Пари има достатъчно, няма административен капацитет и работещ механизъм за усвояването им

Г-жо Христова, вие сте един от пионерите в развитието на клъстерите в България, колко и какви клъстера обединява Асоциацията на бизнес клъстерите у нас?
- Понастоящем в Асоциацията са 12 клъстера от цяла България от секторите ИКТ, мебелно производство, мехатроника и автоматизация, морска индустрия, туризъм, текстил и вино.

Има ли клъстери извън Асоциацията?
- Разбира се, че има. Сега така да се каже се „преброяваме”. По последни данни има 42 клъстерни инициативи у нас( клъстери в етап на създаване), повечето от които през септември на Общото ни събрание ще се влеят в Асоциацията.

Какво всъщност е клъстера и как е по-добре да се обединяват фирмите - от даден бранш или на териториален принцип?
- Група от фирми, институции, които се обединяват , за да правят успешен бизнес. Най-успешните примери са на браншови принцип. В ЕС практиката показва, че териториалния принцип е успешен, но в България, може би защото е малка и би могла да се разглежда като една територия, се търси най-доброто от бранша -топ фирмите от бранша, без оглед на териториалното им разпределение.

С клъстерите по-достъпни ли ще станат външните пазари за нашите производители?
- Печелим повече пазарни ниши, реализирани сделки, авторитет. Защото сам вече не можеш да се пребориш на световния пазар.

Какво пречи на бизнеса у нас да се обединява в тази форма за партньорство, при наличието на финансова подкрепа от ЕС?
- Пословичният български индивидуализъм и манталитет. А се убеждаваме с всеки следващ успех, че „Съединението прави силата”. Пари има достатъчно, но няма работещ механизъм за усвояването им, т.е разбиране от администрацията и административен капацитет. А е жалко, защото ако не ги усвоим, не само ще загубим пари, но ще провалим възможности, които обединени, бихме реализирали.

Имате ли визия за излизане на външни за ЕС пазари?
- Мога да говоря от името на мебелния клъстер. Това е една от основните ни стратегически насоки. Защото ЕС , е така да се каже, вече преразпределен. Точно затова създадохме офиса в Белград – за съвместно излизане на пазарите в Русия, Казахстан, Беларус. Участваме и в търг за обзавеждане на хотели в Олимпийското село в Сочи. През октомври участваме на Caspian Mebel Expo 2012 в Баку, Азърбейджан.

Отрази ли се стъпването на ИКЕА на нашия мебелен пазар и на родното производство?
- Отрази се на пазара, защото другите играчи промениха цените си в полза на потребителя. Колкото на българските фирми, мисля, че не. По-скоро им се отрази кризата в строителния бранш.

Управител сте на собствена фирма Ligna Group, как успявате да поддържате и собствения бизнес и да работите за Асоциацията?
- Разбира се работата във фирмата е основен приоритет, но нейните успехи са добър пример за останалите в клъстера и за Асоциацията.