I. Нормативно основание
Сроковете, предвидени в ДОПК, които спират да текат, докато бъде отменено извънредното положение са посочени в чл. 3 във връзка с § 29 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение1.
По смисъла на закона, сроковете са период от време, през което трябва да бъдат извършени определени действия от органите на НАП или от данъчно задължените лица. Спиране на сроковете означава, че задължението за извършване на определени действия се измества напред във времето до отмяната на причините за спирането им.
След отмяна на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, спрените срокове продължават да текат до пълното им изтичане. Неизтеклата част от срока започва да тече от деня, който следва деня, когато е отпаднало основанието за спиране.
Внимание! В Закона за мерките и действията по време на извънредното положение няма предвидена разпоредба, че след отмяната на извънредното положение спрените срокове започват да текат отначало. Това означава, че периодът от срока, изтекъл до неговото спиране, се запазва. След отмяната на спирането, всеки спрян срок продължава да тече само за тази част от него, която не е изтекла към момента на спиране на срока.
II. Спиране на давностните срокове
По общо правило в ДОПК е предвидено, че изтичането на определени срокове води до погасяване на публични задължения. Тези срокове се наричат давностни срокове. Давностните срокове са посочени в чл. 171 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК. Те са съответно 5-годишен давностен срок и 10-годишен давностен срок.
1/ Петгодишен давностен срок
Петгодишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъчното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Краят на давностния срок е 31 декември на петата година от посочения начален момент / чл. 171 от ДОПК/.
Изчисляването на срокове е в зависимост от вида данък. Например 5-годишният давностен срок за задължения по ЗКПО и ЗДДФЛ, които са възникнали през 2019 г., както и за задължение по ДДС за месец декември 2019 г., започва да тече от 1 януари 2021 г.
5-годишният давностен срок за задължения, възникнали по ЗМДТ и ЗАДС за 2019 г., както и данъчните задължения по ДДС за месеците от януари до ноември 2019 г., започва да тече от 1 януари 2020 г.
С изтичане на петгодишния давностен срок се погасява правото на данъчните органи да образуват производство за установяване на задължения за данъци (чл. 109 ДОПК).
2/ Спиране на 5-годишния давностен срок
Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, се спират сроковете, предвидени в чл. 172, ал. 1 от ДОПК, а именно:
2.1. Когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година.
2.2. Когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането.
2.3. Когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването.
2.4. Когато актът, с който е определено задължението, се обжалва.
2.5. С налагането на обезпечителни мерки.
2.6. Когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
По силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение посочените по-горе срокове се удължават с времето на действие на извънредното положение.
Спирането на сроковете по чл. 172, ал. 1 ДОПК води до удължаване и на 5-годишния давностен срок, съобразно продължителността на извънредното положение.
Важно! Давностният срок не се прилага служебно от органите по приходите. Това означава, че лицето, чието задължение е погасено по давност, трябва да се позове на това свое право по своя инициатива пред органите по приходите като отправи до тях писмено уведомление, че отказва плащане, защото задължението му е погасено по давност.
Внимание! С погасяване на данъчното задължение се погасяват и задълженията за лихви.
3/ Десетгодишен давностен срок
С изтичане на 10-годишен давностен срок се погасяват възникналите, но несъбрани данъчни задължения. Този срок е известен като преклузивен срок. С неговото изтичане не могат да се предприемат принудителни мерки за събиране на данъчни задължения.
Изключение е предвидено само в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за решаване на спор между държави членки на ЕС.
10-годишният давностен срок започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати данъчното задължение.
Ако едно данъчно задължено лице плати след изтичането на 10-годишния срок, то това лице не може да иска обратно от държавата платеното от него. В този случай органите по приходите не са задължени да му върнат сумата, като недължимо получено плащане (вж. чл. 174 ДОПК).
Не подлежат на връщане доброволно платени суми за погасяване на данъчни задължения, когато плащането е извършено след като вземанията са отписани като погасени по давност (вж. чл. 174 във връзка с чл. 173 от ДОПК).
Внимание! Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е предвидено, че 10-годишният давностен срок не се прилага /§ 29, т. 1/. Това означава, че 10-годишният давностен срок се удължава с времето на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
III . Спиране на други срокове по принудително събиране, предвидени в ДОПК
3.1. В чл. 193, ал. 4 ДОПК е посочено, че ако в срок до 6 месеца от откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, публичният изпълнител не е реализирал /осребрил/ имуществото за обезпечаване на публичното вземане, това имущество се предава от публичния изпълнител на синдика и се осребрява от синдика в производството по несъстоятелност.
3.2. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение е предвидено, че 6-месечният срок спира да тече до отмяна на извънредното положение. Текстът закриля както имуществото на длъжника, така и правото на публичния изпълнител да реализира имуществото на по-добра цена.
3.3. За периода на извънредното положение се спира образуването на изпълнителни производства и предприемане на принудителни изпълнителни действия за събиране на държавни вземания.
3.4. В този период изпълнителни производства могат да се образуват, когато това се налага, за да се защитят важни държавни или обществени интереси или ако има основателни причини да се предполага, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда за фирмата и бюджета.
3.5. За периода на извънредното положение се спира предприемането на действия за принудително събиране на дължими публични вземания във вече образувани изпълнителни производства.
Но публичните изпълнители могат да предприемат предвидените в ДОПК обезпечителни действия, които са насочени към запазване имуществото на длъжника от разпиляване.
3.6. Възобновяване на изпълнителното производство може да бъде направено преди изтичането на срока на извънредното положение, по искане на длъжника, с разпореждане на публичния изпълнител, когато изпълнението е насочено върху следните имуществени права на длъжника:
а) вземания и парични средства от банки;
б) вземания от трети лица;
в) вложени ценности в трезори, включително и върху съдържанието в сейфове.
След като бъдат събрани вземанията и паричните средства на длъжника от банките и третите лица, както и когато иззети неговите ценности от трезори и сейфове, изпълнението се спира до отмяна на извънредното положение. Следователно органите на НАП продължават да събират дължимите от лицето вземания, но само от изброените източници и то със съгласието на данъчно задължените лица.
3.7. Спират се действията на публичния изпълнител, насочени към въвеждане на купувач в имот, придобит в резултат на продажба чрез търг /чл. 246, ал. 10 ДОПК/, докато трае извънредното положение.
3.8. За периода на извънредното положение не се спират сроковете, определени за отсрочване и разсрочване на вземания. Спират да текат дължимите лихви по тези задължения.