За да имаме добра образователна система, трябва да върнем авторитета и да подобрим статута на българския преподавател в училище. Това заяви вицепремиерът и министър на образованието и науката в оставка Меглена Кунева при представянето на отчета за свършената работа в министерството, по време на мандата.
През изминалата година в МОН имаше изключително сериозна концентрация на задачи по всички линии – предучилищно, училищно и висше образование, наука и новата Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” (ОПНОИР), заяви Кунева . Приемането и влизането в сила на Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), Навреме и с много обсъждания изготвихме държавните образователни стандарти за прилагането на ЗПУО. В началото на мандата бяха готови 3, сега имаме 15, обсъждат се оставащите 3, постоянно се обновяват стандартите за придобиване на квалификация. Проведохме обучения на 24 хиляди учители, които преподават в I и V клас, уточни Кунева. Изготвихме и утвърдихме учебните програми за първите класове, в които влиза реформата, намирайки подходящия баланс между патриотичното възпитание, гражданското образование и уменията на XXI век.„Няма успешен образователен модел, в която и да е държава, където учителят да не е в центъра на вниманието на властите, каза министърът и допълни, че Учителският събор, събрал 12 хиляди души, е показал на обществото силата на учителското съсловие. За да имаме добра образователна система, трябва да върнем авторитета и да подобрим статута на българския преподавател в училище, каза тя.
Кунева припомни, че концепцията за развитие на професионалното образование се обсъжда с бизнеса и професионалните гимназии в страната и е постигнато разбиране, че трябва да се търсят регионални и секторни подходи, които да се мултиплицират. Като успешни примери Кунева посочи Образователно-индустриалния борд в Пловдив с Икономическа зона Тракия и споразумението за професия „приложен програмист“ с ИТ индустрията.
Меглена Кунева посочи, че министерството е провеждало системна политика за привличането на студентите от българските общности в чужбина „Увеличихме почти тройно приема – от 400 на 1000“, уточни тя. Отчетени бяха и промени в сферата на висшето образование. Приетите Стратегия за висшето образование и промени в Закона за висшето образование създадоха допълнителна нормативна база, намаляване приема с 9 хиляди бройки, определени са 32 приоритетни направления и обвързване процеса на финансирането с качеството на подготовката. Тези мерки вече дават резултат и все по-малко млади хора записват икономика, администрация и право и все повече педагогика, инженерни науки и ИТ, от които пазарът на труда има нужда.
В науката може да припомним приемането на Актуализираната стратегия за развитие на научните изследвания, в която за първи път е включен ясен план на индикативните инвестиции до 2020 г. С него се потвърждава ангажимента на правителството за повече инвестиции в научни изследвания и иновации до 1.5% от БВП. Картографирахме всички научни инфраструктури, възобновихме работата на Фонд „Научни изследвания“, одобрихме дългогодишна програма за полярни изследвания, с БАН разработихме програма за подпомагане на 200 млади учени, отчете още министърът.
По отношение на Оперативната програма Кунева посочи, че след получаването на акредитация през май, стартираха 15 важни операции на обща стойност близо 689 млн. лв., като най-важни са двете по ос 1 за изграждането на центрове за върхови постижения и центрове за компетентност на обща стойност 350 млн. лева и проекта „Твоят час“ за 140 млн. лв. Започнаха и други важни проекти - ученически и студентски практики, студентски стипендии, подкрепа за докторанти и пост докторанти, квалификация на учители, системата за кариерно ориентиране в училище, подкрепа за предучилищното възпитание и подготовка на деца в неравностойно положение, образователна интеграция, ограмотяване на възрастни, отчете министърът.
Към момента по ОПНОИР са договорени 316 млн. лв. или 23.04% от общия бюджет на програмата. Създадохме условия, за да се превърне Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ в ефективен инструмент за подкрепа на реформите в областта на образованието и науката.
Меглена Кунева каза още, че водещ принцип в ръководството на министерството й са били контролът, прозрачността и отчетността. За 2016 г. дадохме 52 пресконференции и изпратихме 653 прессъобщения, посочи тя.
Отчетът е публикуван в раздел „Стратегии и политики/Стратегически документи“ на сайта на МОН и може да го видите на следния линк:
http://mon.bg
Междувременно в МОН се организира традиционния коледен базар с участието на ученици от 10 професионални гимназии. Децата предлагаха красиво опаковани коледни сладкиши, соленки, камбанки, изтъкани шалове, картички и много други красиви сувенири.