Правоотношенията, свързани със здравното осигуряване в България и се регламентират основно от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Здравното осигуряване е дейност по набирането на здравноосигурителни вноски и здравноосигурителни премии, управлението на набраните средства и тяхното разходване за заплащане на здравни дейности, услуги и стоки, предвидени в ЗЗО, в националните рамкови договори (НРД) и в здравноосигурителните договори. Здравното осигуряване е задължително и доброволно (чл. 1, ал. 2 и 3 ЗЗО).
Задължителното здравно осигуряване е дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за заплащане на здравни дейности, което се осъществява от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и от нейните териториални поделения - районни здравноосигурителни каси (РЗОК), и предоставя основен пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК.

Задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса. Правото на избор е валидно за цялата територия на страната и не може да бъде ограничавано по географски и/или административни основания.
Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки, осъществявана от лицензирани по ЗЗО здравноосигурителни дружества срещу заплащане на здравноосигурителни премии, въз основа на здравноосигурителни договори.
Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗЗО, доброволното здравно осигуряване се осъществява от акционерни дружества, регистрирани по Търговския закон и получили лиценз при условията и по реда на ЗЗО.
Чрез доброволното здравно осигуряване се обезпечава предоставянето на здравни услуги и стоки извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, но могат да се обезпечават и здравни услуги и стоки, които са в обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Важно е да се подчертае, че не се смята за доброволно здравно осигуряване:
1. дейността на застрахователите по покриване на рискове, свързани с живота, здравето или телесната цялост на застрахованите лица по застраховките;
2. дейността на изпълнители на извънболнична медицинска помощ по договори с физически и юридически лица за извършване на медицински услуги, когато те са с определен вид, обем и цени.
Всяко лице има право да получи справка за своя здравноосигурителен статус. Тя се предоставя от Националната агенция за приходите /НАП/.
Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са :
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;
6.лицата, извън посочените в т. 1-5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.
Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.
"Здравноосигурителна вноска" и "здравноосигурителна премия" са две различни понятия. "Здравноосигурителна вноска" е понятие, което се отнася до задължителното здравно осигуряване, а "здравноосигурителна премия" - до доброволното.
"Здравноосигурителна вноска" е сумата, която физическо или юридическо лице внася за задължително здравно осигуряване, образувана като процент върху осигурителния доход, определен в ЗЗО (§ 1, т. 5 ДР ЗЗО). Размерът на здравноосигурителните вноски, както и сроковете, в които следва да се внесат същите, са подробно регламентирани в чл. 40 ЗЗО.
"Здравноосигурителна премия" е сумата, която физическо или юридическо лице заплаща по договор на дружество за доброволно здравно осигуряване (§ 1, т. 6 ДР ЗЗО).
Как възниква задължението за осигуряване и какви са правата на задължително осигурените лица:
1. Задължението за осигуряване възниква:
1.1. за всички български граждани - от влизането на ЗЗО в сила, а за новородените - от датата на раждането;
1.2. за чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна - от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване;
1.3. за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище - от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
1.4. за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;
1.5. за лицата, извън посочените в чл. 33, ал. 1, т. 1-5 ЗЗО, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност - от датата на възникването на основанието за осигуряване.
2. Правата на задължително осигурените в Националната здравноосигурителна каса възникват:
2.1. за новородените - от датата на раждането;
2.2. за лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище - от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
2.3. за чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;
2.4. за всички останали - от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 ЗЗО правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани, т.е. прехвърляни.
Задължително осигурените имат право (чл. 35 ЗЗО):
1. да получават медицинска помощ в обхвата на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;
3. на спешна помощ там, където попаднат;
4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на ЗЗО и на договорите;
7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност.
Задължително осигурените имат право да получат частично или напълно стойността на направените разходи за медицинска помощ в чужбина само когато са получили предварително разрешение за това от НЗОК. Такова разрешение се дава само за видовете медицинска помощ, която не се извършва в страната, по реда на чл. 78 и 79 ЗЗО.
Здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.
Българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до Националната агенция за приходите. Здравноосигурителните права на тези лица, след завръщането им в страната, се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 ЗЗО.
Извън посочения случай на възстановяване, здравноосигурителните права на горепосочените, пребивавали в чужбина лица, след завръщането им в страната, могат да се възстановят след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 ЗЗО върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 3 ЗЗО).
Как се предоставя справката за здравноосигурителния статус на лицето:
Националната агенция за приходите (интернет адрес: www.nap.bg) предоставя възможност за проверяване на здравноосигурителния статус на лицата по електронен път. Справка за здравно осигуряване може да бъде получена по електронен път от всяко заинтересовано лице след попълване на единен граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ).
След извършване на проверка системата извежда справка, която съдържа:
- Датата, към която е актуален изведеният от системата здравноосигурителен статус;
- ЕГН/ЛНЧ/Сл. номер - в зависимост от това, какво е вписал заявителят;
- Имената на лицето, чийто здравноосигурителен статус се проверява;
- Дата и час на извършване на справката;
- Здравноосигурителния статус на лицето, а именно: "ЛИЦЕТО Е С НЕПРЕКЪСНАТИ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА", "ЛИЦЕТО Е С ПРЕКЪСНАТИ ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ПРАВА".
В случаите, когато системата установи наличието на месеци, за които липсват данни за здравно осигуряване, то те също се извеждат в справката.
За предоставянето на справка за здравно осигуряване не се събират такси.