Социалнят министър Ивайло Калфин ще предложи на гласуване на Министерския съвет решението, което вече е познато - ръст с 20 лева на МРЗ, със задна дата от началото на тази година, както и през следващите две. По думите на вицепремиера, данните от началото на годината са показали, че това е добро решение.

Минималните заплати да се договарят по икономически дейности, а държавата да служи само като арбитър, настоя шефът на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Той дори предложи механизмът да се приложи още при летните преговори за минималните осигурителни прагове по браншове-за минималната заплата за 2016 г.

Ето и позицията на Председателя на Асоциацията, Васил Велев:

„Безспорно за изминалите месеци имаме много добри резултати, над очакваните в икономиката и в приходната част на бюджета. Но няма как да разберем дали нямаше да бъдат още по-добри, ако нямаше увеличение на минималната работна заплата. За нас винаги е било важно минималната работна заплата да се определя по обективни критерии и най-добре въз основа на обективни критерии съответно в коридор, да се договаря между социалните партньори. Това не би било уникална българска практика. Има редица страни, в които, вие знаете, това се прави точно така, и то по икономически дейности, не за цялата страна еднакво.

Това за нас е важно, че дебата в Тристранния съвет, все пак, макар и закъснял започва да се състои, защото това е важно и за 2016 година – как ще подходим и постъпим. А наближава време да се мисли за това. През лятото се договарят минималните осигурителни доходи и ако имаме готовност, ако със синдикатите успеем да се споразумеем за механизъм за договаряне на минималната заплата, може да се използват тези срещи, преговори за договаряне на минималните осигурителни доходи.

Според нас заплата от 380 лева не съответства на възможностите на икономиката в момента. Важно е да се отбележи, че всъщност минимална работна заплата почти никой не получава. Тези 270 хиляди души, които получават минимална работна заплата имат прослужено време и България е единствената страна в Европейския съюз, която начислява процент за прослужено време. Средният процент е 12, така по Националния план за действие по заетостта бюджетират проектите, тоест – ако разходът е минимална заплата за толкова души той се умножава и по 1.12, защото се смята, че средният процент за клас, за прослужено време е 12. Тоест, средната минимална работна заплата няма да е 380, а ще е 425 лева и 60 стотинки. Това е ефективно брутно, което трябва да се съотнася към средната работна заплата.

Тази подробност с класовете е много важна, защото това са 12% и те изкривяват статистиката и всички доводи, сметки и сравнения в Европейския съюз. Затова Асоциацията на индустриалния капитал в България е предложила на вашето внимание 4 страници, които ги имате всички пред вас, за да не правим мултимедийна презентация.

Виждате на първата от тях как минималната работна заплата се откъсва от останалите показатели. Отчетните данни са от статистиката, а прогнозните са от средносрочната бюджетна прогноза, пролетната макроикономическа прогноза на Министерството на финансите. При ръст от 4% на инфлацията при база 2010 г. – за 2015 г. говоря – имаме 16% ръст на БВП за този период по номинал, имаме и 29% ръст на средната работна заплата и 58% на минималната. Ако следваме прогнозата, тази ножица допълнително се отваря към 2017 г. – 37% ръст на средната и 92% ръст на минималната.

На следващата страница сме дали по области как изглежда това. средно за Европейския съюз това отношение е 42%. Само София-град е под средното за Европейския съюз, а в 20 области при 380 лева минимална работна заплата това съотношение би било над 60% минимална към средна. За пет области отива над 70. За Видин става над 75% минимална към средна.

По подобен начин стоят нещата и с икономическите дейности. За ИКТ сектора това отношение е 21%. Там минималната заплата, която определя правителството практически не играе никаква роля. Никой не получава и близки до нея заплати. Но за хотелиерство и ресторантьорство е 73% това съотношение минимална към средна.

Виждате, тази разлика е повече от три пъти.

На последния слайд сме дали как стоят нещата в Европейския съюз. Виждате, ние плътно се доближаваме до 50%, всъщност става 49,5. Само две страни от тези, за които сме намерили данни, имат по-неблагоприятно съотношение (Люксембург и Словения). За САЩ съотношението е 30, за Чехия е 33 и т.н. Средното е 42.

Разбира се, ние си даваме сметка, че в България доходите са ниски и има стремеж за подпиране на ниските доходи чрез минималната работна заплата. Но безспорно, за нас това е факт, и статистически доказан, че това води до потискане на ръста в заетостта, води до стимулиране на сивия сектор, особено в някои региони и икономически дейности. Там биват назначавани хората на половин работен ден или на три четвърти работен ден, за да влязат в по-ниски нива, а работят по 8 часа и това, което е не по-малко негативно и важно, - всъщност демотивира човешките ресурси да повишават квалификацията си, защото при прост и сложен труд, при ниска и висока квалификация получават съвсем сравними доходи, ако минималната заплата е 75% от средната.

Затова за нас добро решение, което всъщност всичките тези негативи на административно определяне на минимална работна заплата избягва, е договаряне на минимална работна заплата по икономически дейности. Тогава може да се окаже, че средно аритметично тя е и по-висока от тази, която правителството определя за всички. Но ще е по-адекватно, тя за шивашката индустрия ще е по-ниска, за IT сектора ще е много по-висока. Пак повтарям, това не би било уникална българска практика и иновация. Има редица страни, в които това се прави. Всъщност Министерството на труда и социалната политика предостави такава информация преди време, обобщена“.

Държавата трябва единствено да осигурява достатъчно информация за преговорите като нивата на средната работна заплата, производителността на труда и пр., акцентира Димитър Бранков от БСК. Искането за преговори по браншове за минималната заплата бе подкрепено и от КНСБ.

Подкрепям напълно заедно трите страни да изберем тези показатели, на които да се опираме като водим дебат. Дължим си уважение едни на други", констатира финансовият министър Владислав Горанов, който обяви, че концептуално ще се въздържи да подкрепи законово регламентирани механизми за определяне на МРЗ. "Имам резерви към автоматизма, няма еднозначен механизъм, заяви той.

Вицепремиерът Ивайло Калфин обяви, че вече има работна група, която да напише критерии за определяне на минималната заплата и за водене на преговорите за 2016 г. Той подкрепи идеята държавата да остане само арбитър.

Приложени графики