Съдебна практика


СЪДЕБНА ПРАКТИКА


IDKЛЮЧОВ ТЕРМИНРЕЗЮМЕДЕЛОСЪДАКТ
ААктуалност на информационните справки относно страната произход
 
 Политическата ситуация в страната на произход, спецификата на конфликта и неговото видово и териториално проявление, преценката на актуалната по време обстановка е от съществено значение за обосноваността на административния акт във връзка с извода за наличието или не на “тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуването, дадено с решение на Съда на ЕС по дело №С-465/07.
 Адм. дело №10638/2010 Върховен административен съд, Петчленен съставРешение № 588 от 13.01.2011
ББезогледното насилие при международен или вътрешен въоръжен конфликт
 
Посегателството, дефинирано в член 15, буква в) от Директивата като изразяващо се в „тежки и лични заплахи срещу живота или личността“ на молителя, обхваща една по-обща опасност от посегателство. Изразът „лични“ трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежките заплахи, посочени в член 15, буква в) от Директива 2004/83.
Дело С-465/2007г  Съд на ЕСРешение на Съда от 17 февруари 2009
Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт.Адм. дело №4001/2011гВърховен административен съд, III отд.Решение № 9722 от 30.06.2011
Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон – чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО.
Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус.
Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт.Адм. дело №14509/2010гВърховен административен съд, III отд.Решение № 2462 от 17.02.2011
Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон – чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО.
Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус.
По чл.9 ал.3 ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход.Адм. дело №3185/2011Върховен административен съд, Петчленен св.Решение № 6519 от 11.05.2011
Предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл.9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често и динамична и бързо променяща се , при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и тези,настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на акта.Адм. дело №12297/2012Върховен административен съд, III отд.Решение № 12931 от 08.10.2013
ВВъоръжен конфликт – липса на легална дефиниция и преценка на конкретните обстоятелства
 
Член 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква д) от същата директива трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи;
Дело С-465/2007  Съд на ЕСРешение от 17 февруари 2009
Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.
ДДоказателствена тежест – принцип “In dubio pro fugitivo“
 
В бежанското право общият правен принцип, че всеки е длъжен да докаже твърденията си, не се абсолютизира. Това е така с оглед трудностите по доказването, присъщи за особеното положение, в което се намира кандидатът за статут на бежанец.. Следва да се има предвид положението, в което се намира, и начинът, по който е напусната страната – обикновено бягане от преследване.
Адм. дело №5477/2000Върховен административен съд, Петчленен с-вРешение № 3069 от 07.05.2001
З Забрана за връщане (non-refoulement)
 …[A]дминистративният орган следва да има предвид, че при неоснователност на молбата за закрила поради липса на конкретни основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, е длъжен да се мотивира относно принципа за забрана за връщане, залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва.
  Адм. дело №3938/2019Върховен  административен съд, ІІІ отделениеРешение № 16631 от 05.12.2019
С оглед произнасяне по молбата, органът следва да събере информация и обсъди обстановката в страната на произход на молителката - Афганистан и личното положение на Х. във връзка с това. Задължение на административния орган е да обсъди последствията, които биха били налице за нея в случай на връщането й там. В зависимост от тази преценка и едва след това, административният орган следва да изложи съображения явява ли се за Х. Иран държава, чието гражданство би могла да придобие (чл. 75, ал. 2, изр. първо АПК) или въобще трета сигурна държава. При това органът следва да обсъди всяка от предпоставките по § 1, т. 9, б. а - д от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, респективно да мотивира наличието на предпоставката по чл. 75, ал. 2, изр. първо АПК.
При обсъждане за прилагане на забраната за връщане съдът следва да изходи от една страна от данните, представени с докладите за ситуацията в страната на произход, а от друга от доказателствата, от които да се направи самостоятелна преценка дали чужденецът е би бил подложен на индивидуален риск, ако се върне в Ирак.Адм. дело №714/2019Върховен  административен съд, ІІІ отделениеРешение №1070 от 22.01.2020  
Правилно съдът е приел, че когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира досежно залегналия в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ принцип за забрана за връщане. Административният орган следва да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденеца в страната му по произход - задължение произтичащо от ЗУБ и от разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на ЕС.Адм. дело №12723/2011Върховен  административен съд, ІІІ отделениеРешение №1296 от 25.01.2012
Нито административният орган, нито съдът са извършили преценка дали връщането на чужденеца в Китай няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При наличните данни за ограниченията, наложени от китайските власти по отношение на свободата на движение на тибетците и наложената забрана за пътуване в чужбина, задължително е било да се изследва въпроса дали е налице реална опасност за чужденеца при връщането му на територията на Китай. В интервюто си чужденецът е посочил, че ако се завърне в Тибет, ще бъде пратен в затвор, като и родителите му също ще пострадат, заради това, че той е избягал. Това негово твърдение следва да бъде преценено от административния орган с оглед на всички данни за настоящата ситуация в Китай и във връзка с отношението към тибетските будисти, напуснали страната нелегално.Адм. дело №2934/2018Върховен  административен съд, ІІІ отделениеРешение № 15839 от 18.12.2018
ИИзключение от принципа за забрана за връщане (non-refoulement)
 
