Специалните правила за временна работа чрез предприятие, което осигурява временна заетост, са обособени в новия самостоятелен раздел VIII в на глава пета от КТ. Временната работа и предприятията, които я осигуряват са ново явление за българското трудово право, но съществуват в законодателствата на други европейски държави от десетилетия и са показали добри резултати по отношение осигуряване макар и временна заетост на безработни лица. В изпълнение изискванията на Директива 2008/104/ЕО правилата за извършване на работа чрез предприятие, което осигурява временна работа в България, са публикувани в ДВ бр. 7 от 2012 г., но влизат в сила със задна дата - от 5 декември 2011 г. Според чл. 11 от Директива 2008/104/ЕО относно работа чрез агенции за временна заетост до 5 декември 2011 г. държавите-членки на ЕС приемат и публикуват законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобразят с директивата, или гарантират, че социалните партньори въвеждат необходимите разпоредби чрез споразумение, при което държавите-членки следва да предприемат всички необходими действия, за да гарантират по всяко време, че целите на документа се постигат.

Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби на КТ „предприятие, което осигурява временна работа” е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в АЗ.

Временна работа – същност, характеристики

Временната работа по смисъла на трудовото право е полагане на труд от дадено лице по трудово правоотношение за определено или определяемо обозримо време. Тя се изразява в полагане на физически, умствени, интелектуални и психически усилия, въз основа на придобити знания, сръчности и умения в определена полезна за обществото дейност. Временната работа обаче съществено се отличава от обичайното полагане на труд по трудово правоотношение по специфичния и сложен правен механизъм, по който се осъществява. Страни по обикновеното трудово правоотношение са два правни субекта – работникът или служителят и работодателят.

При временната работа вземат участие три правни субекта - работникът или служителят, работодателят, който го е наел/това е предприятието, което осигурява временна работа и предприятието, което се явява непосредствен ползвател на работната сила и където се полага трудът, предмет на временната работа. Тоест полагането на труда в този случай е опосредено от предприятието за временна заетост. Така се оформят съответно три правоотношения:

1. Между работника или служителя, нает за временна работа и неговия работодател – предприятието, което осигурява временна работа. То възниква от трудов договор и законът изрично го обявява за трудово в чл. 107 р от КТ.
2. Правоотношение между работника или служителя и предприятието ползвател – на практика чрез и в неговите рамки се реализира временната работа. Това правоотношение по своята същност е трудово, то „продължава” правоотношението между предприятието, което осигурява временна работа и работника, като именно при неговото изпълнение се осъществява същината и смисъла на трудовото правоотношение – реализира се работна сила и се полага трудът. Природата му на трудово правоотношение личи и от задълженията към работника или служителя, предвидени в чл. 107т, ал. 1 от КТ.
   Законодателят обаче не го обявява формално изрично за трудово правоотношение и дори наименова предприятието „ползвател”, а не работодател. Вероятно целта е да го разграничи от предприятието - работодател, което изпраща работника. Именно то сключва и прекратява трудовия договор, упражнява дисциплинарната власт, осъществява здравното и социално осигуряване на лицето и т.н.
   От друга страна правоотношението между работника или служителя и предприятието ползвател възниква само, ако вече е сключено трудово правоотношение между същия работник и предприятие, което осигурява временна работа. Не е предвидено задължение за предприятието ползвател да обявяви правоотношението, което възниква между него и работника в НАП по реда, предвиден за трудовите договори. Неговото прекратяване в два случая – по чл. 107ц, ал. 2, т. 3 и т. 4 от КТ, е обусловено от прекратяването на трудовия договор между работника и предприятието, което осигурява временна работа, както и от прекратяването на неговата регистрация в АЗ. Ето защо правоотношението между работника и предприятието ползвател може да се разглежда като вторично, акцесорно трудово правоотношение предвид неговата зависимост от главното трудово правоотношение - между работника и предприятието, което осигурява временна работа.Тези две правоотношения се допълват взаимно и в тяхната съвкупност заедно определят възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение за временна работа.
3. Правоотношение възниква и между предприятието, което предоставя работната сила и предприятието, което я ползва. Това правоотношение има търговски характер и определя облигационните отношения между двете предприятия, които имат за предмет услугата предоставяне на работната сила.

Тази специфична съвкупност от три правоотношения, уникална за трудовото право, понякога се нарича в доктрината „триъгълно правоотношение”, което не е съвсем точно наименование, защото не отразява обективната действителност – между трите правни субекта всъщност не съществува тристранно правоотношение с взаимни права и задължения. Напротив - трите правоотношения са обособени и съществуват в правния мир едновременно и отделно едно от друго. /виж и проф. д.ю.н. Васил Мръчков: „Допълнения в Кодекса на труда и в Закона за насърчавамне на заетостта относно временната работа”, Библиотека Дайджест „Труд и право”, брой 1, януари 2012 г., стр. 5-6/.

