С Решение № 834 от 17. 11. 2011 г.(публ. ДВ бр. 93 от 2011 г.)Министерският съвет обяви разместванията на почивни и работни дни за новата 2012 година.
Всяка година правителството прави размествания на почивни и работни дни с цел да се съберат накуп повече почивни дни около официалните празници, като по този начин се създава възможност за по-пълноценна почивка и възстановяване на работната сила.
Официални празници
Поначало официалните празници се отнасят за всички работници и служители, които работят по трудово или служебно правоотношение(чл. 154, ал. 1 от КТ и чл. 55 от Закона за държавния служител). Тези дни са посочени в Кодекса на труда и са почивни дни по силата на закона. Прогласени са за празници от законодателя, така че не е необходимо да бъдат обявявани за неработни дни от друг орган в друг акт. Почивката в дните на официалните празници никога не се отработва.
Съгласно чл. 154, ал. 1 от КТ официални празници в Република България са:
1 януари - Нова година;
3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго - национален празник;
Възкресение Христово/ Великден/ - Велики петък, Велика събота и Великден - неделя и понеделник, според Православния календар за 2012 г. е през дните 13 април- Велики петък, 14 април – Велика събота, 15 и 16 април, неделя и понеделник – Възкресение Христово, тези дни се считат за официални празници и на тях няма да се работи.
1 май - Ден на труда и на международната работническа солидарност;
6 май - Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия;
24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост;
6 септември - Ден на Съединението;
22 септември - Ден на Независимостта на България;
1 ноември - Ден на народните будители - неприсъствен за всички учебни заведения. Характерно за този празник е, че той е почивен ден само за работниците и служителите, наети в сферата на образованието – начални, средни, полувисши и висши учебни заведения, учебни школи и др. под.;
24 декември - Бъдни вечер, 25 и 26 декември - Рождество Христово;
Съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за национални официални празници, дни за честване на определени професии, дни за оказване на признателност, както и да размества почивните дни през годината.
Аналогичен текст има и в Закона за държавния служител. Според чл. 55, ал 2 от ЗДСл Министерският съвет може да обявява и други дни еднократно за официални празници, дни за честване на определени професии, както и да размества почивни дни през годината.
Разместването и събирането накуп на повече почивни дни се прави с цел да се осигури възможност на работещите да почиват пълноценно. Особено ако предпочитат за пътуват през ваканциите. При разместването изрично се определят дни за отработване на тези дни, които допълнително са присъединени към почивните и без намесата на правителството би следвало да са работни. Обикновено Минстерският съвет обявява за т.нар. «отработване» предходния/предходните поредни/ или следващия/следващите поредни/ако са повече от един/ съботни почивни дни.
На 30 април (понеделник) ще се почива, а на 21 април(събота) ще се работи. За почивен е обявен и 25 май (петък), който ще се отработи също предварително – на 19 май (събота). На 7 септември (петък) ще се почива, а ще се работи на 29 септември (събота). 31 декември 2012 г. (понеделник) е обявен от правителството за почивен ден, който ще се отработи предварително на 15 декември (събота). Така се събират накуп по 3 или 4 почивни дни около съответните празници.
Разместванията на почивни и работни дни имат важни последици с оглед заплащането на труда, положен от работника или служителя в някои от дните на официалните празници, и/или в някои от дните, които поради разместването, допълнително са обявени за почивни.
Органите на местното самоуправление могат да определят местни празници
Според чл. 21, ал. 1, т. 23 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи, включително за обявяване на определен ден за празничен и неприсъствен на територията на общината, района, кметството или населеното място. Процедурата се стартира по предложение на кмета на общината след съгласуване с областния управител.
Тези правомощия на органите на местното самоуправление да определят местни празници са предоставени с цел да се съхранят традицията и обичаите в конкретния териториален район и/или населено място. Целта на законодателя е да се прояви уважение към местните традиции и обичаи и да се създадат условия за тяхното почитане и продължаване в различните населени места в страната, като се осигурят официални почивни дни за честването на местни празници, исторически наложили се по региони в българския бит.
Отработване на допълнително присъединените почивни дни и задължителни почивки
Разместването и събирането накуп на повече почивни дни, е свързано с изрично определяне на дни за отработване на тези от допълнително присъединените почивни дни, които не са обявени за празнични и би следвало да са работни.