 …[С]ъдът е приел, че административният орган неправилно е приложил чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗУБ спрямо данните, съдържащи се в становище на ДАНС, с което е възразено срещу предоставянето на закрила за чужденеца, като лице, което представлява заплаха за националната сигурност на страната.
Адм. дело №С-89/2018/без публичен достъп/Върховен административен съд, ІІІ отд.Решение № 25 от 10.04.2018
Отделно от това, съдът е приел, че приложеното по делото становище на ДАНС само по себе си не обосновава извод, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Прието е, че становището е твърде общо и неподкрепено със сигурни доказателства, които да сочат на сериозни основания за наличие на заплаха
Правилно и обосновано е заключението на съда, че предоставеното по делото становище от ДАНС е твърде общо като аргументация за направения извод, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Този извод правилно е разгледан и като некореспондиращ с цялостната бежанска, професионална и житейска история на чужденеца.
Изчитане на протокол за интервю в бежанското производство
 
Непревеждането на интервюто представлява нарушение на административно-производствените правила на чл.25, т.1 и чл.51, ал.1 ЗБ (отм.) и същевременно компрометира доказателствената сила на документа, ценен от съда.
 Адм. дело №1006/2003 Върховен административен съд, Петчленен с-вРешение № 3291/04.04.2003
ННастаняване в център от затворен тип с цел защита на националната сигурност  
 
Преценката съответства ли актът на материалния закон налага проверка налице ли са фактическите основания за налагане на ограничителната мярка, респ. съответства ли тя на фактите, въз основа на които е наложена. Необходимостта да се защити специфична за националната сигурност или за обществения ред информация обаче не означава, че на съда не следва да бъдат предоставени фактическите основания, обусловили налагането на мярката. Обратното би означавало актът на съответния компетентен орган да не подлежи реално на съдебен контрол. Съществуват начини, които позволяват, при спазване на Закона за защита на класифицираната информация и при запазване интереса на националната сигурност, свързани с природата и източниците на информацията, на съда да бъде предоставена информация, която да му позволи да направи преценка за законосъобразността на наложената мярка. Това гарантира и правото на ефективна съдебна защита, което адресатът на акта има - чл. 13 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
Адм. дело № 11276/2019 и Адм. дело № 6927/2019АС– София-градРешение №211 от 09.01.2019 и  
Постъпилото по делото на 12.12.2018 по реда на ЗЗКИ доказателство, съставено в ДАНС, има характеристиките на акт по чл.21, ал.5 АПК и макар да не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, законосъобразността му подлежи на преценка при оспорването на крайния акт. То обаче не съдържа фактически основания, от които по безспорен начин може да се направи извод, че К. А. представлява заплаха за националната сигурност. За да е законосъобразна тази преценка е необходимо органът да изложи мотиви, от които да е видно, че именно личното поведение на жалбоподателя представлява заплаха. Сами по себе си съпричастността към конкретни идеи и чертите на характера на чужденеца не означават автоматично, че той е заплаха за националната сигурност. Законодателят е предоставил на административния орган възможността да прецени, чрез анализ на всички релевантни факти, личното поведение на чужденеца представлява ли заплаха и каква за националната сигурност. Но тази преценка следва да бъде мотивирана с конкретни факти, които да позволяват на съда да извърши преценка за законосъобразност на наложената мярка на базата на допустим минимум секретна информация без да се засягат нейната поверителност и оперативния метод на събирането й.Решение № 6292 от 28.10.2019 /окончателни/
Липсата на мотиви досежно основните елементи на хипотезиса на правната норма не дават възможност на съда да извърши проверка за съответствие на фактическите и правни основания за издаването на акта с изискванията на закона, т.е. не може да извърши проверка за законосъобразността на наложената ограничителна мярка, за съответствието й с целта и материалните разпоредби на закона. 
Невъзможност за ограничаване обхвата на Женевската конвенция от 1951г.
 
