Относно зачитане на осигурителен стаж по време на неплатен отпуск през 2020 г.
В брой 44 на Държавен вестник от 13.5.2020 г. е обнародван ЗАКОН за изменение и допълнение на Закона за здравето. Законът влиза в сила от 14.5.2020 г.
На основание § 16, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на закона през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни.
На това основание и в този размер се зачита осигурителният стаж, независимо от това в кой период на годината е ползван неплатеният отпуск. Разпоредбата засяга всички лица, осигурени на основание чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване. Това са следните осигурени лица:
1. Работниците и служителите.
2. Държавните служители по Закона за държавния служител.
3. Съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в инспектората към Висшия съдебен съвет.
4. Военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, резервистите на активна служба по Закона за резерва на въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", по Закона за Държавна агенция „Разузнаване" и по Закона за специалните разузнавателни средства, офицерите и сержантите по Закона за Националната служба за охрана, както и лицата по чл. 69, ал. 6.
5. Членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията.
6. Управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон.
7. Лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1, 5 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията.
8. Кандидатите за младши съдии, младши прокурори и младши следователи по Закона за съдебната власт.
В общия случай на чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски се зачитат до 30 работни дни през една календарна година. След този срок осигуряването на лицата се прекъсва, независимо че правоотношението със съответния работодател не е прекратено. Прекъсването на осигуряването се посочва в декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице“, подавана по реда на НАРЕДБА № Н-13 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Когато това е направено преди влизането на закона в сила, подадените декларации следва да се коригират и да продължат да се подават допълнителните дни в неплатен отпуск.
ОТГОВАРЯ: ВЕРЖИНИЯ ЗАРКОВА, ЕСПЕРТ ПО СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ
Въпрос: До кога може да се направи корекция на декларация обр. № 1 от месец януари тази година?
Отговор: Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 5 от НАРЕДБА № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите: от задължените лица по т. 1, 2 и 3 само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от КСО, данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 от ЗДДФЛ; декларация образец № 1 се подава без издаване на задължителни предписания, когато в хода на проверка или ревизия органите по приходите служебно установят обстоятелства по чл. 103, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена.
Аналогичен е текстът за коригиране и заличаване на декларация обр. № 1 в чл. 9, ал. 5 от наредбата, съгласно който декларации по ал. 1 (обр. № 1) не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите или Националния осигурителен институт във връзка с възложените им дейности.
На практика в конкретния случай декларация обр. № 1, подадена с данни за месец януари 2020 г., може да се коригира, без да е необходимо разрешение за това, до 30 април 2021 г.
В случая обаче следва да се имат предвид и разпоредбите за подаване на декларация обр. № 6, тъй като тя се подава едновременно с подаване на декларация образец № 1 (чл. 4, ал. 3, т. 1 от наредбата).
Освен това съществува и условие декларираното месечно задължение с декларация обр. № 6 да бъде равно на изчислените задължителни осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" от подадените декларация/и образец № 1 (чл. 2, ал. 4) от наредбата.
Поради това съществуват два варианта при преценка на срока за корекция на декларация обр. № 1 за месец януари 2020 г.
Първи вариант: при коригиране на декларация обр. № 1 се намалява заявеното преди това задължение:
На основание чл. 9, ал. 7 от наредбата, декларация образец № 6 се подава с код за корекция, когато се намалява размерът на декларирано задължение. В този случай освен коригираните се попълват и всички останали данни от съответната колона на подадената преди това декларация. Не се коригират данните за месец и година, код или наименование на задълженото лице, код за вид плащане и дата на изплащане/начисляване.
Посочената корекция може да се извърши до края на втория месец, считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на Националната агенция за приходите (чл. 9, ал. 8 от наредбата).
При този вариант срокът за корекция на декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6 за месец януари е до 30 април 2020. При тази корекция задължително трябва да се спази равенството на изчислените задължителни осигурителни вноски от декларация обр. № 1 и коригираното задължение с декларация обр. № 6.
Втори вариант: при коригиране на декларация обр. № 1 се увеличава заявеното преди това задължение:
На основание чл. 9, ал. 11 от наредбата, когато подадените декларации образец № 1 за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 или осигурителната каса подават едновременно и декларация образец № 6 за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4.