Трудов договор с предприятие, което осигурява временна работа

Най-съществената особеност на трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, е, че в него се уговаря работникът или служителят да бъде изпратен за изпълнение на временна работа в друго предприятие - ползвател под неговото ръководство и контрол по реда на чл. 107р, ал. 1 от КТ. Тоест по силата на този договор работодателят се задължава да осигурява временна работа на лицето, но не и да осъществява тази временна работа като свой предмет на дейност. По трудовия договор работодателят е задължен да осигурява на работника или служителя временна работа при други, различни работодатели – ползватели последователно. При това изпращане работодателят следва да се съобразява с професионалната квалификация, здравословното състояние и местоживеенето на работника(арг. от чл. 107с, ал. 3 от КТ).

За да може да осъществява тази дейност по осигуряване на временна работа, предприятието първо трябва задължително да се регистрира в Агенцията по заетостта. Според чл. 107р, ал. 7 от КТ предприятията, които осигуряват временна работа, осъществяват своята дейност след регистрация в АЗ при условия и по ред, определени в глава 8а Закона за насърчаване на заетостта.

Така, както е записана от законодателя към момента, разпоредбата на чл. 107р, ал. 4 от КТ гласи, че трудовият договор между работника или служителя и предприятието, което осигурява временна работа, се сключва при условията и по реда на раздел І от глава 5 на КТ, но винаги за обозримо време. Вариантите за определянето на това обозримо време по договора са само два и те са изчерпателно посочени:

1. До завършване на определена работа;
2. За заместване на работник или служител, който отсъства от работа.

За въпросите, свързани с трудовия договор с предприятие, което осигурява временна работа, които не са уредени със специалните правила на раздел VIIIв на глава пета от КТ, се прилагат общите разпоредби на Кодекса на труда съгласно чл. 107ч от КТ.

Забрани и ограничения

Съгласно чл. 107р, ал. 3 от КТ законът изрично забранява да се сключва трудов договор с предприятие за временна работа за изпращане за изпълнение на работа в три случая:

1. При условията на първа и втора категория труд. Това ограничение е свързано с особения характер на труда, който изисква специални лични качества, подготовка, квалификация и др. под.
2. В предприятия, свързани с националната сигурност и отбраната на страната – ограничението е продиктувано от спецификата на дейност на тези предприятия – напр. извършва се специален подбор на кадрите, понякога се работи със секретни документи, поради което се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация и т.н.
3. В предприятия, в които се провежда стачка. Това ограничение е въведено, за да не се осуети стачката с оглед законовата забрана, предвидена в чл. 21 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове. Съгласно цитираната разпоредба по време на законна стачка работодателят няма право да приема на работа нови работници, включително изпратени от предприятие, което осигурява временна работа, на мястото на стачкуващите с цел да предотврати или преустанови стачката или да осуети удовлетворяването на предявените от стачкуващите искания. Изключение от това правило се допуска само, когато това се налага за осъществяване през време на стачката на дейности, чието неизпълнение или спиране може да създаде опасност за: живота и здравето на гражданите, нуждаещи се от спешна или неотложна медицинска помощ, или постъпили за болнично лечение; производството, разпределението, преноса и доставката на газ, електрическа и топлинна енергия, задоволителното комунално-битово и транспортно обслужване на населението и за спиране на радио- и телевизионните излъчвания и гласовите телефонни услуги; нанасяне на непоправими вреди върху обществено или лично имущество или природната среда; както и опасност за обществения ред. Забележка: Тази забрана е повторена в чл. 107с, ал. 4 от КТ, според който предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изпраща работника или служителя в предприятие ползвател, в което се провежда стачка, независимо от сключените договори по чл. 107р и 107у от КТ.

Според чл. 107р, ал. 2 от КТ общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители. Това ограничение е въведено с цел утвърждаване на принципа поначало предприятията да извършват своя предмет на дейност със собствен човешки ресурс – работници и служители, наети по - нека условно ги наречем обикновени - безсрочни или срочни трудови правоотношения и само като допълнителна работна ръка да ползват хора, предоставени им от предприятия, които осигуряват временна работа.

