От 1 септември 2011 г. е в сила нов размер на минималната месечна работна заплата за страната – 270 лв. Той е определен с ПМС № 180 от 30 юни 2011 г./публикуван в ДВ. Бр. 51 от 5 юли 2011 г./. До сега месечната минимална заплата беше 240 лв.
Минималната часова работна заплата съответно става 1,61 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и при 5-дневна работна седмица.
Да се има предвид, че минималната месечна работна заплата от 270 лв. се определя за пълен работен месец. В случай, че лицата работят на непълно работно време, следва да получават минимално трудово възнаграждение, пропорционално на отработените часове през месеца. Така например, ако работник е нает по трудов договор при условията на непълно работно време на половин работен ден и на минимална работна заплата т.е. работи 4 часа дневно, за месеца следва да получи 135 лв. трудово възнаграждение /270: 2 = 135/. Това е и осигурителният му доход по този договор.

Съгласно § 1 от заключителните разпоредби на ПМС № 180 необходимите средства за периода от 1 септември до 31 декември 2011 г. за увеличаване размера на минималната работна заплата /МРЗ/ в изпълнение на постановлението, в бюджетните организации и дейности се осигуряват средства, в рамките на средствата по бюджетите на държавните органи, министерствата и другите бюджетни организации, трансфера от републиканския бюджет за самостоятелните бюджети и от извънбюджетни сметки, от собствени приходи на общините и от извънбюджетни средства.
Субсидираното от държавния бюджет трудово възнаграждение на лицата, наети по програми и мерки за заетост, определено в размер на 240 лв. за пълен работен месец и 1,43 лв. за часова работна заплата по Националния план за действие по заетостта през 2011 г., се изменя съответно на 270 лв. за пълен работен месец и 1,61 лв. за часова работна заплата от 1 септември 2011 г. според правилата на § 2 от ПМС № 180.

Възнаграждения по трудовото правоотношение, които се определят според минималната заплата
По своята същност МРЗ е най-ниското допустимо трудово възнаграждение за положения труд или за постигнатите резултати при изпълнение на задълженията по трудовото правоотношение. Ред плащания, които се полагат на работниците и служителите, се определят според размера на МРЗ.
Съгласно чл. 245, ал. 1 от Кодекса на труда при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Остатъкът се изплаща допълнително заедно със законната лихва.
Според чл. 218, ал. 1 от КТ когато при бедствие работникът или служителят е възпрепятствуван да се яви на работа, заплаща му се обезщетение в размер 50 на сто от брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е бил възпрепятствуван да работи, но не по-малко от 75 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
Когато е сключен договор за ученичество, през време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата съобразно чл. 230, ал. 4 от КТ. С МРЗ са обвързани и неустойките по договора. Според чл. 232, ал. 3 от КТ, ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му работа, или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на МРЗ, установена за страната.

Потребителска такса за медицинска помощ вече плащаме според новата МРЗ
С размера на МРЗ по силата на нормативни актове са обвързани ред осигурителни, социални и други плащания.
Така например от размера на МРЗ зависи колко плащаме за посещение и преглед при личния лекар – т.нар. потребителска такса. Здравно осигурените лица. заплащат на лекаря, лекаря по дентална медицина или на лечебното заведение суми за оказаната медицинска помощ, определени по реда на чл. 37 от Закона за здравното осигуряване. Те са както следва:
- за всяко посещение при лекаря или лекаря по дентална медицина - по 1 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. От 1 септември т.г. таксата е съответно 2,70 лв.
- за всеки ден болнично лечение - по 2 на сто от минималната работна заплата, но не повече от 10 дни годишно. При новия размер на МРЗ това прави 5.40 лв. на ден.
Важно е да се знае, че от заплащане на сумите се освобождават:
- лица със заболявания, определени по списък към Националния рамков договор,
- малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството;
- пострадали при или по повод отбраната на страната, ветерани от войните, военноинвалиди;
- задържани под стража лица, задържани на основание чл. 63 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност или лишени от свобода;
- социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги - домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник;
- медицински специалисти.
Лекарят, лекарят по дентална медицина или лечебното заведение издават документ за заплатените суми.