Важно е да се има предвид, че в тези случаи продължителността на работната седмица не може да бъде по-голяма от 48 часа, а продължителността на седмичната почивка - по-малка от 24 часа.
При разместването на почивните дни следва да се имат предвид изискванията на чл. 152 и чл. 153 от КТ за минималните размери на междудневната и седмичната почивка, които не може да се накърняват, включително и за отработване на присъединени към празниците работни дни, в които се почива. Според чл. 152 от КТ работникът или служителят има право на непрекъсната междудневна почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. А съобразно правилата на чл. 153 от КТ при петдневна работна седмица работникът или служителят има право на седмична почивка в размер на два последователни дни, от които единият е по начало в неделя. В тези случаи на работника или служителя се осигурява най-малко 48 часа непрекъсната седмична почивка. При сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. При промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от 36 часа, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това.
За да се постигне тази цел и съобразно посоченото изискване за максималната продължителност на работната седмица, обикновено правителството обявява за работни дни за т.нар. «отработване» следващият или следващите поредни/ако са повече от един/ съботни почивни дни. Тези размествания на почивни и работни дни имат важни последици с оглед заплащането на труда, положен от работника или служителя в някои от дните на официалните празници, и/или в някои от дните, които поради разместването, допълнително са обявени за почивни.
Съгласно разпоредбата на чл. 154а от КТ при спазване на общите правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд Министерският съвет може да установява друга продължителност на дневното, седмичното или месечното работно време, на междудневната и седмичната почивка, на почивките в работния ден и на нощния труд за работници и служители, които извършват работа със специфичен характер и/или организация на труда.
Трудово възнаграждение за работа през официалните празници, компенсации
Съгласно чл. 264 от КТ за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Така през 2012 г. 3 март и 22 септември се падат в събота, а 6 май в неделя. Макар, че съвпадат с почивните дни, те са празнични и за работа през тях се дължи двойна надница.
А когато работодателят разпореди да се положи извънреден труд на празничен ден – увеличението е четворно, защото се изчислява върху удвоеното възнаграждение за работа на празник. В противен случай би се заличила разликата между труда, положен по график на официален празник и извънредния труд по време на същия празник. В този смисъл са разпоредбите на чл. 262 от КТ и правната доктрина. /Коментар на Кодекса на труда под редакцията на проф. В. Мръчков, изд. 10, на Сиби, стр. 787/.
Според правилата на чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
- 50 на сто - за работа през работните дни;
- 75 на сто - за работа през почивните дни;
- 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
- 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.
Когато не е уговорено друго, посоченото увеличение се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
Предвид цитираните разпоредби за труд, положен на официален празник, в случаите когато работникът или служителят следва да работи на този ден редовна смяна по предварително изготвен график, се заплаща двойна надница. Ако обаче трудът, положен на национален или официален празник е извънреден – тоест работникът или служителят не работи през почивния ден, защото така му се пада по график, а защото му е разпоредено от работодателя да работи извънредно на този ден, то тогава следва да му бъде заплатена четворна надница.
Поначало работодателят следва да издаде писмена заповед, с която да разпореди кои работници и служители да се трудят извънредно и колко часа да продължи извънредната работа.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските за полагането на извънреден труд се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.
Липсата на писмено нареждане обаче не е причина и основание да не се заплати с предвиденото от закона увеличение извънредния труд, който реално е положен от работника или служителя в неприсъствения ден, пък макар и по устно нареждане на работодателя. С други думи независимо от това дали работодателят е спазил изискванията на закона за формата и процедурата на възлагане на извънредна работа или не, щом работникът или служителят се е трудил извънредно в почивния ден, следва да му се плати увеличено възнаграждение в посочените размери.
Да се има предвид, че съгласно чл. 263 от КТ за извънреден труд, положен в работни дни от работници и служители с ненормиран работен ден, не се заплаща трудово възнаграждение. Работниците и служителите с ненормиран работен ден са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на фиксираното работно време. Това е режим на работа, при който работникът или служителят е длъжен да продължи да изпълнява работата си по трудовото правоотношение и след изтичане на нормалната продължителност на работното време, докато стане възможно преустановяването й. Работниците и служителите, които работят при условията на нерормирано работно време, имат също предварително определена норма на продължителност на труда, която изпълняват. Те са длъжни да предоставят на работодателя работната си сила по трудовото правоотношение не по-малко от установеното нормално работно време. Естеството на служебните им задължения обаче е такова, че налага работата понякога да бъде извършвана и след изтичане на нормалното работно време. Преценката дали е възможно да спре работа с изтичането на работното време се прави от работника или служителя, а не по заповед на работодателя.