Административният орган няма право да стеснява обхвата на Женевската конвенция от 1951 г., позовавайки се на нови ограничения, които не се съдържат в нея.
Адм. дело №2038/99 Върховен административен съд, III отд.Решение № 272/21.12.2000
Недържавен агент на преследване
 
Според константната практика по подобни казуси молбите на гражданите на Иран за предоставяне на закрила следва да бъдат разглеждани на индивидуален принцип. Като лица в потенциален риск се определят такива, свързани с опозиционни групи, представители на религиозни и етнически малцинства, които не изповядват исляма в шиитския му вариант, активисти за правата на човека, журналисти, направили публикации срещу режима и т.н.
Адм. дело №12479/2019АС– София-градРешение№ 7594 от 04.12.2019
Изложеното сочи, че макар М. М. да не е имал проблеми с официалните власти, е твърдо вероятно заради принадлежността си към посоченото течение, да е потенциален обект на преследване от страна на Революционната гвардия – С., която разполага с възможността да задържа и подлага на репресии, лица, за които счита, че са заплаха за държавната и религиозната система на И.. При положение, че тази организация е независима от официалните власти и от преценката на нейните водачи зависи кого ще арестува, считайки го за заплаха, няма как издаването на паспорт и разрешение за напускането на страната на лицето, търсещо международна закрила, което е очевидно от компетентността на държавните органи, да се обвързва с извода, че по отношение за него не е налице риск от преследване в И. Т.е. в тази връзка се налага заключението, че посещението на оспорващия на посолството на И. в [населено място] и издаването на нов паспорт, не може автоматично да се приеме за факт, доказващ, че същият няма да бъде обект на преследване, заради принадлежността си към определена социална група, в случай, че се завърне в страната си по произход.
Незаконосъобразност на решение при проведено общо производство, мотивиран с основания за ускорено производство 
 
Административният орган не може да постановява отказ в производство по общия ред на основания предвидени за ускорено производство. В този случай решението на председателя на ДАБ се явява постановено в противоречие с материално правните разпоредби на закона.
Адм. дело №1439/2000гВърховен административен съд, III отд.Решение №6482 от 26.10.2000
Немеждународен (вътрешен) конфликт  
 
Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт. Налице е основание за предоставяне на хуманитарен статут защото са извършени тежки и лични заплахи срещу живота и личността, предвид характера на извършените терористични актове. Тежките посегателства се осъществяват и могат да се осъществят именно поради обстоятелството, че държавата не може ефективно да противодейства.
Адм. дело №5293/2008 гВърховен административен съд , III отд..Решение №9959 от 02.10.2008
Въоръжен конфликт е налице, когато съществува опасност за живота на жалбоподателя, поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с непосредствена и висока степен на вероятна заплаха за живота и здравето му.Адм. дело №67/2014АС- Хасково Решение № 53 от 04.04.2014
Фактите за разширяване и задълбочаване на конфликта в страната на произход пораждат необходимост от повторно обсъждане на въпроса за съществуването на насилие във висока степен на територията на страната, което само по себе си би могло да породи сериозна опасност за живота и личността на чужденеца.Адм. дело №10470/2012Върховен административен съд, III отд..Решение № 7689 от 05.06.2013
Нечовешко и унизително наказание като основание за хуманитарен статут
 
