Предпоставки, размер и ред за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда

Казус: Работя по трудов договор в средно предприятие в частния сектор. Бавят ни заплатите вече трети месец. Намерих си друга работа и мисля да напусна. Мога ли да прекратя договора си веднага без да отработвам предизвестие? Работодателят дължи ли ми някакви обезщетения, освен неизплатените трудови възнаграждения? П. Георгиев от София

Отговор: В случай, че работодателят бави цялото ви трудово възнаграждение, а не само част от него, можете да напуснете веднага на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. При прекратяване на трудовия договор на това основание, нито се дава, нито се отработва предизвестие. Освен това достатъчен е един ден закъснение в заплащането на трудовото възнаграждение, за да възникне правото ви да прекратите договора на това основание. А работодателят освен неизплатените заплати ви дължи и обезщетение по чл. 221, ал. 1 от Кодекса на труда. Освен това в случай, че имате неизползван платен годишен отпуск за тази или за минали години, имате право и на обезщетение по чл. 224 от КТ за отпуските, които не са погасени по давност.

Предпоставки, размер и ред за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ

На изрично посочени в закона основания за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят дължи обезщетение на работника или служителя по реда на чл. 221, ал. 1 от КТ. Настоящият коментар разглежда реда, размера, условията за изплащане, и други практически въпроси, които възникват в практиката за работодателите и работниците. При наличие на законовите предпоставки, процедурата по изплащане на обезщетението по реда на чл. 221, ал. 1 от КТ следва да се прилага във всички предприятия, без значение каква е формата на собственост и правноорганизационната форма на предприятието по отношение на работници или служители, които прекратяват едностранно без предизвестие трудовото правоотношение в предвидените от закона случаи и на техните работодатели, които следва да заплатят обезщетението.

Основания за прекратяване на трудовия договор, при които работодателят дължи обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ

Според чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие на изрично предвидени основания по чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а от КТ, работодателят му дължи обезщетение.

1. 1. Когато работникът или служителят прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, защото работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване - на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
2. 2. Когато работникът или служителят прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, защото работодателят промени мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт - на основание чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ.
3. 3. Когато работникът или служителят прекрати трудовия договор писмено, без предизвестие, защото в резултат на извършена промяна по чл. 123, ал. 1 от КТ и чл. 123а, ал. 1 от КТ значително се влошат условията на труд при новия работодател - на основание чл. 327, ал. 1, т. 3а от КТ.

Случаите по чл. 123, ал. 1 от КТ са тези, при които трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на:

• сливане на предприятия;
• вливане на едно предприятие в друго;
• разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;
• преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;
• промяна на правноорганизационната форма на предприятието;
• смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;
• преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

Случаите по чл. 123а, ал. 1 от КТ, когато трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя са: поради отдаване на предприятието или на обособена част от него под наем, аренда или на концесия.

Във всички хипотези на чл. 327, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 3а от КТ правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ възниква в резултат от поведение на работодателя, което поведение е обусловило и правото на работника или служителя да прекрати едностранно трудовия договор. Правото на обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ се поражда независимо от обстоятелството дали е налице конкретна вина от страна на работодателя или поведението му е невиновно.

Предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ

Предпоставките за изплащане на обезщетението са различни и зависят от основанието, на което е прекратен трудовият договор, поради което ги разглеждаме поотделно.

1. Предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО поради забавено изплащане на възнаграждението в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ
Самият факт, че работодателят е забавил изплащането на трудовото възнаграждение и не го е изплатил на датите, определени в правилата за работната заплата или в Правилника за вътрешния трудов ред или договорени в индивидуалния или колективния трудов договор, дава основание на лицето да прекрати трудовото си правоотношение. Както и да получи като последица от прекратяването парично обезщетение по реда на чл. 221, ал. 1 от КТ. В този случай за да възникне правото на обезщетение за работника или служителя не е необходимо дори противоправно поведение на работодателя. Достатъчно е да е налице обективният факт на завабяне плащането на трудовото възнаграждение, за да възникне правото на работника или служителя да прекрати трудовото правоотношение и съответно – правото му да получи обезщетението/в този смисъл вж. и Коментар на Кодекса на труда, авторски екип под редакцията и съставителството на проф. В.Мръчков, изд. Сиби, 2013 г., стр. 748/.
Дори един ден забавяне изплащането на възнаграждението е достатъчен, за да възникне правото на работника или служителя да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие по реда на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ. Но за да възникне правото за работника или служителя да прекрати едностранно трудовото правоотношение на това основание трябва да бъде забавено цялото трудово възнаграждение, а не само част от него.
Съгласно чл. 245, ал. 1 от КТ законът гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната.
Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно със законната лихва въз основа на чл. 245, ал. 2 от КТ.
Следователно, в случаите, когато работодателят изплаща ежемесечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата, а забавя заплащането на разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение, не е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.

2. Предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО поради това, че работодателят е променил мястото или характера на работата или уговореното трудово възнаграждение /освен в случаите, когато има право да извърши такива промени/, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт - в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ Съгласно чл. 118, ал. 1 от КТ нито работодателят, нито работникът или служителят могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона. При едностранна промяна на съдържанието на ТПО от работодателя в нарушение на посоченото императивно правило, той дължи обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ.
В този смисъл едностранна промяна е налице не само, когато неправомерно са изменени необходимите елементи от съдържанието на ТПО, но и такива, които са свободно уговорени между страните при сключване на трудовия договор и са записани в него. Например работодателят е поел задължение да плаща ежедневните пътни разноски на висококвалифициран служител, който живее и пътува до предприятието от друго населено място, или пък се е ангажирал като условие по договора да заплаща наема на квартира в мястото на полагане на труда. Ако работодателят спре да плаща тези разноски, работникът или служителят има право да прекрати трудовия договор на основание чл. чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, както и да получи обезщетението по чл. 221 от КТ.
NB! Вината не е елемент от фактическия състав на правото на обезщетение в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ – противоправното поведение на работодателя е достатъчно основание, за да възникне правото на работника или сулжителя на обезщетение. Поради това работодателят не може да откаже заплащането на обезщетението, мотивирайки се с обстоятелството, че той няма вина, а обстоятелствата по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ, които са довели до прекратяване на трудовия договор, са настъпили по обективни причини.
Според правната теория и в двата случая по чл. 327, ал. 1, т. 3 от КТ – и при неправомерна едностранна промяна на съдържанието на ТПО и при неизпълнение на други договорни задължения, за да възникне правото на обезщетение е без значение обстоятелството дали работникът или служителят е останал без работа след прекратяването на трудовия договор или не. Правото на обезщетение възниква и когато веднага след прекратяването, той е започнал работа другаде, дори да е по-високо платена. В този смисъл има и практика на Министерство на труда и социалната политика/вж. и Коментар на Кодекса на труда на авторски екип под редакцията и съставителството на проф. В.Мръчков, изд. Сиби, 2013 г., стр. 748/.

3. Предпоставки за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ при прекратяване на ТПО поради значително влошени условия на труд след извършена промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а от КТ в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 3а от КТ

Когато трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 3а от КТ – поради значително влошени условия на труд след извършена промяна на работодателя по чл. 123, ал. 1 и чл. 123а от КТ, паричното обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ се дължи от новия работодател. Въпреки, че при преустройство в посочените случаи трудовото правоотношение не се прекратява, старият работодател вече не е страна по него. Новият собственик или приобритател на предприятието като правоприемник е работодател и следва да носи отговорността за изплащане на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ. Още повече, че именно той е допуснал влошаването на условията на труд. Така предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение са възникнали именно при и поради поведението на този работодател, който се явява „нов” за прехвърлените от старото предприятие работници и служители. Вината не е елемент от фактическия състав на правото на обезщетение и в случаите по чл. 327, ал. 1, т. 3а от КТ – противоправното поведение на работодателя е достатъчно основание, за да възникне правото на работника или сулжителя на обезщетение. Той не може да откаже плащане на обезщетението, сочейки причини от обективен характер за влошаването на условията на труд.

Размер на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ

Размерът на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ зависи от времетраенето на трудовото правоотношение. Съгласно чл. 221, ал. 1 от КТ при безсрочно трудово правоотношение, то е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестието.А когато обезщетението се дължи при прекратяване на срочно трудово правоотношение то е в размер на действителните вреди. Действителните вреди в този случай се изчисляват въру брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето, през което е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовия договор.

В тези случаи обезщетението се дължи за действителното време, което остава по договора към момента на прекратяването, ако лицето е останало без работа за този срок. Например, ако след едностранно прекратяване на срочното трудово правоотношение въпреки, че активно е търсил работа работникът или служителят е останал безработен 5, 6 или повече месеци, но до края на прекратения срочен трудов договор са оставали 3 месеца, той следва да получи обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ в размер на 3 брутни заплати.

Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за плащането му, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Повече по темата в списание Актив