България и Brexit

Анализ на Веселин Илиев,
главен директор „Външноикономическо сътрудничество“ в БСК.

Анализът разглежда какви са последствията за България вследствие настъпилите промени с излизането на Великобритания от Европейския Съюз.

От сключването на сделката насам, обществеността е залята от информация за договорености, процедури и общи положения. Ще направим опит да отсеем това, което касае най-много български икономически оператори.

Общите правила на Споразумението:
Липса на тарифни и квотни ограничения.

Правилата за начисляване на ДДС са както при търговия с трети страни.

Променят се правилата за произход на стоките. Стоки и материали с произход от ЕС, вложени в британско производство, ще бъдат считани за британски при износа им към ЕС и обратно. ОК не успя да договори ресурси с произход от страни като Китай, Турция и Япония да бъдат третирани равнопоставено с тези от ЕС. Това осигурява конкурентно предимство на българските стоки като електроника, електротехника, машинни, автомобилни части и акумулатори. ОК постигна шестгодишен гратисен период за нулеви мита за електромобили, след който ще се изисква въвеждане на 10% мито, в случай, че съдържанието на компоненти от трети страни надхвърля 55%. ЕК разработи инструмент за самооценка произхода на стоките ROSA, който е препоръчително да се ползва в началния период след влизане на споразумението в сила.

Постигнато е споразумение и за разрешаването на бъдещи спорове относно търговските правила и стандарти. За целта е съгласувана процедура за третиране на такива случаи, като се очаква и създаването на двустранна управляваща комисия.

Постигнато е споразумение относно прилагането на минимални екологични, социални и трудови стандарти, което не предвижда автоматичното налагане на тарифни санкции в случай на неспазването им.

Продължава се валидността на съществуващите договорености по отношение на транспорта. Ограничават се каботажните права на британските превозвачи, което може да се окаже добра възможност за българските транспортни фирми да заемат тази пазарна ниша.

Услугите не са включени в обхвата на споразумението. Британската икономика е силно зависима от услугите, тъй като 80% от БВП на страната се генерират от този сектор. ОК стана първата държава в света, чийто износ на услуги надхвърли този на стоки.

След 1 януари регистрирането на фирми и откриване на банкови сметки във Великобритания за българските предприемачи значително се усложнява.

ОК запазва участието си в програмите на ЕС „Хоризонт“ и „Коперник“, както и членството си в „Евроатом“. Значителна загуба за българското образование е оттеглянето на ОК от програмата „Еразмус“, с изключение на университетите в Северна Ирландия.

Споразумението обхваща и трансфера на данни.

Постигнатото споразумение ще даде възможност на българските фирми да продължат да реализират износ към ОК, но въвеждането на новите експортни процедури ще доведе до известно оскъпяване на процеса. Някои сектори като услугите и информационни технологии ще останат привлекателни за британските инвеститори и след Брекзит.

Пълният текст на Анализа: Какво изнася България ( 2019 )?, Какво внася България ( 2019 )?, Какво губи България ? можете да прочетете ТУК...