Казус: Работя по договор за управление на търговско дружество от началото на месеца. Интересува ме как става осигуряването на управителите и къде се записва осигурителният стаж? Вярно ли е, че за управителите вече не се издават осигурителни книжки?
Р.Д., София
Отговор: До 2009 г. осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения и помощи на лицата, работещи по договори за управление и контрол, се заверяваше от ТП на НОИ в осигурителни книжки. От 2009 г. НОИ не издава осигурителни книжки на тези лица. Техният осигурителен стаж и доход се установява само по данните от персоналния регистър на НОИ, подадени от предприятието осигурител. Същото важи и за лицата, които работят без трудово правоотношение по т.нар. граждански договори. Няма законова пречка обаче предприятията осигурители да издават удостоверения за пенсиониране за осигурителен стаж и доход по установените образци, в случай, че лицата поискат да разполагат с информацията на хартиен носител.
С договора за управление се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на дадено лице - управител, което  се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок или безсрочно. Този вид управление включва формирането и изразяването на волята на самото предприятие  при взаимодействието му с други правни субекти.
Когато се отнася за търговско дружество, договор за управление и контрол може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове - изпълнителни директори, управлението на дружеството. Договорът за управление се сключва с оглед личността на управителя – именно на това лице собственикът/собствениците  доверяват да защитава интересите им и да развива предприятието. Ето зако изпълнителният директор, респективно - управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Договор за управление се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител - срещу заплащане на възнаграждение.
Най-добре е обаче да се състави и подпише подробен договор за управление и контрол, за да са ясно регулирани правата и задълженията на страните по договора, включително правото на отпуск, начините на прекратяването на договора, както и отговорността при неизпълнение на задълженията по него от страна на възложителя или на изпълнителя.
Договорът за управление и контрол е облигационен и се урежда от гражданското право, а не от Кодекса на труда. Ето защо в него изрично трябва да бъде посочено какъв резултат се очаква и в какви срокове управителят се задължава да престира този резултат – в случая това са всички действия, които следва да бъдат извършени, за да се осъществява ефективно управлението на фирмата. Възложителят не може да очаква от управителя по силата на закона формално спазване на определено работно време, присъствие на дадено работно място, спазване на трудова диспицплина, както и останалите изисквания, предвидени в КТ за трудовите договори, ако те не са изрично уточнени и разписани в договора за управление. Ето защо всички задължения по управлението на фирмата се уговарят задължително, подробно и изчерпателно в договора за управление и контрол. Няма законова пречка управителят доброволно да приеме да се ангажира с подобни задължения и отговорности. Всички негови задължения по изпълнението на договора за управление и контрол обаче следва да бъдат изрично записани в договора като израз на свободната воля на страните, защото не възникват автоматично с факта на сключването на договора по силата, при условията и по механизмите на КТ, както става при трудовите договори.
Освен това страните по договора за управление и контрол следва да уговорят изрично какви отпуски и социални придобивки ще може да ползва управителят. Легалното понятие «отпуск» е характерно само за трудовия договор. За да може управителят да бъде освободен от изпълнение на задълженията си по управляване на фирмата за даден период от време по каквито и да било причини, нека условно го наречем – за да ползва какъвто и да било вид отпуск – бил той платен годишен отпуск, отпуск за обучение, неплатен отпуск  и др. подобни, в договора следва да бъде подробно и изчерпателно регламентиран редът и условията, при които лицето може да ползва дадения отпуск, както и механизъм на ползването му. Така предвиденият отпуск ще се ползва при изрично описаните в договора предпоставки, правила и механизъм. Важно е да се има предвид, че отпуските по договори за управление и контрол се ползват именно на основание на предвиденото в самия договор, а не на основание на КТ или друг закон или нормативен акт, дори предпоставките и правилата за ползване на отпуските да са взаимствани и да съвпадат с предвиденото в КТ.
Правилата за трудовото възнаграждение по КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – като основна заплата, задължителни доплащания за стаж, опит, нощен или извънреден труд и т.н. при договора за управление и контрол също не важат. Ето защо условията и реда за изплащане на възнаграждението на управителя следва също изрично да се регламентира в договора за управление и контрол – размер, срок, основно възнаграждение, премии и всякакви допълнителни плащания служебни или социални. Така например следва изрично да се договорят условията за предоставяне на служебен автомобил и покриване на разходите за ползването му, за ползване на служебен мобилен телефон, условия, лимит и начин на заплащане на служебните разговори, поемане на разноските по наем за квартира, ако управителят не разполага с лично жилище в населеното място и т.н.
