От средата на месец август 2013 г. са в сила значителни по обем и значение изменения и нови правила в Закона за насърчаване на заетостта, с който освен нови мерки, правила и регулации за насърчаване на заетостта, се променят и други нормативни актове, с цел хармонизиране на българското законодателство с европейското. Това са предимно регулации в областта на трудовата миграция на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България. Промените са публикувани в ДВ, бр. 70 от 9 август 2013 г. и въвеждат изискванията на Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година.
Една от основните насоки на промените в тази област е хармонизиране на българското законодателство в областта на трудовата миграция на чужденци – граждани на трети държави, на територията на Република България с Директива 2011/98/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно единна процедура за кандидатстване на граждани на трети държави за единно разрешение за пребиваване и работа на територията на държава-членка и относно общ набор от права за работници от трети държави (срокът за влизане в сила и нотифициране е 25 декември 2013 г.).
За целта са изменени и допълнени Глава 8 на ЗНЗ, както и Закона за чужденците в Република България. Създават се нови членове 72б, 72в и 72г на ЗНЗ и нов член 24и в ЗЧРБ, с които се урежда създаването и условията за издаването на единното разрешение за пребиваване и работа, като документ за следните случаи чужденци – работници от трети страни, които:
- кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
- притежават разрешение за пребиваване на територията на Република България по силата на Закона за чужденците в Република България и въведените в него изисквания на ЕС в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002 за цели, различни от трудова заетост;
- притежават разрешение за работа по силата на закона и въведените в него изисквания на ЕС.
Нововъведеният режим възпроизвежда вече работещият в България режим по отношение на Синята карта на ЕС за висококвалифицирана заетост на чужденци. Въвежда се и равното третиране за притежателите на бъдещото единно разрешение за пребиваване и работа по отношение на условията на труд, правото на сдружаване, признаване на квалификации и други.
Освен това се конкретизира изпълнението на някои от предвидените дейности, чрез съществуващата мрежа от Служби по трудови и социални въпроси на МТСП към съответни задгранични представителства на Република България.
Чрез допълнителните разпоредби на ЗНЗ в националното законодателство се въвеждат легални определения на понятията по Директива 2011/98 за „Работник – чужденец от трета държава“, „Единно разрешение за пребиваване и работа“ и „Единна процедура за кандидатстване“.
Така според новата т. 14а от § 1 от ДР на ЗНЗ "работник - чужденец от трета държава" е гражданин на трета държава, на когото му е разрешено да пребивава и работи на територията на Република България като наето от местен работодател лице.
"Единно разрешение за пребиваване и работа" е документът, определен в § 1, т. 1д от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, издаден на работник - чужденец от трета държава, при спазването на единната процедура за кандидатстване, гласи новата дефиниция по т. 36а от § 1 от ДР на ЗНЗ.
Съгласно новата т. 36б от § 1 от ДР на ЗНЗ "Единна процедура за кандидатстване" е процедурата, определена в § 1, т. 1е от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България.
Според т. 42 от § 1 от ДР на ЗНЗ "Предприятие в затруднение" е предприятие по смисъла на § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане.
Промени в правилата, които регулират заетостта на български граждани в чужбина
Според актуалните правила на чл. 68 от ЗНЗ Министерството на труда и социалната политика осъществява сътрудничество с публичните власти на други държави, които отговарят за наблюдението на условията за наемане на работа, като обменят информация относно:
- националното трудово законодателство и законодателството за наемане на работа на чужденци;
- наетите български граждани на територията на съответната държава и наетите граждани на съответната държава на територията на Република България;
- установените нарушения на условията и реда за наемане на работа;
- установените случаи на незаконно извършване на трудова дейност на българи на територията на съответната държава и на граждани на съответната държава на територията на Република България.
За изпълняване на посочените дейности Министерството на труда и социалната политика поддържа и развива мрежа от служби по трудови и социални въпроси в съответни задгранични представителства на Република България.
В тези служби работят командировани служители на Министерството на труда и социалната политика с временен дипломатически ранг по реда на Закона за дипломатическата служба.
С акт на министъра на труда и социалната политика се определят условията и редът за осъществяване на дейността на службите по трудови и социални въпроси.
Съгласно новите разпоредби на чл. 72б от ЗНЗ разрешението за работа по чл. 70 от ЗНЗ не се издава като отделен документ, а се съдържа в Единното разрешение за пребиваване и работа, издавано от Министерството на вътрешните работи съгласно чл. 24и от Закона за чужденците в Република България, за чужденци - граждани на трети държави, които:
- кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа;
- по силата на Закона за чужденците в Република България и въведените в него изисквания на ЕС притежават валидно разрешение за пребиваване на територията на Република България в съответствие с Регламент (ЕО) 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване на трети страни за цели, различни от трудова заетост;
- по силата на ЗНЗ и въведените в него изисквания на ЕС притежават валидно разрешение за работа.
Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на Единното разрешение за пребиваване и работа се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.
