Всеки носи в себе си криле, които чакат да бъдат разперени

Всеки носи в себе си криле, които чакат да бъдат разперени

0 коментара

Месец май е. Слънцето грее приятно, цветята цъфтят, а празникът на българската писменост наближава, носейки уханието на мастило, скрило тайните си върху лист. В негова чест полагам началото на поредица от интервюта в "месеца на книгата", с която ще ви запозная с четири млади авторки, осмелили се да преследват мечтата си през изминалите дванадесет месеца.
Стартирам поредицта с Никол Калева.

Тя е на 31 години от град Пловдив – автор на романа „Всичките ми ангели“.

Отраснала е в стара лекарска фамилия, но изпитва непоносимост към кръв и игли. Това я тласка далеч от семейната принадлежност, когато вместо скалпела на баща си, избира острия връх на перото.

По образование е филолог, но в колебанието си дали да се отдаде на учителската професия, осъзнава, че познанията и уроците се предават и извън класната стая. Макар вече пораснали, възрастните също понякога се нуждаят от някои напомняния за стойността на живота. За всички онези малки или големи битки, които водят със себе си. За силата на любовта, приятелството и най-вече човешката доброта. Така след един случаен поглед към напълно непознато момче, разхождащо се само по улицата, се ражда идеята на първия ѝ роман.

Повече за авторката, в интервюто.

Оля Недялкова

Здравей, Никол, много ти благодаря, че се съгласи на това интервю! Имаш ли нещо против да си говорим на ти?

Разбира се, че не. Благодаря за предоставената възможност!

Предстои ти издаване на втори тираж на книгата ти "Всичките ми ангели", поздравления за постигнатия успех!

Благодаря! И за мен този успех беше неочакван, което го прави още по-значим.

Първото разперване на крилата се помни до живот. Как започна творческият ти път и какъв привкус остави в теб?

Преди година и половина ми се наложи да остана вкъщи и първоначалната ми идея не беше да се отдам само на творчество. Действително за мен писането беше тип терапия. Колкото повече напредвах с ръкописа на „Всичките ми ангели“, толкова по-удовлетворена се чувствах. Доста по-късно започнах да обмислям перспективата да издам труда си. Тогава се сблъсках и с всички последици от подобно решение. В природата си хората сме доста несигурни и самокритични. Аз преминах през цялата гама на отчаянието, творческите блокажи и депресивните състояния. Още повече, щом се заех и с проучване за книгоиздаването в България. Прогнозите не бяха добри. Надеждите за успех бързо се топяха. Едва когато събрах смелост да споделя думите си с близки и приятели, вярата ми се завърна. И ако в началото преследването на тази мечта ми оставяше горчив привкус, то щом я реализирах, тя се превърна в най-сладкото ми постижение.

Всички имаме своите ангели, които ни вдъхновяват или ни помагат, а образите им изскачат в главата ни, когато чуем думата. Кой е твоят?

Баща ми. Нормално е хората да се уповаваме на родителите си, но в лицето на моя баща аз винаги съм срещала безусловна подкрепа. Той е човекът, който ме отгледа и възпита. Вътрешните си сила и издръжливост дължа на него. А начинът, по който той гледа на живота, винаги ме е вдъхновявал. Голяма част от мъдростта и хумора на татко предавам и в творчеството си.

Кое беше първото нещо, което направи, когато за първи път взе "Всичките ми ангели" в ръка?

Истината е, че денят, в който за първи път видях вече готовата си книга, беше много напрегнат за мен. Печатът се забави повече от очакваното, предвид че през декември печатниците са претоварени. Наложи се да взема първите бройки и директно да тръгна към София, за да се заредят по книжарниците. Въпреки това щом извадих една книга от кашоните, реагирах както с всяка друга книга. Помирисах страниците и я притиснах към сърцето си.

Какъв символизъм се крие зад заглавието на книгата?

Символът на ангелите е популярен и доста често срещан. Те олицетворяват както обичните ни хора, които вече са напуснали нашия живот, така и тези, които все още са в него. В романа ми присъстват персонажи и от двете групи. Защото вярвам, че личностното израстване на човек се случва, когато той приеме загубите от миналото си, за да оцени стойността и значимостта на настоящето си.

Работиш и по продължението на "Всичките ми ангели". Какво да очакваме от втората част?

Непосредствено след написването на „Всичките ми ангели“, вече имах идеята и за втората част. По план тя ще е историята на второстепенен герой от първия роман. Един от ангелите - мой много любим персонаж, който истински заобичах в процеса на работа. Музата ми обаче е на друго мнение и с продължението съм стигнала едва до 5-та глава. Надявам се скоро отново да намеря вдъхновението си за тази история, защото тя засяга наистина важни социални теми.

В момента пишеш коренно различна история. Разкажи ни малко за процеса и можеш ли да ни издадеш нещо "от кухнята", с което да зарадваме читателите?

Противно на очакванията, написването на втора книга не е по-лесно от това на първата. Вече съм на финалната права, предвид че работя по последните глави, но е все така трудно. Особено след като именно в края на историята е развръзката. В моя случай тя е наситена с много емоции и с лично осъзнаване, което е невероятно сложно за пресъздаване. Предстои ми сцена, в която главната ми героиня трябва да се срещне с истината в огледало. Звучи простичко, но това, което сами осъзнаваме за себе си, понякога е далеч по-страшно. А нещо „от кухнята“? Ще кажа, че който обича истории, свързани с тропически плажове, топли дни и звуците от океана, ще остане удовлетворен. Ще има достатъчно емоции и за любителите на романтиката. Но ще се постарая да предам и едно малко по-дълбоко послание. Тема, върху която читателите да се замислят. Ако във „Всичките ми ангели“ наблегнах на приятелството и неговата изцеряваща сила, то в новата книга обръщам внимание на семейните ценности. А мотивът за силата на любовта… Ами той винаги ще фигурира в творчеството ми.

Кога ще излезе на пазара?

Не смея да дам точна прогноза, защото книгоиздаването е сложен процес, в който участват много хора. Но доколкото зависи от мен, се надявам до края на лятото новият ми роман да е вече издаден.

Какво би искала да пожелаеш на читателите ни?

Предвид смутните времена, преди всичко ще им пожелая да са здрави. А тъй като след издаването на книгата ми се запознах и с доста хора, които пишат, творят и копнеят един ден да реализират труда си, ще пожелая на читателите си да не изоставят мечтите си. Вярвам, че всеки носи в себе си криле, които чакат да бъдат разперени. Трябва само да повярваме в себе си. И накрая ще ги призова да предават добрината си нататък. Светът ни се нуждае най-вече от нея.

Повече за Никол можете да намерите

• във Facebook:
https://www.facebook.com/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB-%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-103021181477633

• в Goodreads:
https://www.goodreads.com/book/show/55964839

• в Instagram:
https://instagram.com/nikol.kaleva?igshid=1b41ktrl3dr0h