Важно е да се знае, че работата, която се извършва при условията на ненормиран работен ден след изтичане на редовното работно време може да бъде само и единствено работа по трудовата функция, за която е създадено трудовото правоотношение съобразно длъжностната характеристика. Ако работодателят изисква след изтичане на нормалната продължителност на работното време работникта или служителя да осъществява трудови функции, различни от уговорените по трудовоото правоотношение, които не са включени в длъжностната му характеристика, това може да се приеме като форма на нерегламентиран извънреден труд, което представлява нарушение на трудовото законодателство и е основание за налагане на административнонаказателна отговорност по КТ.
Съгласно чл. 263, ал. 2 от КТ за извънреден труд, положен от работници и служители с ненормиран работен ден през дните на седмичната почивка и през дните на официалните празници, се заплаща трудово възнаграждение е увеличение по общия ред в размерите по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ, посочени по-горе.
Критичен преглед на законово регламентираната компенсация „почивен ден” при извънреден труд в събота и неделя
Съгласно чл. 153, ал. 4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа. В тези случаи съобразно изискването на чл. 15, ал. 2 от НРВПО в заповедта за извънреден труд за всеки работник или служител задължително се посочва денят, в който през следващата работна седмица ще се ползва непрекъсната почивка в размер не по-малък от 24 часа. По този начин законодателят цели да осигури компенсация за възстановяване на работната сила, което се осъществява посредством непрекъснатата седмична почивка.
Тук следва да отбележим, че актуалната формулировка на чл. 153, ал. 4 от КТ на практика често води до несправедливи социални последици. За да се ползва почивен ден през следващата работна седмица, изискването на закона към момента е, извънреден труд да е положен кумулативно и в двата дни от седмичната почивка. Тоест за да ползва почивен ден през следващата работна седмица работникът или служителят трябва да е работил и в двата почивни дни - събота и неделя/ако приемем като еталон стандартната работна седмица/. По този начин често се стига до един социално неприемлив практически резултат, който може да бъде и твърде несправедлив. Така например ако работникът или служителят е работил един час в събота и един час в неделя, той следва да получи почивен ден през следващата работна седмица съобразно изискването на чл. 153, ал. 4 от КТ. Почивен ден му се полага дори да е работил да речем само 15 минути в събота и 10 минути в неделя. При цитираната легална формулировка обаче, излиза че ако работникът или служителят работи 8 часа, 10 часа или дори 12 часа извънредно, но само в един от дните на седмичната почивка – независимо дали това е само в събота или само в неделя, той ще получи като компенсация за това увеличено заплащане за труда си, но не и почивен ден през следващата работна седмица. В този смисъл е и практиката на Министерство на труда и социалната политика.
Освен това така формулираната разпоредба създава възможност работодателят да злоупотреби с нейното прилагане и в случаите, когато се налага работниците и служителите да работят извънредно в дните от седмичната почивка, той да разпореди извънредният труд от всеки работник поотделно да се положи само в един от дните събота или неделя, за да избегне предоставянето на почивен ден през следващата работна седмица. Така някои работници и служители могат да бъдат извикани на работа само в събота и да работят цял ден, а други – съответно да се трудят извънредно през целия неделен ден. Така няма да се наложи работодателят да им предостави непрекъсната 24 часова почивка през следващата седмица, защото не са изпълнени формално изискванията на закона извънредният труд да е положен и в двата дни на седмичната почивка. Създава се възможност за нарушаване и на принципа за забрана на дискриминацията в българското и евпорейското трудово право – законът легално дава възможност на работодателят да разпореди на някои от своите работници да положат извънреден труд само по няколко минути, но и през двата почивни дни, срещу което да ползват 24 часова почивка през следващата работна седмица. В същото време той може да нареди други работници или служители да работят извънредно през целия съботен или през целия неделен ден, и без да наруши буквата на закона, да им откаже почивен ден като компенсация за положения извънреден труд. Ето защо при бъдещи промени на Кодекса на труда, би било добре законодателят да редактира текста, така че да поправи тази социална несправедливост и да премахне създадената възможност за злоупотреби.