Роля на минималната работна заплата при определяне на осигурителните вноски и осигурителния стаж
Според чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО (това са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, синдиците и ликвидаторите; както и лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности), за които не е определен минимален осигурителен доход, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от МРЗ.
Според чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО от размера на минималната работна заплата зависи социалното осигуряване на лицата, работещи по граждански договори, които не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Осигурителните вноски за специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от МРЗ.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 5 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от МРЗ. А когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от МРЗ.
Според чл. 9, ал. 6 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, през което родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, поради което не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" върху МРЗ към датата на отпускането на пенсия, които са за сметка на държавния бюджет.
За осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба и времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии" за сметка на републиканския бюджет върху МРЗ към датата на отпускане на пенсията по реда на чл. 9, ал. 7 от КСО.
Осигурителният стаж на лицата, които са получили възнаграждение, по-малко от минимално установеното за страната за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като изплатената сума се раздели на среднодневната МРЗ за страната. За един месец осигурителен стаж на лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, се зачита месецът, през който са получили възнаграждение не по-малко от МРЗ. А ако през месеца е получено възнаграждение, по-малко от минималната работна заплата, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната МРЗ(чл. 38, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж).
Според чл. 38, ал. 7 от НПОС за един месец осигурителен стаж на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една МРЗ, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец, се зачита месецът, през който те са получили възнаграждение не по-малко от МРЗ и върху нея са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако през месеца възнаграждението, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от МРЗ, осигурителният стаж се определя, като полученото възнаграждение се раздели на среднодневната МРЗ.
Забележка: Да се има предвид, че среднодневната минимална работна заплата за страната се определя, като минималната работна заплата, установена за страната, се раздели на броя на работните дни за съответния месец (чл. 38, ал. 13 от НПОС).
Съгласно чл. 39 от НПОС на наетите на работа без определено работно време, на които се заплаща според изработеното, както и на работещите надомно за осигурителен стаж преди 1 януари 2003 г. се зачитат:
1. годината, през която са реализирали доход в размер не по-малък от 12 минимални месечни работни заплати за страната, ако за всеки месец поотделно са получили възнаграждение не по-малко от половината от МРЗ;
2. месеците в годината, през която е получено по-малко от посоченото в т. 1 трудово възнаграждение, като сумата, получена за годината, се раздели на съответната МРЗ;
3. дните за месеца, през който е получена по-малко от половината от МРЗ, се зачитат, като получената сума се раздели на съответното минимално дневно възнаграждение.
Съгласно чл. 47 от НПОС при определяне размера на пенсията по условията на международен договор в областта на социалното осигуряване когато осигурителният стаж, зачетен съгласно българското законодателство, не се включва при определяне на осигурителния доход съгласно чл. 70а КСО, за изчисляване на индивидуалния коефициент по чл. 70 КСО се взема предвид МРЗ за съответния период.
Удръжките от пенсии по КСО са ограничени съобразно МРЗ. Според чл. 85, ал. 1, т. 3 от НПОС от пенсиите се правят удръжки за погасяване на дългове по надвзети пенсии, установени с разпореждане. Тези удръжките са в размерите по чл. 446 от Гражданския процесуален кодекс, ако пенсията е над МРЗ, и 1/6 от пенсията, ако тя е под МРЗ.