Кандидатът е напуснал държавата на произход, тъй като в нея е изложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Административният орган не е преценил всички събрани по преписката доказателства и приложени документи от справката на Д. при МС – Дирекция” Международна дейност”, относно положението с човешките права в страната на произход и обстоятелството, че прелюбодеянието, според местното религиозно наказателно право и според Шериата, се наказва със смърт, пребиване с камъни или бой с пръчки.
Адм. дело №6750/2010 Върховен административен съд, Петчленен състав Решение № 13045 от 04.11.2010  
ООграничено право на придвижване в чужда страна и достъп до правна помощ  
 
Националните съдилища не следва да пренебрегват трудностите, с които е вероятно да се сблъска човек, който е с ограничено право на придвижване в чужда страна и трябва бързо да се свърже с адвокат, запознат с националното право, за да се информира за процедурата, като едновременно с това трябва да даде на адвоката си точна информация да фактите и подборни инструкции.
Адм. дело №4872/2015 гВърховен административен съд, IV отд.Определение № 5103/05.07.2015
ЗУБ не предвижда възможност за административния орган да не регистрира чужденец, подал молба за закрила. Безспорно административният орган разполага с оперативна самостоятелност относно начина, по който да организира дейността по приемане и регистриране на молбите, но тези негови правомощия следва да се осъществяват без да се накърняват правата на търсещите закрила лица, гарантирани от българския закон, нормите на правото на ЕС и международните договори, по които РБ е страна.
Националните съдилища не следва да пренебрегват трудностите, с които е вероятно да се сблъска човек, който е с ограничено право на придвижване в чужда страна и трябва бързо да се свърже с адвокат, запознат с националното право, за да се информира за процедурата, като едновременно с това трябва да даде на адвоката си точна информация да фактите и подборни инструкции.Жалба №56581/00 /Сейдович с/у Италия/ЕСПЧРешение от 01.03.2006
Опасения (страх) от преследване и действия на преследване
 
Законодателят не изисква, за да се предостави статут на бежанец определени и конкретни действия върху личността на чужденеца, който кандидатства за бежански статут, а само страх от преследване поради изброените по-горе случаи. Понятието преследване е дефинирано в чл. 8, ал. 3 ЗУБ и то представлява нарушаване на основни права на човека или съвкупност от действия, водещи до такова нарушаване.
Адм.дело № 1830/2008 Върховен административен съд, Петчленен съставРешение № 4583 от 17.04.2008
Oснователен страх от преследване
 
