По време на открито за медиите заседание на УС, председателят на Асоциацията на индустриалния капитал на България, Васил Велев представи факти, според които заетостта расте, безработицата спада, но състоянието на човешките ни ресурси е критично. Работната сила в България е намаляла със 73 хиляди души през 2016 г. По данни на МВФ, страната е сред най-потърпевшите от емиграцията. Към 2012 г. около 16% от населението на България, Румъния, Хърватия и Албания е емигрирало на Запад, което е довело до намаляване на Брутния вътрешен продукт (БВП) със 7%. Прогнозата е, че към 2020 г. БВП на страната ще намалее с още 4 на сто.

Сравнителните данни за страните от Европейския съюз и България показват, че през 2013 г. производителността на труда у нас е била 15% от средната производителност на труда в 28-те страни членки. В същото време СРЗ за България отнесена към СРЗ в ЕС28, е 21%. България изостава спрямо средната за ЕС производителност на труда, а възнагражденията у нас изпреварват с няколко процентни пункта достигнатата производителност на труда.“Доходите растат по-бързо отколкото производителността, това е истината“, каза Велев. Той съобщи, че не всички страни в ЕС имат регламентирана МРЗ и данните сочат, че доходите на работещите в тези страни са 1,6 пъти по-високи от тези на трудещите се в страни, където има регламентирана МРЗ, както е и в България. Безработицата в страните без МРЗ е с 40% по-ниска от безработицата в страните с МРЗ.

АИКБ предлага вместо административно определяната МРЗ за страната, да се договаря отраслова МРЗ в рамките на колективното договаряне на браншово равнище. Ръководството на Асоциацията отново настоява за промяна в държавната политика по отношение на човешките ресурси., като специално внимание да се отдели на техническите специалности, да се осигури финансов ресурс за отпускане на стипендии, да се обвърже с ангажимент да работят за български фирми, завършилите висше образование по държавна поръчка, както и стипендиантите. Отново поставиха въпроса за разширяване обхвата на действие на „синята карта“, както и подписване на двустранни спогодби със страни с българска диаспора за облекчен достъп на наши сънародници до българския пазар на труда.

Работодателите настояват за законодателни промени за премахването на Минималния осигурителен доход и „класовете“; отмяна на временно въведената мярка работодателят да плаща за първите 3 дни болнични; реформа в медицинската и трудовата експертиза и прекратяване на злоупотребите с пенсии за инвалидност; както и преглед на режима за извънреден труд, с оглед допускане на по-голяма гъвкавост при полагането му.

Подробна информация и данни може да намерите в презентацията Тук...