Николай Василев, главен изпълнителен директор и член на УС на Expat Capital
Преди век, по време на Октомврийската революция, един революционер казва, че неговият стремеж е да премахне богатите. Опонентът му контрира, че той цял живот се е стремял да премахне бедните. Тук говорим не за физическо унищожение, а за политики на борба с бедността, които биха ги направили по-богати. Макар че оттогава са минали 100 години, темата лоши ли са богатите изобщо не е загубила актуалност – особено след началото на последната икономическа криза. Проблемът е и български.
Анатемосването на богатите е световно явление с негативни последици. По света се появиха политици, които заклеймиха първо банкерите, после бизнесмените и богатите, както и чуждите инвеститори (риториката е „колонизатори“) и поеха на кръстоносен поход срещу тях. Ето примери:
Покойният вече Уго Чавес направи каквото можа, за да изгони чуждия бизнес от Венецуела. Унгария национализира частните пенсионни фондове в размер на 10 милиарда евро и изхарчи парите за една година. Наказа чуждите банки и компании за електричество, вода и телекомуникации с унищожителни данъци и с икономически необосновано намаление на цените на техните услуги. Целта беше, чрез натиск, тези чужди компании да бъдат изкупени на безценица от близки до властта местни играчи. Резултатът – бившият любимец на бизнеса и шампион по реформи в региона Унгария се превръща в странно явление в сърцето на ЕС.
Франция въвежда убийствен данък от 75% върху високите доходи. Резултатът – емблематични фигури като Жерар Депардийо захвърлят гражданството по данъчни причини. Във Франция говорят за изтичане на мозъци. Някои европейски държави въвеждат данък върху финансовите транзакции, известен като „данък Робин Худ“. Резултатът –бизнесът все повече ще се изнася към по-перспективните Азия и Северна Америка, а Европа ще стои закостеняла и бюрократична. Нобеловите награди ще отиват предимно към Бостън и Калифорния. Прогонването на богатите не помага на бедните.
В България също сме свидетели на подобни прояви. Дамгосването на успелите хора, непременно като лоши, може до известна степен да помага за изпускане на социално напрежение, но не решава проблемите на икономиката. Хеликоптерните снимки на къщи с басейни, списъците на хора с яхти, натискът върху бизнесмени, с цел отнемане на техните бизнеси, през последните години водят до тенденция много от тях да се чувстват несигурни и да мислят за напускане на страната заедно със семействата си. Може би завинаги. Накрая в България може да останат предимно възрастни и по-бедни хора, на които няма да има кой да плаща заплатите и пенсиите. Ще пропадаме надолу във всички световни класации за качеството на живота и на образованието.
Как да премахнем бедните?
Това не става със заклинания, с популизъм, както и с повече заеми, харчене и раздаване на калпак през държавния бюджет. Става с инвестиции, с икономически растеж и със създаване на работни места. А инвеститорите са предимно успешни български и чужди фирми. В днешно време конкуренцията между държавите за инвестиции е жестока, а предимствата на България са малко. Нито вътрешният ни пазар е голям, нито институциите работят добре, нито имиджът ни е цветущ. Свеждат се основно до ниските данъци.
Данък „богатство“ в България като наказателна акция срещу успешните хора.
В момента имаме само едно очевидно предимство и това е опростената данъчна система с много ниски преки данъци: 10% върху доходите на физическите лица и върху корпоративните печалби, 5% върху дивидентите, 0% върху капиталовите печалби от ценни книжа. Сега се предлага плоският данък да бъде заместен от прогресивна скала с по-висока ставка за месечните доходи над 2700 лв. Странно е това да се нарича „данък богатство“. Тук става дума не за натрупани активи в големи размери (яхти, самолети, множество имоти), а за доходи на професионалисти от средната класа – адвокати, лекари, предприемачи, икономисти и др. Всички хора са ценни, а талантливите и предприемчивите – още повече. Не твърдя, че само предприемачите са ценни за нацията. Напротив, ценни са всички: учени, интелектуалци, хора на изкуството и културата, спортисти, лекари, учители, юристи, икономисти, инженери, военни, полицаи... Допишете и своята професия, ако съм я изпуснал. Вярвам обаче, че предприемчивостта е много важно качество за всеки човек, което е в дефицит не само в България, а и в Европа.
Настоящата демографска криза е причинена от две негативни тенденции: ниската раждаемост и силната емиграция, особено на хора в активна възраст. За бъдещето на нацията е лошо, че наши граждани напускат страната. Но още по-лошо е, когато това са младите, най-добре образованите, най-предприемчивите и най-успешните. Те най-лесно ще се реализират навсякъде – от Ванкувър, през Лондон до Сидни. Там те очакват никой да не им завижда за постиженията и да не ги обвинява за богатството им.
Щом не искаме яхтите в черноморските ни пристанища, ще гледаме със завист яхтите във филмите с Леонардо ди Каприо на другия край на света. Какво да направим, за да задържи успешните хора в България?Да заявим ясно като общество, че ценим предприемачите, активните, талантливите и образованите хора. Да говорим повече за бизнес и инвестиции, а по-малко за усвояване на еврофондове и за харчене на бюджетни средства.Да стимулираме младите да бъдат креативни и предприемчиви и да развият уменията си в частния сектор. Да подобрим улиците и пътищата, парковете, АГ болниците. Да решим и проблема с бездомните кучета. Да подобрим международния имидж на страната, за да не ни цитират вечно като най-бедната и корумпирана европейска държава. Да направим всичко възможно за стимулиране на раждаемостта.
Да проявим смелост да зададем въпроса: „Пенсионерите или внуците?“ И да отговорим ясно: „Внуците”.И какво да не правим?Да забравим темата за по-високи данъци, защото от тях ще загубим всички. Да престанем да сочим с пръст, като някакви разбойници, хора с имоти или бизнеси. Институциите да не рекетират, а политиците да не се опитват да присвояват цели бизнеси.
Нацията ни ще се развива, само ако обществото цени своите таланти и възнаграждава смелите, предприемчивите и успелите хора. Нане не трябва да завижда на Вуте, а да се амбицира да постигне повече. Студентите ни трябва да мечтаят да създадат българския Фейсбук, а не да получат комфортна държавна служба. Немалко в тази сфера вече е постигнато. Голяма грешка би било вместо да продължим да се модернизираме, да се връщаме назад.
Статията е публикувана в сп. Мениджър, март 2014 г
Други публикации от автора - на сайта на Експат Капитал: www.expat.bg