От 01.07.2012 г. влезе в сила Постановление № 100 на МС (обн.ДВ.бр. 42 от 05.06.2012 г.), с което се променя методиката за определяне и ползване на законната лихва по просрочени задължения, номинирани в левове и във валута. То отменя разпоредбите на ПМС № 72 от 1994 г. (обн., ДВ, бр. 33 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 74 от 1995 г. и бр. 15 от 2000 г.). Мотив за промяната е изпълнението на Директива 2011/7/ ЕС от 16.02.2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки, но законната лихва, определена по новия ред, ще се прилага и за всички просрочени плащания, за които липсва договорена обезщетителна лихва.

1. Правни норми и тълкувания относно прилагането на законната лихва
Законосъобразното ползване на законната лихва в стопанската практика е свързано с редица общи правни норми и тълкувания. В тази връзка е важно да се отбележи, че съгласно § 2 от допълнителните разпоредби на ПМС № 100/2012 г. нейното прилагане е ограничено до определяне сумите на дължимите лихви по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Това са обезщетителните или т. нар. “момораторни лихви”, които се дължат при забавено изпълнение на парично задължение, за на което не е договорен размер на дължимата лихва за просрочие. Следователно, за разлика от възнаградителната лихва по чл. 240 от ЗЗД, която представлява възнаграждение за ползването на парите или за заетите заместими вещи, мораторната лихва по чл. 86 от ЗЗД е обезщетение за пропуснати ползи или претърпяни вреди вследствие забавено изпълнение на парично задължение.
Размерът и двата вида лихви може да бъде договарян, но докато договорната лихва (обезщетителна или възнаградителна) възниква въз основа на договор между кредитора и длъжника и следва да бъде писмено определена,  то законната се дължи по закон, без да е необходимо това да е договаряно. Нещо повече - по силата на чл. 294 от ТЗ  при взаимоотношения между търговци недължимостта й следва да бъде изрично писмено договорена.
Според чл. 10 от ЗДД  размерът на договорната лихва не може да надвишава този, определен от МС, и, ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до него. Чрез неправомерното позоваване на ПМС № 72/1994 г. много често досега размерът на законната лихва се прилагаше и за договорните лихви.  Въпреки, че ограничителният текст на чл. 10 съществува и в действащия ЗЗД, след въвеждането на понятието “пазарна лихва” в подоходните закони нормативно определено ограничение на договорните лихви фактически няма. На практика при договорени прекомерно високи лихви и спорове във връзка с дължимостта на такива за ограничаване на размера им съдебните институции могат да се позовават единствено на тяхното противоречие с добрите нрави, регламентирано в  чл. 9 от ЗДДС.
2. Определяне размера на законната лихва за просрочени задължения след 01.07.2012 г.
ПМС № 100/2012 г. съдържа само един член, разпоредбите на който са разпределени в три алинеи. Те регламентират съответно:
- методиката за определяне на годишния размер на законната лихва;
- как се определя дневният размер на законната лихва за просрочени задължения;
- реда, по който ще се прилага размерът на определените лихвени проценти.
Както досега  размерът на законната лихва се определя на база определен индекс за съответния период плюс 10 процента.
2.1. Определяне на законната лихва при просрочени левови задължения
Базов индекс за определяне на законната лихва за просрочени левови задължения продалжава да е  размерът на ОЛП, определян от БНБ.  На практика от м. февруари 2005 г. в последния ден на всеки месец БНБ само  обявява неговияг размер. В действителност обявяваният от нея разме представлява осреднен размер на лихвения процент, прилаган от група банки, опериращи на територията на страната при отпускането на междубанкови краткосрочни (за едно денонощие, т.е. т. нар. “оver naight”) кредити през предишния месец. Този размер е известен като индекс ЛЕОНИА (LEONIA: Lev OverNight Index Average), който се изготвя съгласно договор между Асоциацията на банките в България (АББ), Българската дилърска асоциация (БДА) и Българската народна банка (БНБ).
До 01.07.2012 г. размерът на ОЛП, определен на последния ден на даден месец, представляваше база за определяне размера на законната лихва, прилагана за забавените задължения за срока на следващия месец. След 01.07.2012 г. като база за определяне размера на законната лихва за дадено полугодие ще се ползва ОЛП, обявен от БНБ съответно на 1 януари и 1 юли на текущата година.
2.2. Размер на законната лихва при просрочени задължения, номинирани в евро
При определяне на размера на законната лихва за валутно номинирани просрочени задължения  до 01.07.2012 г. не се правеше разлика дали задължението е определено в евро или в друга валута. В резултат на това по силата на действащата разпоредба на чл.1, ал. 1, т. 2 от ПМС № 72/1994 г. като база за нейното определяне бе приет тримесечният Либор  (LIBOR - London Inter-Bank Offer Rate е лихвения процент по краткосрочните кредити на лондонския междубанков пазар) увеличен с 10 пункта.
