Националният форум „Рестарт на икономиката.Растеж, стабилност, инвестиции.“ се проведе при голям интерес от страна на бизнеса. Над 600 представители на корпорации, на малкия и средния бизнес, на браншови организации, клъстери участваха в дискусиите в 4 те панела: Визия за икономиката на България, Икономическа и социална политика, Регионална политика и развитие, Земеделие.
„Целта ни е да върнем страната на пътя на икономическия растеж, да постигнем по-висока степен на социална справедливост и по-голяма удовлетвореност на българските граждани.Ако не се справим с тази задача, това означава, че с всички останали задачи ще се провалим, каза Пламен Орешарски при откриването на Националния форум.
Целите на икономическата политика, които си поставихме от средата на миналата година са насочени към стимулиране на икономическото развитие, излизане от икономическата депресия, внедряване на иновации и реиндустриализация..Ще продължим да поддържаме ниски нива на преките данъци: 10% корпоративен данък и 10% персонален подоходен данък, каза още премиерът.Ще продължим да поддържаме единна ставка на ДДС от 20%. Ще продължим да полагаме усилия за развитието на физическата инфраструктура.Ще внесем и нови нюанси в икономическата политика. В момента не може да се лишим от ниските данъчни ставки, за да запазим и увеличим конкурентоспособността на българската икономика", каза той.
На първо място ще направим по-активна регулативната роля на държавата в защита на една по-ефективна конкуренция и срещу монополните формирования. Ние сами сме създали една тежка законова и подзаконова нормативна рамка, която поставя ограничения, които са довели до оскъпяването на правенето на бизнес в България. Ние възнамеряваме да идентифицираме над 1000 регулаторни режима, които в определена степен или забавят сроковете или струват скъпо на бизнеса. Още миналата година набелязахме 112 мерки за намаляване на регулаторната тежест за гражданите и бизнеса. „Набелязали сме стратегия за развитието на електронното правителство и задачата ни е в настоящия програмен период да електронизираме над 700 услуги на публичната администрация. Цялостният вид на електронното управление ще дойде едва, след като направим и софтуерите между ведомствата, да си говорят на един език, така че гражданите и бизнесът да не губят време и вадят от едно ведомство документи, за да ги носят в друго”, каза министър-председателят Пламен Орешарски.
Само от намаления от таксите по вписванията в търговския регистър с 22%, бизнесът спести 4 милиона лева. Наистина тези пари не влязоха в бюджета", заяви вицепремиера по икономическото развитие, Даниела Бобева. "Утре на заседанието на Министерски съвет ще бъдат обсъждани още 26 регистрационни режима, повечето от тях за строителния бранш. Програмата за реиндустриализация на икономиката вече се работи от правителството съвместно с академичните среди и бизнеса", каза още вицепремиерът.
“Защо големи глобални вериги купуват вносни стоки през еднолични български търговци?! Силно ми намирисва на отклоняване на ДДС. Ако мислите, че под намаляване на административните тежести ще търпим практики на заобикаляне на законодателството, това няма да стане просто!”, каза Орешарски. В откровен и директен диалог бизнесът и управляващите обсъждаха проблемите. Имаше немалко критични бележки, но и одобрение на действията на кабинета. Изпълнителен директор на девнеския завод "Агрополихим", поиска в Наказателния кодекс да има санкции срещу произвола на чиновниците. Орешарски призова бизнеса да сигнализира управляващите при административен рекет. "Трябва да се борим съвместно с произвола на държавния чиновник", каза той.
Бобева обясни, че в новата стратегия за държавната администрация е предвидено немарливите чиновници да бъдат обявявани публично в специална страница в интернет.
Електронно управление по-скоро и по-малко административни тежести в регионите поиска председателят на Българската търговско-промишлено палата Цветан Симеонов, като обяви, че за бизнеса е неприемлив срокът 2020 г. за изграждане на е-правителството. „Имаме различни проблеми, но проблем номер 1 остава административната тежест за всички инвеститори - и български, и чужди. Всички проучвания на БТПП сочат, че това е проблем номер 1“, подчерта председателят БТПП.
Цветан Симеонов постави за решаване и проблема с административните тежести на регионално ниво. На местно равнище административната тежест продължава да бъде сериозен проблем, подчерта той. Вицепремиерът по икономическите въпроси Даниела Бобева отговори, че срокът 2020 г. не я смущава, защото "имаме амбициозна пътна карта и всяка година можем да бъдем максимално гъвкави”.
“Всички изведнъж питат защо няма електронно правителство. И аз питам това. Ще дойде, когато софтуерите на ведомствата започнат да си говорят на един език. Не съм оптимист, че това може да стане следващата седмица. "Ако съм политик, ще ви излъжа, че ще стане през октомври, но няма да стане", отговори той. "Пълно е с много накупен хардуер и софтуер, който не може да говори помежду си, затова предстои огромна работа.
Рестартиране на икономиката се прави със силно земеделие, каза министърът на земеделието и храните проф. Димитър Греков, като отчете, че 800 хил. човека работят в сектор „Земеделие”, което е 25% от трудоспособното население в страната. Земеделието е структуроопределящо за развитието на страната. Земеделието е кауза за България, каза министърът по време на дискусията. Сред приоритетите на министерството са стимулиране на малките и средните производители, подобряване на пазарния достъп, преработка на излишъците, за да не се изхвърля продукция, развитие на животновъдството, с акцент на свободното пасищно отглеждане, възстановяване на залесяването. Подготвят се сериозни промени в Селскостопанска академия, каза проф. Греков, в отговор на въпрос предстои ли закриването на академията и продажбата на активите й, включително хиляди декари обработваеми земеделски земи. Аграрните учени трябва да намерят мястото си в българското земеделие, защото то се нуждае от тях, заяви министър Греков.
Над седем часа продължи срещата на предприемачите с кабинета и въпреки това, времето не стигна. Много от въпросите останаха незададени. От правителството обещаха да отговорят на тях в писмен вид.