Настоящият материал има за цел да запознае читателите със случаите, при които може да бъде провеждано осигуряване без да е налице трудово или служебно правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, които извършват работа без трудово или служебно правоотношение и получаващи възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи, задължително се осигуряват за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за осигурителен стаж и възраст и за наследствена пенсия.
Управителите и изпълнителните директори на търговски дружества, или управляващите на еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, както и синдиците и ликвидаторите изпълняват своите функции на базата на договор за управление и контрол. Тези лица се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности, независимо от характера на сключения от тях договор, с изключение на тези по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията, също се осигуряват задължително за всички осигурени социални рискове - чл. 4, ал.1, т. 8 от КСО.
Условията, които обуславят задължителното осигуряване на лицата, които работят без трудово или служебно правоотношение са следните:
а) работа без трудово или служебно правоотношение. Под такава работа се разбира гражданско правоотношение възникнало от облигационни договори, като договор за изработка /чл. 258 - 269 от ЗЗД/, договор за поръчка /чл. 280 - 292 от ЗЗД/, комисионен договор и др. Характерно е, че граждански мандатни правоотношения могат да възникнат и от избор;
б) работата следва да се извършва по правоотношение с предприятия, учреждения, организация или еднолични търговци, т. е. с работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Физическото лице е изключено от тази категория като възложител /работодател/;
в) гражданският договор трябва да е възмезден и полученото от възложителя възнаграждение, след намаляването му с нормативно признатите разходи, да е равно или по-голямо от минималната месечна работна заплата през отделен календарен месец;
г) работещото лице не трябва да е пенсионер;
д) броят на договорите, по които е получено възнаграждението няма значение. Важно е сборът от възнагражденията, по един или няколко договора с един или повече възложители през отделния календарен месец, да бъде равен или по-голям от минималната работна заплата за страната, след приспадане на разходите по дейността. Ако лицето е осигурено на друго основание през съответния месец, тогава то подлежи на осигуряване по гражданския договор независимо от размера на полученото възнаграждение.
Лицата, които извършват работа без трудово или служебно правоотношение и получаващи възнаграждение след намаляването му с разходите по дейността, равно или над една минимална работна заплата, задължително се осигуряват за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за осигурителен стаж и възраст и за смърт.
Осигуряването на лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, възниква от деня, в който е започнало изпълнението на задълженията по договора и продължава през времето, което се зачита за осигурителен стаж по него. Датите на започване и прекратяване на изпълнението на задълженията по договора се вписват от осигурителя в осигурителна книжка.
Осигурителният доход е базата, върху която се начисляват осигурителните вноски. За лицата, работещи без трудово или служебно правоотношение, и неосигурени на друго основание по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, осигурителният доход е месечното възнаграждение, получено по гражданския договор, отнасящо се само за положения труд, като се приспаднат разходите по дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, при условие, че така намаленото възнаграждение или сборът от възнагражденията е равен или по-голям от една минимална работна заплата и по-малък от максималния размер на месечния осигурителен доход, определен от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/.
Тук са възможни няколко хипотези:
а) месечното възнаграждение да е равно или по-голямо от минималната работна заплата (МРЗ) за страната след приспадане на разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъка върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. То може да бъде получавано по един или няколко договора, но от един възложител и е по-малко от максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година, определен от ЗБДОО. Осигурителните вноски се внасят върху товамесечно
възнаграждение. Ако месечното възнаграждение след приспадане на разходите по дейността е по-голямо от максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година, определен от ЗБДОО, осигурителните вноски се внасят върху този размер;
б) ако лицето работи през един и същи период от време при няколко възложителя, при всеки от които получава месечно възнаграждение по-голямо от МРЗ за страната след приспадане на разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, осигурителните вноски се внасят поотделно от всеки от възложителите съразмерно на възнаграждението, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителен доход;
в) ако лицето работи през един и същ период при няколко възложителя, при всеки от които получава месечно възнаграждение по-малко от МРЗ за страната, но общо равно или повече от МРЗ след приспадане на разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, осигурителните вноски се внасят поотделно от всеки от възложителите, съразмерно на възнаграждението, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителен доход;
г) ако лицето е осигурено по трудов договор за всички социални рискове и работи допълнително без трудово правоотношение, осигурителните вноски се внасят върху сбора от сумите, получени по всички договори, като се приспадне:
- трудовото възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигурителни вноски;
- разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, върху възнагражденията по гражданските договори.