След 01.07.2012 г. като база за определяне размера на законната лихва за просрочени еврови задължения ще служи лихвеният процент, прилаган от Европейската централна банка по основните операции по рефинансиране, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента;
Този ред за определяне размера на законната лихва ще се прилага за изчисляване на дължимата сума за мораторни лихви и по  просрочените задължения, номинирани във валута, която не се котира на лондонския междубанков пазар.
2.3. Законната лихва за просрочени задължения във валути, котирани Либор
При такива задължения законната лихва се определя на база на едномесечният Либор за съответния вид валута, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента;
3. Практическите промени при ползването на законната лихва, произтичащи от ПМС № 100/2012 г.
На пръв поглед редът за определяне и ползване на законната лихва, регламентиран от ПМС № 100/2012 г., не се различава съществено от този на ПМС № 72/1994 г. Въпреки това той внася няколко важни промени, както от търговскоправен, така и от чисто практически порядък. В тази връзка заслужава да се отбележи, че посочването на чл. 86 от ЗЗД като основание за издаване на постановлението е много важно. То поставя ползването на законната лихва в определена правна рамка, докато ПМС № 72/1994 г., което бе издадено във връзка с просрочените задължения на държавните предприятия и тяхното преоформяне в т. нар. ЗУНК облигации, даваше възможност за нейното неправомерно използване. Така например определяната според него законна лихва се прилагаше и като ограничителна норма по реда на чл. 10 от ЗЗД.
Изричното позоваване на чл. 86, ал. 2 от ЗДДС в ПМС № 100/2012 г. фактически регламентира прилагането на законната на ясно определена правна основа. Тя се използва само за определяне размера на дължимата обезщетителна (мораторна) лихва за просрочени парични задължения.
Редът за определяне на дневния размер на законната лихва не е променен. В съответствие с чл. 1, ал. 2 от ПМС № 100  той е равен на 1/360 част от годишния размер на лихвата, определен по реда на ал. 1. Приложението на законните лихвени проценти, обявявани от БНБ, е регламентирано в чл. 1, ал. 3 от постановлението. Тези, които са в сила от 1 януари на текущата година, са приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти, в сила от 1 юли, са приложими за второто полугодие.
Това означава, че принципът за определяне на размера на законната лихва остава същият, както до 01.07.2012 г., т.е. годишен лихвен процент, определен на основата на променлива база, дневният размер на който се определя като 1/360 част от годишния. Разликата е, че при определяне сумата на дължимата лихва за просрочие след тази дата няма да се вземат предвид месечните ОЛП, а само тези за м. Януари и м. Юли на съответната година.
В тази връзка заслужава да се отбележи, че досега действащият ред за определяне на лихвата за забава въз основа на ОЛП отчиташе евентуалните колебания на променливата за всеки месец. В резултат на това за всеки от месеците на забава кредиторът по облигационното взаимоотношение можеше да прецени относително колко му струва забавата на длъжника. С промяната се вземат предвид колебанията на определяния лихвен процент в началото и в средата на годината и кредиторът няма да може да иска обезщетение за разлика, дори при наличието на драстични промени в размера на ОЛП за периода след януари или юли на дадената текуща година. В същото време новият ред за неговото ползване облекчава техническите изчисления на дължимите суми за лихви по просрочени левови и еврови задължения.
4. Изчисляване сумата на дължимата лихва по просрочени задължения
Както досега за изчисляване размера на дължимата на лихва за просрочени задължения, за които е приложима законната лихва, се използва формулата за простата лихва:
Si = РV х (i/100 х t/ib), където:
  Si е сумата на лихвата;
  РV е размерът на просрочената дължима сума;
  i- размерът на лихвения процент;
  t-срокът за олихвяване на капитала;
  ib-лихвената база.
В зависимост от валутата, в която е номинирано задължението,  в нея се заместват съответните данни. При левовите задължения  например на мястото на “i “  се посочна размерът на законната лихва (ОЛП за съответното полугодие  плюс 10 процента);  като “t” се посочва броят на дните за просрочието, а като “ib” 1/360, тъй като законната лихва е определена на годишна база.
При начисляването на лихва за просрочие от няколко месеца през 2012 г., за срока на олихвяване до 01.07.2012 г., при изчисленията ще се прилага лихвеният процент, който е бил “законна лихва” за съответния месец. За просрочието след тази дата ще се ползва размерът на законната лихва, обявен от БНБ на 1 юли - за второто полугодие на годината.
След олихвяването, размерът на дължимата сума ще бъде равна на просрочената дължима сума плюс сумата на начислената лихва.  

1 Размерът на дължимата лихва за невненеси социални осигуровки, т.е. за просрочени задължения към  НОИ и ДЗПО, е регламентиран в чл. 113. на КСО и е се определя като ОЛП, обявен от БНБ за периода, плюс 20 пункта.

Повече по темата в списание „Актив”