Зам.изпълнителният директор Иван Капитанов и експерти от Фонда, на специално събитие, представиха схемата „Възстановявания при износ на селскостопански продукти към трети страни”. Целта й е да стимулира износа на земеделски и преработени земеделски продукти извън ЕС, като компенсира финансово търговците за разликата между по-високите им цени в ЕС и по- ниските, в трети страни.
На представянето присъстваха основни износители и водещи български фирми в производството и търговията с птиче месо, яйца, говеждо и телешко, както и представители на Българската стопанска камара, Централно митническо управление, Министерството на земеделието и храните, различни банки и посолства у нас. Те се запознаха с правилата по издаване на лицензии за износ извън Европейския съюз (ЕС) и плащането на субсидии за износ, както и с особеностите на новия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП) и перспективите пред българските износители.
Схемата „Възстановявания при износ на селскостопански продукти към трети страни” е пазарна мярка на Общността, която се управлява директно от Европейската комисия (ЕК) и се финансира от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). В България тя се прилага от 2007 г. Целта й е да стимулира износа на земеделски и преработени земеделски продукти извън ЕС, като компенсира финансово търговците за разликата между по-високите им цени в ЕС и по-ниските в трети страни.
Всички страни-членки, включително и България, са равнопоставени по отношение на размера на подкрепата, която получават. През 2009 г. делът на пазарните мерки спада до 10% от бюджета на ОСП, вследствие на реформите в селскостопанската политика.
От 70-те години на 20-ти век досега, делът на пазарните мерки в ОСП намалява, отбеляза Нина Георгиева, началник на сектор „Търговски механизми” във фонд „Земеделие”. До 1992 г. повече от 90% от всички селскостопански разходи за целия ЕС са отделени за регулиране на пазара чрез пазарни мерки, включително субсидии за износ. В момента подкрепа на износа съществува и е добре повече фермери да се възползват от тази възможност, каза Георгиева.
Субсидира се по одобрен от ЕК списък: за кои продукти и за кои страни могат да се възстановява разликата между по-високите европейски цени на продуктите и по-ниските цени извън ЕС. Тази схема се управлява директно от ЕК. За сега Комисията е определила 3 сектора за възстановяване с позиция различна от нула: птиче месо- цели замразени пилета; яйца с черупки; и говеждо и телешко месо. Експерти на ДФ „Земеделие” дадоха и чисто практически съвети на присъстващите за процеса на кандидатстване. Разяснени бяха изискванията към документите, необходими за изплащането на субсидии, размерът на гаранциите, сроковете за плащане и много други важни детайли от прилагането на пазарната схема у нас, включително и условието, че продуктите могат да бъдат произведени и в друга страна от ЕС и да бъдат изнесени за трета страна от български износител.
Участниците имаха възможност да дискутират схемата, да зададат своите въпроси и получат конкретни съвети от експертите в сектор „Търговски механизми” на ДФ „Земеделие”. Представител на фирма „Джиев” АД препоръча да се подготвят предварително списъци с промени в условията на страните вносители, ако има такива и изрази благодарност на фонд „Земеделие” за важната подкрепа, която оказва на българските търговци, а консулът на Кралство Йордания в България д-р Хасан Бармауи насърчи износителите на продукти към кралството. Той отбеляза, че митниците на двете страни работят много добре заедно и няма никакви административни проблеми при износа на български стоки за Kралство Йордания. Закривайки срещата, Иван Капитанов призова износителите за експедитивност, за да се усвояват максимално тези средства.
Повече по темата на сайта www.dfz.bg