Съгласно чл. 107р, ал. 5 от КТ в трудовия договор не могат да се уговарят клаузи, които забраняват или водят до невъзможност за възникване на трудово правоотношение между предприятието - ползвател и работника или служителя по време или след изтичане на времето, за което той е изпратен за изпълнение на работата в предприятие ползвател. Това означава, че ако работодателят, при когото се полага труд, и даден работник или служителят, изпратен временно да работи при него се харесат взаимно, няма пречка да сключат трудов договор помежду си. Така законът насърчава и дава предимство на всяка появила се възможност да се осигури постоянна работа на лицата в трудоспособна възраст.Съгласно чл. 107р, ал. 6 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, няма право да изисква от работника или служителя заплащане на такса за съдействие за започване на работа в предприятието ползвател, както и при сключване на трудов договор или при възникване на трудово правоотношение с предприятие ползвател преди, след или по време на работата, за която е бил изпратен.

Задължения на предприятието, което осигурява временна работа

Според чл. 107с, ал. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да изпрати уведомление до съответната териториална дирекция на НАП по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ за сключените, изменени и прекратени трудови договори. Самото изпращане в предприятие ползвател се извършва с писмен акт на предприятието, което осигурява временна работа, след предоставянето на работника или служителя на екземпляра от сключения трудов договор и копието от уведомлението, заверено от ТД на НАП. Този акт играе ролята на своеобразно направление, с което работникът бива предоставен на предприятието ползувател за реализиране на работната сила съобразно неговата квалификация. Съобразно изискванията на чл. 107с, ал. 2 от КТ в акта се посочват датата на явяване в предприятието ползвател, точен адрес на предприятието ползвател, мястото на работа, работното място, наименованието на длъжността и характерът на работата в предприятието ползвател и длъжностното лице в предприятието ползвател, при което следва да се яви работникът или служителят, както и видът първоначално обучение, което ще се проведе в предприятието ползвател. Актът се връчва на работника или служителя срещу подпис не по-късно от един работен ден преди датата, определена за постъпването му на работа в предприятието ползвател, като се отбелязва датата на връчването му.

По правилата на чл. 107с, ал. 3 от КТ работникът или служителят има право писмено да откаже работа в предприятие ползвател, когато тя не съответства на професионалната му квалификация и здравословно състояние или се намира в друго населено място, за което е длъжен да информира предприятието, което осигурява временна работа, към момента на връчване на акта за изпращането по чл. 107с, ал. 2 от КТ. В този случай трудовото правоотношение се смята за невъзникнало.

Според чл. 107с, ал. 5 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно:

• да начислява във ведомост за заплати трудовото възнаграждение на работника или служителя;
• да плаща на работника или служителя полагащото му се трудово възнаграждение;
• по писмено искане на работника или служителя да му издаде извлечение от документите за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения;
• да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване и в Закона за здравното осигуряване;
• по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с възникването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, в 14-дневен срок от искането;
• при прекратяване на трудовото правоотношение да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му.

Съгласно чл. 107с, ал. 6 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, е длъжно да уведоми писмено предприятието ползвател за имената на работниците и служителите, които предстои да бъдат изпратени при него, не по-късно от един работен ден преди започването на работата.

Задължения на предприятието ползвател

По правилата на чл. 107т, ал. 1 от КТ при изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно:

• да определи работното място, където ще се изпълнява работата;
• да връчи срещу подпис на работника или служителя преди започване на работата длъжностна характеристика и да отбележи датата на връчването;
• да инструктира работника или служителя за безопасното и здравословното изпълнение на работата;
• да отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис;
• да определя размера на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис;
• по писмено искане на работника или служителя да му издаде и предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с изпълнението на работата, в 14-дневен срок от искането;
• да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за условията, при които на същата или на сходна работа или длъжност работят останалите работници и служители, както и при промяна на тези условия;
• да предоставя на работника или служителя информация съгласно изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд и нормативните актове по прилагането му;
• да застрахова работника или служителя за своя сметка при условията и по реда на чл. 52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
• да предоставя своевременно на подходящо място в предприятието писмена информация за свободните работни места и длъжности, за да улесни достъпа на работника или служителя до постоянна работа;
• да предприема мерки за улесняване достъпа на работника или служителя до обучение с цел да се улеснят възможностите за израстване в кариерата и професионалната му мобилност;
• да провежда първоначално и продължаващо обучение на работника или служителя в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател.

Съгласно чл. 107т, ал. 2 от КТ при изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно да му осигурява основни условия на труд и заетост и равно третиране, каквито е осигурило на останалите работници и служители, които работят при него и изпълняват същата или сходна работа или длъжност, включително здравословни и безопасни условия на труд.

Предприятието ползвател няма право да променя длъжността и характера на работата, за изпълнението на която е изпратен работникът или служителят предвид изиксването на чл. 107т, ал. 3 от КТ.Според чл. 107т, ал. 4 от КТ при дисциплинарно нарушение на изпратения работник или служител предприятието ползвател информира незабавно предприятието, което осигурява временна работа, и описва нарушението, времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено.