Изрично следва да се уговори евентуално и заплащането на пътни, квартирни и дневни пари, в случаите, когато изпълнетието на договора за управление и контрол налага служебни пътувания в страната или чужбина. В това отношение също не се прилагат автоматично разпоредбите на трудовото законодателство за командироване на работниците и служителите. Ако лицето не пътува регулярно във връзка с изпълнението на договора, а това се случва сравнително рядко и инцидентно, тези разходи могат да бъдат наредени и със заповед на възложителя, без да бъдат фиксирани в договора.
Условията и основанията за прекратяване на  договора за управление и контрол също трябва да бъдат изрично уговорени в него – като напр. срок на предизвестие, обезщетения при уволнение и т.н.. Основанията, предвидени в КТ за прекратяване на трудов договор, не се прилагат автоматично към този специфичен облигационен договор. Това не означава, че не могат да бъдат изрично уговорено идентични по съдържание основания за прекратяване. Те обаче трябва да бъдат записани и подробно регламентирани в самия договор. И самото прекратяване ще става на основание на съответната клауза в договора, а не въз основа на КТ.

Как протича осигуряването по договор за управление и контрол
Според чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите са задължително осигурени за всички осигурителни случаи. Това са общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
За осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от КСО се зачита времето, за което за изпълнителите по договори за управление и контрол на предприятия, синдиците и ликвидаторите са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход според основните икономически дейности и квалификационни групи професии по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.
Да се има предвид, че при търговските дружества, ако възнаграждение не е получавано, а управителят е и съдружник в дружеството, или ако става дума за ЕООД - негов едноличен собственик, той следва да се осигурява за своя сметка като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. В тези случаи достатъчно условие, за да възникне задължението за осигуряване, е упражняването на трудова дейност. А осигурителният стаж и доход се заверяват в осигурителни книжки.
Осигурителните вноски за управителите и контрольорите на търговски дружества, на неперсонифицираните дружества, на едноличните търговци, както и за синдиците и ликвидаторите се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на предприятието по правилата на чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от КСО. За лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната. Във всеки случай горната граница е максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на ДОО. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите - предприятията и осигурените – управителите/контрольорите.
Когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО/това са първите дни от болничния лист за временна неработоспособност, които се плащат от осигурителя/ през месеца.
Да се има предвид, че за периода до 31 декември 2011 г. осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение по правилата на § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО, който влиза в сила от 1 юли 2010 г. Тази разпоредба е въведена като временна антикризисна мярка.
Във връзка с удължаване на срока на действие на § 22о, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО е създаден нов § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. На основание тази разпоредба, за периода от 1 юли 2010 г. до 31 декември 2011 г., когато лицата са във временна нeработоспособност, минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се определя пропорционално на отработените дни и дните по § 22о, т. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО. В тези случаи при определяне на месечния осигурителен доход се включва изплатеното възнаграждение по реда на § 22о, т. 1 от ПЗР на КСО. Във връзка с това, указанията дадени в т. І на писмо на ГД “ОКП” № 91-01-240/28.09.2010 г. следва да се прилагат и през 2011 г./виж  т. V от Указание изх. № 91-01-83/19.03.2011 г. на ГД ОКП на НОИ относно  промени в Кодекса за социално осигуряване, в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски и в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, в сила от 1 януари 2011 г./
Осигурителната вноска за фондовете "Общо заболяване и майчинство" и "Безработица" се разпределя в съотношение 60:40;
От 1 януари 2011 г. осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени преди 1 януари 1960 г., се разпределя, както следва:
- 7,9 на сто за сметка на осигуреното лице,
- 9,9 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд - 12,9 на сто;
Осигурителната вноска за фонд "Пенсии" за лицата, родени след 31 декември 1959 г., се разпределя, както следва:
- 5,7 на сто за сметка на осигуреното лице;
- 7,1 на сто за сметка на осигурителя, а когато лицето работи при условията на І и ІІ категория труд - 10,1 на сто.
Вноските за универсални пенсионни фондове се разпределят между осигурителите и осигурените лица, както следва:
- за сметка на осигуреното лице - 2,2 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 2,8 на сто(чл. 157, ал. 3, т. 1 от КСО);
- за сметка на осигурителя - 2,8 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 4,2 на сто(чл. 157, ал. 3, т. 1 от КСО).
Осигурителните вноски за фонд "Трудова злополука и професионална болест" са за сметка на осигурителите.
Съгласно чл. 2 от Наредбата за елементите осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на управителите и контрольорите на търговски дружества, на неперсонифицираните дружества, на едноличните търговци, както и за синдиците и ликвидаторите в пари или в натура.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на осигурените по този ред лица, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.
Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
Според чл. 2а от наредбата осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху направените от работодателя разходи за застраховки, определени като задължителни с нормативен акт.
