, енергийните общности в Габрово и Бургас се развиват успешно и прокарват път за нови такива.
Друга много добра възможност за навлизане, ориентиране и подкрепа към желаещите да инициират енергийна общност е проектът SHAREs, който се изпълнява от Черноморския енергиен изследователски център. Част от него е създадената информационна платформа „Енергия за гражданите в България“, насочена изцяло към подпомагане развитието на енергийни общности. Всеки заинтересован може да открие и използва напълно безплатно широк спектър от информация за създаването на подобна гражданска инициатива – стъпки за реализация и управление на подобен проект, възможни източници на финансиране, правни аспекти, добри примери от практиката и други полезни ресурси.
Защо е важно за местните власти да участват и да насърчават енергийните общности?
В България има сериозен скептицизъм около сдружаването на хората около каузи по принцип. Независимо дали го отдаваме на местни схващания, особености на народопсихологията, желание за прояви на индивидуалността, става ясно, че сдружаването не е сред първите качества сред българите. Въпреки това примерите за вече съществуващите енергийни общности са налице. Включването на местните власти в тях има огромно значение. Не само защото по един или друг начин те представляват гарант за гладкото протичане на организацията и координацията на работата. Включването на местните ръководства показва, че подобен модел е работещ и носи обосновани и предварително анализирани ползи. Освен това подпомага целите на енергийното планиране на местно равнище. Например, през 2021 г. Фондацията за климат и енергетика във Валенсия (Испания) обявява нова политическа цел, а именно – основаването на хиляда енергийни кооператива в рамките на града до 2030 г. като мярка за намаление на енергията от конвенционални източници.
Друг пример е Льовен (Белгия), в чийто енергиен план присъства като цел: „създаване на местен енергиен кооператив, в който да се инвестира на местно равнище и в който да участват най-малко 40% от домакинствата на града до 2030 г.“.
В Плана за устойчива енергия и климат на Страсбург, например, е записана специфична цел, с която да се постигне 40% от енергията от ВИ да бъде произведена от инсталации, притежавани от енергийни общности до 2030 г.
Енергийната трансформация в градовете и регионите засилва местната икономика и общество, но при условие, че гражданското общество има възможността да бъде изцяло включено в този процес. Това най-често се случва и чрез подходящото местно енергийно планиране, и чрез допускането гражданските инициативи и сдружавания да се случват по ясно установен и достъпен начин. Правните основания са налице, но все още не са достатъчно детайлизирани и е необходима политическа воля процесът да бъде завършен. Това би помогнало на местните власти, които държат ключа за ускоряването на енергийния преход, да продължат в укрепването на локалната експертиза с цел активен контрол, подкрепа и превенция при проява на неблагоприятни климатични въздействия. За тази цел подкрепата към енергийните общности само би могла да засили доверието, знанието и доброто разположение на хората да прилагат устойчиви практики за производство и потребление на енергия. Сдружаването на повече хора в подобно общности у нас би имало положителен ефект и в процеса с ограничаването на енергийната бедност.
Използването на местния геоенергиен потенциал може да активизира значително населението в приложението на дейности за адаптиране към климатичните промени, които стават все по-явни. Енергийното планиране е постоянен процес на усъвършенстване на прилаганите политики за устойчиво управление на енергията от местната власт, който предполага активното включване на гражданите чрез енергийните общности.
Анализът е за Климатека
Повече на https://www.climateka.bg/parvite-energijni-obshtonosti-v-balgaria-sa-fact
Заглавна снимка:1. Първа среща на участниците в Енергийна общност Габрово – РДНО. Снимка: Община Габрово
2. Енергийна общност в кв. „Манастирски ливади“ в София. Снимка: Блумбърг ТВ