Екип от експерти на Българската стопанска камара направи проучване на добри международни практики и корпоративен опит в управление на стреса и професионалното изчерпване (бърнаут) на работното място. Анализът прави преглед на международното законодателство и практика (вкл. корпоративен опит) в областта на изследването, превенцията и преодоляването на ефектите от професионалното прегряване. 

Световната здравна организация (СЗО) класифицира бърнаут (burnout) като „професионално явление, свързано с работата“ (occupational phenomenon) в международната класификация на болестите (ICD-11), а не като медицинска диагноза. Той се описва като синдром, в резултат на хроничен, неовладян стрес на работното място и се описва с три измерения: изтощение; повишена психическа дистанция/цинизъм към работата и понижена професионална ефективност. 

През последните десетилетия изследванията очертават шест основни рискови фактори, които допринасят за възникването на бърнаут, когато има хронично несъответствие между служителя и работната му среда:

1. Натоварена и емоционално изтощаваща работна среда - бързите и емоционално тежки условия са водещи психосоциални рискови фактори;

2. Голямо натоварване и удължено/нетипично работно време – удълженото или нетипично време и чести извънредни часове са постоянен маркер на риск и са свързани с организацията на труда и работното време;

3. Конфликти и нарушени отношения; ниска социална подкрепа повишават риска, докато подкрепящите екипни отношения смекчават ефекта;

4. Баланс работа–личен живот – размиването на границите, особено при съчетание с високи емоционални изисквания и слаб контрол върху времето, затруднява възстановяването; предвидими графици и право на изключване действат като буфер;

5. Качество на лидерството – липсата на управленска подкрепа и ниското качество на лидерството увеличават риска, докато менторството, признанието и доверието действат защитно;

6. Награди и справедливост – дисбалансът усилие–поощрение (заплащане, признание, справедливост) се свързва с емоционално изтощение. В рамката „изисквания–ресурси“ високите изисквания (високо натоварване, дълги часове, емоционален труд, конфликти) изтощават, водят до напрежение и повишават риска от прегаряне, докато ресурсите (автономия, подкрепа, награди, развитие) подхранват мотивацията и ангажираността.

Една от основните причини за прегарянето е хроничното претоварване и липсата на баланс между работата и личния живот. С бързото навлизане на дистанционната работа през последните години се появи и феноменът „умора от видеоконферентни срещи“ (Zoom fatigue). Постоянните виртуални срещи, чатове и имейли замъглиха границите на работния ден и допринесоха за психическото натоварване на служителите. Редица отговорни работодатели започнаха да предприемат стъпки за намаляване на този вид дигитално пренапрежение сред служителите си- въвеждането на дни без срещи или ограничения в комуникацията в определени периоди, ограничаване на броя на срещите и насърчаване на алтернативни формати, а някои компании експериментират и с въвеждане на “тихи часове” или слотове без комуникации в работно време.

Измерването на бърнаута традиционно се основава на въпросници за самооценка, които улавят степента на изразеност на ключовите симптоми – изтощение, цинизъм (деперсонализация) и намалена ефективност у служителите:

• Емоционалното изтощение е най-очевидното, човек с бърнаут се чувства хронично уморен, без енергия и мотивация дори за обичайни задачи. Тази изчерпаност често е съпроводена от резки промени в настроението, раздразнителност, избухливост или пък апатия. Много потърпевши споделят, че „нямат нерви“ за нищо, изпитват раздразнение от малки неща или обратното, усещат се емоционално притъпени.

• Бърнаутът е „заразен“ и може да обхване цели екипи: един демотивиран, циничен служител често понижава морала и на колегите си, създава се токсична работна атмосфера, характеризираща се с ниско общо настроение, конфликти и обвинения на работното място. Така „прегарянето“ на отделни личности прераства в организационен проблем.

• Синдромът на професионалното прегаряне сам по себе си не е клинична диагноза за медицинско заболяване, но е тясно свързан и с ред психични разстройства, най-вече депресия и тревожност, разнителност, което е сходно с депресивното състояние.

Стресът е сред значимите „тихи убийци“ на модерното общество. Дори когато не води до фатален край, влошеното здраве вследствие на прегаряне има социална цена - от хронични болести, влошено качество на живот и се увеличава натоварването върху здравните услуги и системите за социално осигуряване.

Как компаниите противодействат на бърнаут?

Повече на https://www.bia-bg.com/analyses/view/35229/

Вижте целия анализ ТУК!

https://zaedno.bia-bg.com/media/docs/burnout_goodpracticesanalysis.pdf

Разработката е осъществена в рамките на проект „Заедно за устойчива заетост“, финансиран от Програма „Развитие на човешките ресурси“ и изпълнявана от БСК, в партньорство с МТСП и КНСБ.