Лиляна Панева- данъчен консултант

При дерегистрация по ЗДДС на данъчно задължено лице, извършена по инициатива на данъчната администрация, възникват обстоятелства, които поставят въпрос относно приложението на чл.180 от административно наказателните разпоредби на закона. Пример за такива обстоятелства представлява следният казус:

На основание чл.176, т.4 от ЗДДС (наличие на данъчни задължения, събирани от НАП, с обща стойност над стойността на активите на регистрираното лице, намалени с неговите задължения) данъчната администрация дерегистрира дадено данъчно задължено лице. В законоустановения срок лицето обжалва акта и той е отменен. Предвид действието на акта за дерегистрация за периода от датата на издаването до датата на отменянето му лицето процедира като нерегистрирано и по силата на чл.113, ал.9 от ЗДДС издава фактури без начислен данък. В резултат на това тези фактури не са отразявани в данъчните регистри и в справките - декларации на лицето за съответните данъчни периоди. При тези обстоятелства за него възникват следните въпроси:

1. Как се тълкува  в случая приложението на чл.180 от ЗДДС?
2. По какъв начин се коригират резултатите от неначисляването на ДДС във фактурите, издадени преди обявяването на акта за дерегистрация за нищожен?

Съгласно чл.180, ал.1 от административно наказателните разпоредби на ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. По силата на ал.2 на същия член тази санкция се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Като нарушение, при което се налага санкция, се приемат и случаите, при които регистрирано лице начисли данъка в периода, следващ периода, през който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция е в размер 25 на сто от данъка, но не по-малко от 250 лв.

Според нас при обстоятелствата, посочени в казуса, разпоредбите на чл.180 от ЗДДС не са приложими. Аргумент за това е фактът, че тези разпоредби се отнасят за регистрирани лица. Предвид наличието на акт за дерегистрация, следва да се приеме, че за периода от датата на издаването на акта до датата за обявяването му за нищожен, въпросното лице е било в обективно наложена невъзможност да изпълнява задължения на регистрирано лице. Поради това и на основание чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) следва да се приеме, че то не е извършило нарушение на изискванията относно документирането и отчитането на доставките. Следователно при посочените обстоятелства данъчно задълженото лице не е извършило нарушение, което дава право за прилагането на чл.180 от ЗДДС.

В действащия ЗДДС не са изрично регламентирани процедури за коригиране на данъчните задължения на лицето за периода, в който то е било в обективна невъзможност да действа като регистрирано лице. Предвид това че в този период то е издавало фактури без начислен ДДС обаче, според нас се налага тези фактури да бъдат анулирани.

Анулирането следва да се извърши по реда на чл.116 от ЗДДС и за извършените от лицето облагаеми доставки да се издадат нови фактури, данните от които ще се  отразят в дневника за продажбите и в справката декларация за данъчния период, в който са издадени. В случая не са налице обстоятелства, които дават основание извършената корекция да се квалифицира като “корекция на грешка при декларирането” и изискват прилагането на разпоредбите на чл.126 от закона. Въпреки това, предвид по- особените обстоятелства, които налагат корекцията, според нас е целесъобразно лицето да уведоми писмено съответната ТД на НАП за извършените действия, както изисква разпоредбата на чл.126, ал.3, т.2 от ЗДДС.

Повече в списание Актив