Асоциация на индустриалния капитал в България представи визията си за развитие на електроенергийното производство в страната ни с хоризонт до 2050 г.
Сценариите з бяха представени на специално организирана от АИКБ дискусия на тема „Дългосрочна визия за развитието на българската електроенергетика“. Целта на общественото обсъждане е постигане на експертен консенсус за балансирана, устойчива, дългосрочна енергийна стратегия, която да намери отражение в съответните национални документи, организационни стъпки и реализация.
Дввата сценария, разработени от енергийни експерти на АИКБ са силно фокусирани върху значителен ръст на ВЕИ в страната като част от цялостен адекватен и устойчив електроенергиен сектор. При първия сценарий са добавени базови паро-газови мощности, а при втория – нови ядрени мощности. Моделите са разработени така, че страната ни да постигне оптимална ценова структура, мощностна и системна техническа обезпеченост, адекватна разполагаемост, електроенергиен баланс и устойчиви нисковъглеродни нива.
„Целта на АИКБ е да активизира обществен дебат, чрез който да намерим най-добрите решения за развитието електроенергийната система на България. Считаме, че подобна дискусия предоставя неутрална среда, на която да можете да изложите различни мнения и решения. Нямаме претенции, че моделите, които представяме са съвършени, напротив искаме да чуем критики и предложения, с които да имаме възможно най-добрите такива. Единствено по този начин ще можем да решим задачата за прехода, която да ни даде отговори как страната ни да има сигурна, чиста и достъпна електроенергия. Това от своя страна ще осигури необходимата конкурентоспособност на българската икономика. Ако бяхме направили подобни дискусии преди 20 години българските потребители нямаше да са платили 20 млрд. лв. в повече заради сбъркани модели при инвестирането във ВЕИ в миналото и неизгодни споразумения за дългосрочно изкупуване на енергия“, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.
Представените от Асоциация на индустриалния капитал модели се базират на идеята за създаване на комплексен методически подход и поетапното оттегляне от производство на електроенергия от въглищни, топлофикационни и кондензационни централи на природен газ, като освен нови генериращи мощности включват и инвестиции в батерии и системи за съхранение на енергия, базирани на водородни технологии. Направените базови допускания в моделите са с времева проекция през 5 години до 2050 г., реален средногодишен ръст на БВП до 3,1%, инфлация до 2% и средногодишно оскъпяване на квотите за въглеродни емисии от 5 евро/т/г за периода.
Участие в дискусията взеха заместник-председателя на Народното събрание Росица Кирова, заместник-министъра на иновациите и растежа Карина Ангелиева, председателя на КЕВР Станислав Тодоров, изпълнителния директор на ЕСО Ангелин Цачев, началника на отдел „Енергийни баланси, секторни политики“ в Министерство на енергетиката Александър Давидов, представители на производителите на електроенергия, оператори на преносни и разпределителни мрежи, научната общност, неправителствени организации и сдружения от сектора, работодателските и синдикалните организации.
Презентацията от събитието може да видите на сайта на АИКБ на следния линк:
https://bica-bg.org/wp-content/uploads/2022/02/Presentation_Model_BICA_17.02.2022.pdf
Пълният видео запис от събитието може да видите на следния линк:
https://www.facebook.com/aikb.bica/videos/901034047249170