Агенцията по заетостта дава писмено решение за упражняване на трудова заетост за издаване на Единно разрешение за пребиваване и работа от органите на Министерството на вътрешните работи. Условията и редът за даване, отказ или оттегляне на решението по се определят с наредбата по чл. 74, ал. 1 от ЗНЗ.
Забележка: За даване и продължаване на решението работодателят внася такса в размер 400 лв.
Според новото правило на чл. 72в от ЗНЗ упражняването на трудова заетост от работници - чужденци от трети държави, в Република България на основата на Единно разрешение за пребиваване и работа е в съответствие с българското трудово и осигурително законодателство и при условията на чл. 71, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗНЗ.
Важно! Притежателят на Единно разрешение за пребиваване и работа има правото да бъде информиран за произтичащите от разрешението права.
Нови са и разпоредбите на чл. 72г, ал. 1 от ЗНЗ, съгласно които притежателят на Единно разрешение за пребиваване и работа е равнопоставен на българските граждани по отношение на:
- правата по чл. 74в, ал. 2, т. 1 – 8 от ЗНЗ;
- правата за ползване на данъчни облекчения при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Условията по чл. 72г, ал. 1 от ЗНЗ не възпрепятстват налагането на мерки за административна принуда по глава пета от Закона за чужденците в Република България.
NB! Новите правила по чл. 72б, 72в и 72г от ЗНЗ влизат в сила от 24.12.2013 г.
Съгласно актуалната редакция на чл. 74а от ЗНЗ при наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицираната заетост не се издава разрешението по чл. 70 от ЗНЗ, което се съдържа в единното разрешение за пребиваване и работа тип "синя карта на ЕС", издавано от Министерството на вътрешните работи съгласно глава трета "б" на Закона за чужденците в Република България.
Забележка: Условията и редът за издаване, подновяване, отказ и отнемане на синята карта на ЕС се определят с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.
Обзор на промените в други закони във връзка с насърчаване на заетостта и синхронизиране на регулациите с европейското право
С Преходните и заключителните разпоредби се правят и необходимите изменения и допълнения в съответните свързани закони както следва:
В Закона за чужденците в Република България се създава чл. 24и, с който се урежда въвеждането на документа „Единно разрешение за пребиваване и работа” и неговото издаване. Регламентират се условията за отказ по реда на чл. 26, ал. 2, т. 1 и съответно за отнемане по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. В ЗЧРБ се въвеждат и дефинициите за единно разрешение и единна процедура.
Така съгласно новите правила на чл. 24и от ЗЧРБ разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" могат да получат чужденци, които отговарят на условията за получаване на разрешение за работа по смисъла на Закона за насърчаване на заетостта и които притежават виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ или разрешение за пребиваване на друго основание в съответствие с Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Разрешението за пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа" се издава след решение на органите на Министерството на труда и социалната политика за срок една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът на трудовия договор е по-малък от една година, разрешението се издава за срока на продължителността на договора.
Разрешението се издава при прилагане на единна процедура за кандидатстване и по ред, определен с правилника за прилагане на ЗЧРБ.
На притежателя на единното разрешение се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни, като в полето "тип разрешение" се отбелязва "единно разрешение за пребиваване и работа
Също така се правят някои редакционни изменения в ЗЧРБ, както и допълнения, с цел пълното транспониране на Директива 2008/115/ЕО за общи стандарти и процедури в държавите-членки за връщане на нелегално пребиваващи граждани на трети страни (директива за връщането), за което е изготвена и таблица за съответствие. Те обхващат две групи въпроси, свързани съответно с основанията за налагане на забрана за влизане и гаранциите във връзка с настаняването на чужденци в специалните домове за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ ).
По отношение на налагането на забрана за влизане чл. 11, параграф 1 от директивата предвижда две групи основания: основания, при които задължително се налага забрана за влизане, както и такива, при които забраната се налага по преценка на компетентните органи. С предлаганите изменения се постига по-пълно съответствие по отношение на случаите, в които следва задължително да се наложи забрана за влизане.
Наред с това с допълнение в чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ изрично се регламентира задължението на компетентните органи за незабавно освобождаване на лицето в случаите, когато вече не съществува разумна възможност за извеждане, в съответствие с чл. 15, параграф 3 от директивата.
В съответствие с изискванията на чл. 15, ал. 6 от директивата се предвижда националната сигурност да отпадне като основание за продължаване на принудителното настаняване в СДВНЧ.
Останалите изменения са във връзка с необходимостта от уреждане на забраната за влизане като общоевропейска мярка. С тяхното приемане, тази забрана вече ще се нарича „забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на ЕС”. Разпоредбите, с които се въвежда новото наименование на мярката влизат в сила от присъединяването на България към Шенгенското пространство.
Законът за българските лични документи се допълва в чл. 59, ал. 2 списъкът с документи за пребиваването на чужденците– граждани на трети държави на територията на България с „Единното разрешение за пребиваване и работа”.
Промените са и основа за постигане на съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Директива 2011/98/ЕС. Във връзка с това предстои своевременното последващо изменение и допълнение на съответните подзаконови нормативни актове, а именно Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешение за работа на чужденци в Република България и Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.