Видно е, че разпоредбата не поставя срок за подаване на декларация обр. № 6, когато се увеличава декларирано вече задължение. Така че на практика при този вариант остава общият срок за корекция на данните – 30 април 2021 г.
Въпрос: Как се осигуряват съпругите на земеделски производители? Подават ли се за тях декларации обр. № 1 и № 6? Как се прекратява осигуряването им?
Отговор: На основание чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 и 4, когато с тяхно съгласие участват в упражняваната от тях трудова дейност, могат да се осигуряват по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, ако не са осигурени по ал. 1 и/или ал. 3, т. 1, 2 и 4, и/или чл. 4а. Осигурителните вноски за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 1 се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, а за съпрузите на лицата по ал. 3, т. 4 - върху минималния осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
На това основание могат да се осигуряват съпругите на земеделските производители, когато участват в земеделската дейност. Тези лица сами определят периода, през който ще внасят осигурителните си вноски. За този период те не подават Декларация за регистрация образец ОКД 5 в съответната ТД на НАП.
Съгласно чл. 17б, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица възникването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на осигуряването на съпруга на земеделски производител се декларира от регистрирания земеделски производител с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” по реда на Наредба № Н-13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията, но не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ този, през който е подадена. Прекъсването/прекратяването на трудовата дейност на регистрирания земеделски производител води до прекъсване/прекратяване на осигуряването на съпругата му. Осигурителните вноски на съпругата на земеделския производител се внасят задължително за целия период от датата, от която са заявили възникване или възобновяване на осигуряването, до датата, от която са заявили неговото прекъсване или прекратяване.
За удостоверяване на осигурителния стаж на съпруга на земеделски производител се издава осигурителна книжка. Искането за издаване на осигурителна книжка се извършва от регистрирания земеделски производител. За целта той подава формуляр ОК-5 “Искане за издаване на осигурителна книжка на лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО” в съответното ТП на НОИ по постоянен адрес. В осигурителната книжка се вписват периодите, през които съпругата е подлежала на осигуряване.
Подаването на данните с декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” за съпруга на земеделски производител се извършва до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят осигурителните вноски. В декларацията се вписват само данни за социалното осигуряване на лицата, тъй като здравното им осигуряване се провежда по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване. В т. 12 “вид осигурен” от декларацията в две позиции се попълва код 96. Тези лица подават и декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ до 30 април на следващата календарна година.эВ нея се вписва общият размер на сумите за дължими вноски за държавното обществено осигуряване.
Въпрос: Работник има първичен болничен от 23.03 до 24.4.2020 г. и втори болничен, също първичен, от 25.04 до 25.05.2020 г., като вторият болничен е издаден от същото болнично заведение, но с различна диагноза. След като и двата болнични са първични да начисля ли и по двата първите три дни за сметка на работодателя?
Отговор: Съгласно чл. 6, ал. 3 от Наредба за медицинската екпертиза при временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на настъпване на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл. 9, ал. 1 и 4.
Тази разпоредба е обща и касае срока, за който се издават болнични листове при временна неработоспособност, т. е. неработоспособността се разглежда като общ период и е без значение за какъв срок са издадени болничните листове, дали те са първични или продължение и от какво медицинско заведение са издадени. При издадени повече от един болничен лист от значение е обстоятелството дали между тях има или не календарно прекъсване.
Аналогичен е текстът в Кодекса за социално осигуряване, третиращ срока за изплащане на парично обезщетение при временна неработоспособност.
На основание чл. 42, ал. 1 от КСО паричното обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест се изплаща от първия ден на настъпването до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.
В чл. 40, ал. 5 от КСО също се третира общият период на неработоспособността. Съгласно тази разпоредба осигурителят изплаща на осигуреното лице за първите три работни дни от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
В конкретния случай периодът на неработоспособността е от 23.03 до 25.05.2020 г. Болничните листове са издадени без календарно прекъсване и по отношение на чл. 40, ал. 5 от КСО е без значение, че и двата са издадени като първични. Работодателят следва да изплати за своя сметка само първите три работни дни от неработоспособността за своя сметка. Това са дните от 23.03. до 25.03. 2020 г.