Как обезщетенията от ДОО са обвързани с минималната заплата
Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя по реда на чл. 49 от КСО, но не може да бъде по-малко от минималната дневна работна заплата.
Според чл. 48, ал. 3 от КСО в случай, че на новата работа трудоустроената бременна жена или кърмачка получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от МРЗ, или среднодневното възнаграждение, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и МРЗ.
Съгласно чл. 41, ал. 2 от КСО дневното парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест се изчислява от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 12 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на неработоспособността. За дните, включени в този период, се взема предвид среднодневната МРЗ за съответния период, ако лицето:
- не е било осигурено за общо заболяване и майчинство;
- е ползвало неплатен отпуск, който се зачита за трудов или служебен стаж;
- е ползвало отпуск за отглеждане на малко дете;
- както и когато е било осигурено по законодателството на друга държава по условията на международен договор, по който Република България е страна.
Размерът на обезщетението за безработица в някои случаи също е обвързано с МРЗ. Съгласно чл. 54б, ал. 6 от КСО лицата, наети на работа на непълно работно време в срока за изплащане на паричното обезщетение и получаващи възнаграждение по-малко от МРЗ, имат право на обезщетение за безработица в размер 50 на сто от полагащото им се парично обезщетение за оставащия период на изплащането.
Според чл. 54б, ал. 7 от КСО когато в периода на последните 18 календарни месеца, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, база за изчисляване на обезщетението за безработица, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат съответно среднодневната МРЗ за съответния период:
- за времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на неплатен отпуск за временна неработоспособност и за бременност и раждане и на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
- за времето, зачетено за осигурителен стаж по законодателството на друга държава на основание международен договор, по който Република България е страна;
- за времето, през което лицето не е осигурено за безработица.

Други плащания, обвързани с МРЗ
Като процент от МРЗ са определени размерите на възнагражденията на доброволците от доброволните формирования в общините за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия по Наредбата за условията, реда за получаване и размерите на възнагражденията на доброволците за обучение и за изпълнение на задачи за защита при бедствия.
Съобразно извършените дейности те получават възнаграждение, както следва:
1. сто на сто от минималната часова работна заплата за страната - за обучение с продължителност до 10 дни, пропорционално на часовете на участие в обучението;
2. двеста на сто от минималната часова работна заплата за страната - за изпълнение на спасителни задачи за защита при бедствия до 10 дни, пропорционално на отработените часове на участие в дейностите.
Според чл. 8 от Наредбата за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели когато задграничната заплата се договаря само в левове, утвърждава се за начална база МРЗ, установена в Република България, увеличена с коефициент 2.
На съпругите/съпрузите на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, се изплаща месечно обезщетение в размер на МРЗ, установена за страната, за периода, през който лицата не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО, но за не повече от 12 месеца(ПМС № 94 от 2010 г. за изплащане на обезщетения на съпругите/съпрузите на военнослужещите, които са ги последвали при преместването им в друго населено място и поради това са прекратили трудовите или служебните си правоотношения, и на безработните съпруги/съпрузи на военнослужещите, участващи в международни операции и мисии).
Според чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца месечната добавка за деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст е в размер 70 на сто от МРЗ. Получават я родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания, както и семейства на роднини или близки и приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 8в. от Закона за семейни помощи за деца майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година в размер на МРЗ, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца.
Според чл. 57в. от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето размерът на основното месечно трудово възнаграждение на професионално приемно семейство се определя, както следва:
- при настаняване на едно дете - 130 на сто от МРЗ;
- при настаняване на две деца - 140 на сто от МРЗ;
- при настаняване на три или повече деца - 150 на сто от МРЗ.
В периода, през който в професионалното приемно семейство не е настанено дете и семейството не е в платен годишен отпуск, се заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на МРЗ. Този период не може да надвишава един месец за една календарна година.
В случаите, когато детето е пребивавало в професионалното приемно семейство по-малко от един календарен месец, трудовото възнаграждение се определя пропорционално на броя на дните.
Според чл. 27 от Закона за политическите партии общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и коалиции, се определя ежегодно в закона за държавния бюджет в зависимост от броя на получените действителни гласове на последните парламентарни избори, като за един получен глас се предвижда субсидия в размер 5 на сто от минималната работна заплата за страната, определена към 30 септември на предходната година.
Забележка: Увеличението на минималната работна заплата ще доведе до увеличение на 54 плащания, които са нормативно обвързани с нея. Предвижда се с приемането на бюджетните закони за следващата година при голяма част от тях обвързването с размера на МРЗ да отпадне. Обмисля се това да стане по отношение субсидиите за партиите, таксата за посещение при лекар и престой в болнично заведение и др.
Източник списание Актив
www.dobipress.bg