В този случай не се прилага изискването месечното възнаграждение, получено от граждански договори, да бъде равно или по-голямо от една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи.
Сборът от възнагражденията, върху които се внасят месечните осигурителни вноски не може да е по-голям от максималния месечен размер на осигурителен доход.
д) ако лицето, сключило граждански договор, е самоосигуряващо се, възложителят по договора (осигурителят) не удържа и не внася осигурителни вноски от сумите, които му изплаща. Осигурителната вноска върху този вид доходи се внася от самоосигуряващия се след определяне на окончателния размер на годишния осигурителен доход с годишната данъчна декларация. В този случай не се прилага изискването месечното възнаграждение, получено от граждански договори, да бъде равно или по-голямо от една минимална работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи.
При всеки от горепосочените случаи при изплащане на възнаграждението лицето, работещо без трудово правоотношение, посочва пред всеки възложител, сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите (виж чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). Във всички случаи осигурителят издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на лицето, придобило дохода.
Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, като осигурителните вноски се внасят във фонд "Пенсии" и допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Вноските се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение.
От 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., както и за лицата по чл. 127, ал. 5 от КСО, работещи по трудови правоотношения, се разпределя, както следва:
а) 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 17,8 на сто,
б) 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а – 12,9 на сто;
От 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва (чл. 6, ал. 3, т. 9 от КСО):
а) 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице, а за самоосигуряващото се лице – 12,8 на сто;
б) 7,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на I и II категория труд и за лицата по чл. 69а – 10,1 на сто.
Вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва:
- за сметка на осигуреното лице - 2,2 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 2,8 на сто;
- за сметка на осигурителя - 2,8 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 4,2 на сто.
Лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, не могат да се осигуряват допълнително за фонд "Общо заболяване и майчинство".
Участници в производството за обществено осигуряване са възложителите (осигурителите), изпълнителите (осигурените лица) по граждански договор и компетентните органи от Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) и Териториалното поделение на НОИ (ТП на НОИ). Задължението на осигурителя за обществено осигуряване възниква, когато изпълнителят започне да изпълнява задълженията си по договора и приключва при прекратяване на гражданския договор.
След като Изпълнителят по договора започне изпълнението на договора за Възложителя се пораждат следните задължения:
а) до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението Възложителят трябва да внесе осигурителните вноски;
б) в срока по б. “а” възложителят изпраща в ТД на НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски, здравното осигуряване и осигурителния стаж на изпълнителя.
Данните се подават чрез декларация - образец № 1 на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, като се използува програмен продукт, одобрен и предоставен от ТД на НАП. Тези данни се изпращат заедно с данните за осигурените лица по трудово правоотношение при същия работодател. Осигурители, които имат месечно наети на работа повече от две осигурени лица, подават декларации само на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. В декларациите се вписват кодът на осигурителя - ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението), служебен номер, издаден от НАП за осигурители и самоосигуряващи се лица, единният граждански номер, имената, данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и допълнителното задължително пенсионно осигуряване, осигурителните плащания, осигурителния стаж и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица поотделно за всяко лице подлежащо на осигуряване.
Осигурителите подават и декларация - образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" където се вписват идентификационния код по регистър БУЛСТАТ на осигурителя, общият размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и изплатените суми от фонда за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължимия данък по чл. 42 ЗДДФЛ. При попълване на данните се включва сумата на дължимите и/или внесени осигурителни вноски върху изплатените възнаграждения за работа без трудови правоотношения към момента на подаване на декларацията. В декларацията не се включват сумите, изплатени за дължими осигурителни вноски върху възнаграждения, отнасящи се за период преди 1 януари 2005 г. Декларация обр. № 6 не се подава от бюджетните предприятия с централизирано разплащане на осигурителните вноски.
Декларациите могат да се подават и в електронен вид, но тогава те трябва да са подписани с електронен подпис на осигурителя. Осигурител, който няма електронен подпис може да упълномощи лице, което притежава електронен подпис, да подава декларации от негово име. В този случай осигурителят представя в компетентната ТД на НАП в тридневен срок от упълномощаването заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, съгласно приложение № 6 към Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /Наредба № Н-8/29.12.2005 г./. При оттегляне на упълномощаването осигурителят подава отново същото заявление в компетентната ТД на НАП, съгласно приложение № 6 към Наредба № Н-8/29.12.2005 г., не по-късно от 3 дни преди датата на оттегляне на пълномощното.
