АИКБ е домакин на среща на високо равнище на представители на българските и европейски институции и бизнеса


Събитието се организира от Европейския икономически и социален комитет. Асоциация на индустриалния капитал в България е домакин от българска страна. Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) е домакин на извънредно заседание на Бюрото на групата на работодателите на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) на тема „Висококонкурентен реален сектор за устойчив икономически растеж и заетост“, което се провежда във Варна на 6 и 7 юли.

Васил Велев, председател на управителния съвет на АИКБ, откри заседанието, в което взеха участие заместник министър-председателя и министър на труда и социалната политика Ивайло Калфин, министърът на икономиката Божидар Лукарски, Яцек Кравчик, председател на групата на работодателите в ЕИСК, Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и туризъм към 43-то Народно събрание, Диана Йорданова, заместник-председател на Комисията по бюджет и финанси, както и много други високопоставени български и чуждестранни гости.

Акцентът на заседанието беше поставен върху мерките за стимулиране на икономиката, устойчив икономически растеж и заетост и повишаване конкурентоспособността на европейските предприятия. Васил Велев отправи провокация към участниците, като сподели прецедент от българската икономическа действителност от последните дни, когато за първи път беше проведен национален протест на българската индустрия, в който се включиха над 1250 предприятия, благодарение на което беше отложено повишаването на цената на тока за индустрията. Затова не програмите са панацея за българската икономика. За да е налице икономически ръст, бизнесът се нуждае от сигурна и стабилна среда, добър бизнес климат и подкрепа на частните инвестиции.

Ивайло Калфин посочи, че темата е особено важна за България и подчерта, че подготовката на кадри и стимулиране на бизнеса да наема безработни, са част от мерките, по които правителството вече работи. Той представи направените няколко законодателни промени, които вече са факт- като разширяване възможностите на работодателите да наемат лица, стартирането на дуалното обучение още през есента на тази година и въвеждането на еднодневни трудови договори. Той наблегна на изключително добрия диалог с работодателите и увери участниците, че ще продължи политиката на съвместно изработване на мерки с българския бизнес, с цел определяне на неговите нужди от квалифицирана работна сила. „Без добра съвместна работа между бизнеса и правителството не е възможно постигането на иконоимчески ръст“, посочи още Калфин.

От своя страна, Лукарски наблегна в своето изказване на нуждата от иновации, развитие на биотехнологиите, мехатрониката и възможностите за финансиране на нови проекти в тази насока. Темата за иновациите беше продължена от Кравчик, който също ги посочи като фактор за развитие на конкурентоспособна европейска икономика. Той наблегна, че това е особено важно за малкия и среден бизнес и че Европейската комисия трябва да поеме риска да финансира иновативни проекти и проекти в областта на НИРД на малките и средните предприятия. Погледът на Европейската комисия беше представен от Виктория Петрова, съветник в областта на малките и средни предприятия към ГД „Промишленост, предприемачество и МСП“. Тя посочи, че дигиталната революция вече е факт и че Европа работи усилено за увеличаване производството на продукти с висока добавена стойност.

Петрова посочи, че само една трета от фирмите използват новите технологии, а 14,5 % въобще не работят с тях. Именно за това, Комисията се стреми към създаване на благоприятна среда за бизнеса и намаляване на административната тежест пред него. Планът Юнкер се очаква да бъда катализатор за модернизиране на частните капитали в икономиката. Петър Кънев отбеляза като основен проблем за българската икономика развитието на микро и малкия бизнес. 330 000 са микрофирмите в България, като средният персонал на фирма е 1,8 човека. През 2014 г. средната заплата в микропредприятията е била 47% по-ниска от тази в големите. Успоредно с това, за периода 2010-2014 г. заетите лица в тях намаляват с 2,3 процентни пункта. Именно затова икономическата комисия в Народното събрание е предприела редица мерки за облекчаване положението на микро и малките предприятия. Основните поправки в Кодекса на труда са свързани с възстановяване правото на българсксите работодатие да пенсионират с предизвестие своите работници, отмяна на графиците за ползване на отпуск и облекчаване на микро и малките предприятия от административни задължения. Той посочи още, че в момента се работи и по промени в Закона за счетоводството и Търговския регистър, които също са свързани с намаляване на административните тежести.

С тази инициатива, АИКБ още веднъж повиши вниманието върху изключително важната роля на сътрудничество между държавата, работодателите, европейските партньори, за да бъде Европа сред водещите при определяне на дневния ред в световната икономика.

Снимки от събитието може да видите на http://www.bica-bg.org/index.php?id=3362&lang=BG