Предприятието ползвател може да отправи мотивирано предложение до предприятието, което осигурява временна работа, за налагане на дисциплинарно наказание на изпратения работник или служител, както и да бъде изпратен друг работник или служител на негово място по реда на чл. 107т, ал. 5 от КТ.

Задължения и права на работника или служителя

Съгласно чл. 107ф, ал. 1 от КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието, което осигурява временна работа, задълженията, които произтичат от трудовия договор по чл. 107р от КТ, но не са свързани с непосредственото изпълнение на възложената работа в предприятието ползвател.

Работникът или служителят е длъжен да изпълнява към предприятието ползвател всички задължения, които произтичат от изпълнението на възложената работа съобразно чл. 107ф, ал. 2 от КТ. Според чл. 107ц, ал. 1 от КТ изпълнението на задълженията на работника или служителя към предприятието ползвател започва с постъпването му на работа при него.

Според чл. 107х, ал. 1 от КТ работникът или служителят, изпратен за изпълнение на работа в предприятие ползвател, през времето, докато работи при него, има право на:

• трудово възнаграждение;
• отпуските, предвидени в Кодекса на труда;
• синдикално сдружаване;
• участие в общото събрание на работниците и служителите в предприятието;
• информация по всички въпроси, свързани с изпълнение на работата;
• присъединяване към колективен трудов договор;
• уреждане на колективните трудови спорове;
• социално-битово и културно обслужване;
• безопасни и здравословни условия на труд;
• първоначално и продължаващо обучение в съответствие с длъжността и характера на работата в предприятието ползвател;
• обезщетения при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване;
• други права, непосредствено свързани с изпълнението на възложената работа.

Съгласно чл. 107х, ал. 2 от КТ работниците и служителите, изпратени за изпълнение на работа в предприятие ползвател, не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради временната им работа в сравнение с останалите работници и служители, които работят в предприятието ползвател на същата или на сходна работа, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници или служители, работниците и служителите, изпратени за изпълнение на временна работа в предприятието ползвател, не могат да бъдат поставени в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят при него.

Изпълнението на задълженията на работника или служителя в предприятието ползвател се прекратява по реда на чл. 107ц, ал. 2 от КТ:

• със завършването на определената работа;
• със завръщането на замествания на работа;
• при прекратяване на трудовия договор между работника или служителя и предприятието, което осигурява временна работа, по реда на КТ;
• при прекратяване регистрацията на предприятието, което осигурява временна работа.

Отношения между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател

Отношенията между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател, се уреждат с писмен договор по реда на чл. 107у, ал. 1 от КТ. В договора съгласно чл. 107у, ал. 2 от КТ се определят:

• наименованията на длъжностите и характерът на работата, за изпълнение на която ще се изпращат работници или служители;
• продължителността на времето, за което ще се изпращат работници или служители;
• задълженията на работниците или служителите към предприятието, което осигурява временна работа;
• редът за ползване на отпуските;
• задълженията на работниците или служителите към предприятието ползвател;
• редът за обмен на информация между предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател за структурата и организацията на работната заплата, видовете допълнителни трудови възнаграждения и размерите им в предприятието, както и за сключения колективен трудов договор в предприятието ползвател, ако има такъв;
• редът и сроковете, в които предприятието ползвател ще уведомява предприятието, което осигурява временна работа, за отчетеното работно време и определения размер на полагаемото се основно и допълнителни трудови възнаграждения, включително за положения извънреден и нощен труд от работника или служителя;
• видът на първоначалното обучение, което ще бъде необходимо за изпълнение на временната работа;
• отговорността при неизпълнение;
• други условия, свързани с изпълнението на временната работа.

Според чл. 107у, ал. 3 от КТ за задълженията към работника или служителя, възникнали при, по повод или във връзка с изпълнението на възложената му работа, предприятието, което осигурява временна работа, и предприятието ползвател отговарят солидарно.

Съгласно чл. 107у, ал. 4 от КТ прилагането на посочените правила на чл. 107у, ал. 1 – 3 от КТ не лишава работника или служителя от защитата, която му осигурява сключеният от него трудов договор с предприятието, което осигурява временна работа.

Предприятие ползвател, което е извършило масово уволнение, може да сключи договор с предприятието, което осигурява временна работа по чл. 107у, ал. 1 от КТ не по-рано от 6 месеца след извършването на уволнението съобразно изискванията на чл. 107у, ал. 5 от КТ.

Повече по темата в списание Актив