Когато се налага коригиране или заличаване на вече подадени декларации се подават нови декларации при следните условия:
а) Когато се коригира подадена декларация се попълва код с буква "К". В този случай освен коригираните се попълват и всички останали реквизити с данните от подадената преди това декларация. Когато за един и същ месец осигурителят е подал повече от една основна декларация за едно лице и се налага да се коригира една от декларациите, се подава първо една заличаваща декларация, след което се подават отново декларациите като основни, с коректните данни. С код корекция "К" не се коригират данните в т. 2, 3, 4 и 5 (т. 5.1 и 5.2) от декларация - образец № 1 и данните в т. 2, 3, 4 и 6 от декларация № 3;
б) Когато се заличава подадена декларация се попълва код с буква "3". В този случай се попълват т. 1, 2, 3, 4 и 5 (т. 5.1 и 5.2) от декларация № 1 и данните в т. 2, 3 и 4 за декларация - обр. № 6. Когато за един и същ месец осигурителят е подал повече от една декларация за едно лице и се налага да се заличи една от декларациите, се подава първо една заличаваща декларация и след това се подават отново декларациите с коректните данни като основни. След приемането на коригираща декларация се подава само нова коригираща или заличаваща декларация.
Коригиране на подадена Декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" се извършва като в полета от 7.1 до 7.4 от декларацията се попълва буква "К" -когато се намалява размерът на декларираните задължения. В този случай, освен коригираните, се попълват и всички останали данни от съответната колона на подадената преди това декларация. Този вид декларация може да се коригира до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. С код корекция "К" не се коригират данните в т. 1, 2, 3 и 9.
При увеличаване размера на декларирано задължение не се подава декларация с код корекция, а се подава нова декларация, в която се попълва само размерът на установената положителна разлика за съответното задължение.
Не се извършва коригиране и заличаване на декларации № 1 и 3 след изтичане на 3 години от датата, на която са били дължими осигурителните вноски. В тези случаи коригиращи декларации се подават само след изрични указания на ТД на НАП.
Декларация образец № 6 може да се коригира до края на месеца, следващ месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията.
Декларациите на хартиен или електронен носител се подават с протокол съгласно приложение № 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., подписан и подпечатан от задълженото лице или негов представител. Когато се подава информация на електронен носител върху него ясно и четливо се означава ЕИК по регистър БУЛСТАТ. Достоверността на информацията, подадена с електронен носител, се доказва с подписа и печата върху протокола. Протоколът се подава в два екземпляра, единият от които остава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Вноските се внасят за всеки месец поотделно чрез прехвърляне от сметките на осигурителя по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване при изплащане на трудовите възнаграждения, включително за авансови плащания. Дължимите осигурителни вноски за плащания при прекратяване на осигуряването или при отпуск извън редовното плащане на заплати или аванс се внасят заедно с първите следващи дължими осигурителни вноски. Осигурителите, които нямат банкова сметка, внасят осигурителните вноски в брой в банките или в пощенските клонове и станции по съответната сметка на държавното обществено осигуряване и на допълнителното задължително пенсионно осигуряване. Вноските се правят като осигурителя ползва единния си идентификационен код по регистър БУЛСТАТ.
Дължимата осигурителна вноска, която е за сметка на изпълнителя се внася чрез възложителя.
За лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност, при работа без трудово правоотношение при изплащане на възнаграждението не се удържат и внасят от възложителя осигурителни вноски. Осигурителната вноска върху този вид доходи се внася от самоосигуряващия се след определяне на окончателния размер на годишния осигурителен доход с годишната данъчна декларация. В този случай не се прилага изискването месечното възнаграждение, получено от граждански договори, да бъде равно или по-голямо от една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи.
Необходими документи за провеждане на осигуряването на лица, работещи през трудови и служебни правоотношения:
I. Осигурителна книжка
На осигурявания по граждански договор се издава осигурителна книжка от ТП на НОИ (ако няма такава), в която се вписват осигурителния стаж, осигурителния доход, направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Наред с искането се подават и следните документи:
- Ксерокопие от лична карта на изпълнителя;
- Копие от граждански договор;
- ЕИК на възложителя;
-Трудова книжка или друг документ, удостоверяващ осигурителен стаж;
- Талон с осигурителния номер на възложителя.
След проверка на документите инспекторът от ТП на НОИ издава осигурителна книжка на лицето.