Месечният осигурителен доход за управителите и контрольорите на търговски дружества, на неперсонифицираните дружества, на едноличните търговци, както и за синдиците и ликвидаторите не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.

Здравно осигуряване
Здравно осигурителната вноска на управителите по договор за управление и контрол на търговски дружества, на неперсонифицираните дружества, едноличните търговци, както и на синдиците и ликвидаторите се определя по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО и се изчислява върху дохода, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО. Вноската се внася от предприятието или ведомството и се разпределя между осигурителя и осигурения в съотношение за 2011 г.  60:40.
Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО.

Как се установява осигурителният стаж и доход на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, синдиците и ликвидаторите
Съгласно чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Стажът се установява и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО, свързани с осигуряването, които осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП.
Осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данните, представени от осигурителите. Осигурителният доход за времето, през което е получавано обезщетение от ДОО, изплащано от териториалното поделение на НОИ, се установява с данни от информационната система на НОИ.
След промяна в  чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, /публ. ДВ бр.12 от 13 февруари 2009г./ лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, на неперсонифицираните дружества, едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи без трудово правоотношение - по т. нар. граждански договори, отпаднаха от кръга на лицата, на които осигурителния стаж и доход се заверяват в осигурителна книжка. Ето защо понастоящем  осигурителният стаж и доход на тези лица се установява само с данните от информационната система на НОИ. Няма нормативна пречка обаче по искане на лицата осигурителите да ги снабдяват и с удостоверения за пенсиониране за осигурителен стаж и доход.  Считам, че те дори са длъжни да го правят предвид разпоредбите на чл. 5, ал. 7 от КСО. Съгласно посочената разпоредба осигурителят е длъжен да издава безплатно документи за осигурителен стаж и осигурителен доход в 14-дневен срок от искането на осигуряваното лице или негов представител. Искането следва да е изготвено в писмен вид и депозирано в деловодството на предприятието, за да му бъде сложен входящ номер и достоверна дата с оглед спазване на законново предвидения 14-дневен срок за издаване на документите.
Съгласно актуалните правила на чл. 7 от НООСЛБГРЧМЛ (в сила от 01.01.2010 г.) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт към настоящя момент издават осигурителни книжки, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход, направените осигурителни вноски и изплатените парични обезщетения и помощи на следните осигурени лица:
1. Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 и ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Това са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители; както и съпругът/съпругата на дългосрочно командирован служител в дипломатическа служба за времето, през което е пребивавал в чужбина по време на задграничния му мандат, когато се осигурява по свое желание и за своя сметка за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
В тези случаи осигурителните книжки се издават по искане на лицето, подлежащо на осигуряване.
2. Работници или служители, наети по трудов договор от осигурители, които не са еднолични търговци или юридически лица. В тези случаи осигурителните книжки се издават по искане на осигурителя.
Осигурителите вписват в осигурителните книжки периодите, през които лицата са подлежали на осигуряване.
Осигурителните книжки се заверяват от длъжностно лице на териториалното поделение на Националния осигурителен институт при прекратяване на осигуряването или по искане на осигуреното лице за всяка календарна година до изтичане на следващата година.
Осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителните вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
Осигурителните книжки и удостоверенията за пенсиониране се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато тези документи липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход.
Когато няма данни за възнаграждението, в издаваните документи за пенсиониране се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - минималния месечен осигурителен доход за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за управителите.
След предварително разрешение от териториалните поделения на НОИ документи за осигурителен стаж и доход издават ведомствата, предприятията и организациите, които съхраняват изплащателните ведомости или други финансово-счетоводни документи в случаите, когато осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник. Този ред не се прилага, когато съхраняването на изплащателните ведомости и издаването на документи за осигурителен стаж и доход е уредено с нормативен акт или с акт на Министерския съвет.
Според чл. 5, ал. 11 от КСО НОИ създава и поддържа информационна система за разплащателните ведомости, предадени от прекратени осигурители. Данните от информационната система се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите и паричните обезщетения. До създаването на информационната система по териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход и въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения, а когато такива няма, се взема минималния месечен осигурителен доход за управителите.
Има още една възможност за установяване на осигурителния стаж на лицата, работещи по договори за уравление и контрол. Когато архивите на предприятието липсват, лицата, които са работили по договор за управление и контрол могат да поискат установяване на стаж по съдебен ред по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред/ЗУТОССР, в сила от 2 април 2011 г./ Законът изисква  работодателят/осигурителят, при който е придобит стажът, неговият правоприемник или друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, да издаде удостоверение че документите са изгубени или унищожени. Да се има предвид обаче, че осигурителен доход не може да се установява по този ред.