Началото на изпълнението на договора поражда задължение на възложителя да прави вноски по социално осигуряване на изпълнителя. Регистрацията на изпълнителя в регистъра за задължените лица към НАП се извършва служебно от съответната ТД на НАП въз основа на първата подадена от работодателя декларация - образец № 1. На осигурявания по граждански договор се издава осигурителна книжка от ТП на НОИ (ако няма такава), в която се вписват осигурителния стаж, осигурителния доход, направените осигурителни вноски, изплатените парични обезщетения, помощи и месечни добавки за деца. Изчисляването и отбелязването на осигурителния стаж в осигурителната книжка се възлага като задължение на осигурителя-работодател (юридическо лице или ЕТ). Заверката на осигурителния стаж се извършва в ТП на НОИ (виж Изчисляване и заверка на осигурителен стаж при лица, работещи без трудово правоотношение и лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност).
II. Документи, ежемесечно представяни в ТД на НАП:
1. Декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" и декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ";
2. Протоколсъгласно приложение № 5 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., подписан и подпечатан от задълженото лице или негов представител;
3. Електронен носител със записани върху него данни за осигурените лица по предварително утвърден формат на записа - в случаите, когато данните не се подават чрез посочените в т. 1 декларации на хартиен носител;
При изплащане на суми по "граждански" договори възложителят удържа авансовия данък по ЗДДФЛ и осигурителните вноски, които са за сметка на осигуреното лице, въз основа на данните, посочени от лицето при попълване на формуляра "Сметка за изплатени суми". За удостоверяване на направените удръжки той е длъжен да издаде на изпълнителя "Служебна бележка" (виж втора страница на формуляра "Сметка за изплатени суми") в два екземпляра. Първият екземпляр се прилага към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, а вторият се съхранява от лицето за установяване на осигурителния доход при ползване на осигурителни права.
Всеки месец осигурителят предава в съответната ТД на НАП попълнени декларации в писмена форма (на хартиен носител) или на електронен носител, по предварително утвърден формат на записа или по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя, като се използува програмен продукт, одобрен и предоставен от Националната агенция по приходите. Длъжностното лице от ТД на НАП проверява дали декларациите са попълнени правилно.
Декларация, която не съдържа ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, ЕГН на осигуреното лице, съответно личен номер на чужденец (служебен номер), месеца за който се отнасят данните, подпис и печат - се връща на осигурителя. Връщат се и декларациите с некоректно попълнени данни. Осигурителят е длъжен в 7-дневен срок от получаването на върнатите декларации, след попълване на необходимите реквизити, да ги изпрати отново в ТД на НАП. Декларация образец № 1 се подава на хартиен носител, на електронен носител или по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. За декларациите, подавани на електронен носител или по електронен път, се използват структура и формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Електронен носител, който се получи в съответната ТД на НАП повреден, нечетим или с вируси се връща на осигурителя. Той е длъжен в 7-дневен срок да изпрати годен електроненносител за негова сметка. След прехвърляне на информацията, електронния носител се връща на осигурителя.
Декларациите образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ" се подават на хартиен носител, на електронен и хартиен носител или по електронен път, чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя.
Декларациите, когато са в електронен вид, трябва да са подписани с електронен подпис на осигурителя или на упълномощено от него лице, при условията на чл. 7 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г..
Декларациите се подават заедно с протокол съгласно приложение № 5 към Наредба № Н-8/29.12.2005 г., подписан и подпечатан от осигурителя.
Осигурителите са длъжни да запознават осигурените лица със съдържанието на предоставената за тях информация, когато те отправят искане за това. Освен това, всяко осигурено лице може да провери в Интернет страницата на НОИ осигурителния си статус с издадения му от НОИ персонален идентификационен код (ПИК).
За лицата, които работят без трудово правоотношение, осигурителят удържа осигурителната вноска (която се дължи от лицето) върху изплатеното възнаграждение след приспадането на разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, при условие, че размерът на месечния доход на лицето е по-малък от максималния месечен размер на осигурителния доход през календарната година. В този случай лицето декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите, по които работи. Ако лицето сключило граждански договор е само осигуряващо се, възложителят по договора (осигурителят) не удържа и не внася осигурителни вноски от сумите, които му изплаща.
Във всички случаи осигурителят издава служебна бележка по образец в два екземпляра и ги връчва на лицето, с помощта на които то установява осигурителния си доход при ползване на осигурителни права.
Производството по социално осигуряване без трудово или служебно правоотношение се прекратява, когато се прекрати гражданският договор.