Правилно, първоинстанционният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че изводът на административния орган за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец на чужденката на основание чл. 8 от ЗУБ е изведен при непълно изследване и издирване на относимите към конкретния случай обстоятелства. При съпоставяне на ясната и последователно поддържана бежанска история на молителката спрямо общите констатации в административното решение за неоснователност на молбата за закрила, административният съд правилно е приел, че като краен резултат административният орган, не е изследвал всички относими факти, свързани с личното положение на молителката и държавата й на произход и съобщени от нея по време на интервюто й, както и не е събрал и анализирал, документите, които чужденката е искала да представи в подкрепа на своята история. Като краен резултат посочените от молителката лични страхове (опасения) от преследване поради политическото й мнение (изразявана гражданска позиция, участие в протести и публикации в социални мрежи), както и поради принадлежността й към „социална група“ в Пакистанското общество от самостоятелно живеещи и самоиздържащи се жени, не са намерили обсъждани и задълбочен анализ при разглеждане на молбата й за закрила.
Адм. дело №12106/2017Върховен  административен съд, ІІІ отделениeРешение № 10406 от 06.08.2018
Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като А. С. не е преживявала насилие или опит за насилие до този момент, то следва да бъде отречено правото й на закрила по чл. 8, ал.1 от ЗУБ. По този въпрос, следва да се посочи, че основателното опасение от преследване, а не лично и вече преживяно преследване е елемента от фактическия състав на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е посочил, че при новото разглеждане на преписката, ДАБ следва да прецени, не само, дали молителката е била обект на преследване, а дали от събраните данни може да се изведе извод за съществуваща реална опасност от „тайни екзекуции и изчезвания на активисти срещу официалната власт“.
...
Административният орган следва да обсъди всички обстоятелства, съобщени от чужденката по време на интервюто й, които са релевантни за молбата й за бежански статут, вкл. и проверявайки ги чрез анализ на информацията от събраните в преписката писмени документи, вкл. и тези събрани в съдебната фаза на обжалването.
За да постанови отказ за предоставяне на бежански статут, решаващият орган е приел, че жалбоподателката С.Н. не е заявила опасения за сигурността и правата си по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Този извод е направен въз основа на приетото, че заявените от оспорващата проблеми са свързани с работата й и са от криминален характер. Именно работата и дейността на С.Н., както се посочи по-горе, са обстоятелства, сочещи на принадлежността ѝ към определена социална група и в тази връзка безспорно обосновават наличието на причина по чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила.Адм. дело №222/2017АС-Хасково    Решение №492/25.07.2017, /окончателно/
Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката С.Н. във връзка с обстановката в Афганистан, която е нейната държава по произход. В решението се съдържа позоваване на Справка с вх. № МД-1063/12.09.2016 на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, вкл. съдържаща и данни относно положението на жените в Афганистан като уязвима и застрашена от репресии група. Административният орган не е изложил съображения дали на фона на общото положение в Афганистан, жалбоподателката С.Н. с оглед професията ѝ и ангажираността ѝ в публичната сфера, с оглед обстоятелството, че съпругът ѝ е в неизвестност, е възможно да бъде обект на  тежки посегателства по чл.9 от ЗУБ.
 ...
При новото произнасяне по молбата за закрила на С.Н. следва да се обсъдят представените с молба ре№УП 10328/21.09.2016 документи и с оглед установяващото се от тях наличие на причина по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, да се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на бежански статут.
В настоящия случай, чужденката е заявила като причина за напускане на родната си страна страх за живота си на две отделни основания – страх от преследване поради новоприетата от нея християнска религия и поради упражняваното върху нея сексуално насилие. Тези данни настоящият състав на съда приема, че следва да бъдат приети за попадащи в приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ - страх от преследване поради принадлежността на оспорващата към определена религия и към определена социална група.Адм. дело № №649/2019АС-Хасково      Решение №569/01.07.2019 /окончателно/
Административният орган неправилно е приел, че жалбоподателката не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по някоя от изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Видно от изнесеното от страна на кандидатката по време на проведеното интервю, като причина за напускане на страната си по произход последната еднопосочно е твърдяла, че изпитва основателни опасения от преследване по причина на изповядваната от нея християнска религия.
Събраните в съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания, категорично потвърждават тезата на жалбоподателката, изложена и в хода на проведеното интервю, че е променила изповядваната от нея религия. От друга страна, въз основа на тези доказателства се оборва възприетото от решаващия орган, че жалбоподателката съзнателно дава неверни данни, целящи доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства. Опровергава се изцяло и извода на ответника, че опасенията от преследване на жалбоподателката са необективни нейни такива, както и че последната е икономически мигрант. Действително тези доказателства първоначално не са били представени пред административния орган, но последното не представлява пречка съдът да ги подложи на собствена преценка. При съвкупната им такава, наред с изнесеното в бежанската история, съдът счита, че ако ответникът бе положил необходимите усилия, вкл. като даде възможност на кандидата за закрила да подкрепи твърденията си чрез представяне на съответните доказателства, би достигнал до различен от постановения краен извод за отказ за предоставяне на закрила на Н.З.Х..
Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката във връзка с обстановката в Иран, която е нейната държава по произход. Така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е рефлектирало и върху приложението на материалния закон.
...
Събраните по делото доказателства безспорно обосновават наличието на причина по чл.8, ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила. Изводът в решението за липса на такива се явява неправилен, а оспореното решение в частта му за отказания бежански статут – несъобразено с материалния закон.
Определена социална група
 
[в] Насоките е отбелязано, че според сведенията антиправителствени елементи извършват преки нападения на училища, учители и ученици. Макар по-голяма част от нападенията да се свързват с талибаните, групировки, свързани с И. също затварят принудително училища и заплашват учители. Генералният секретар на О. съобщава, че през 2014г. и 2015г. са установени стотици нападения на училища. В огромната си част нападенията са извършвани от антиправителствени елементи и са включвали опожаряване, целенасочени убийства и отвличане на учители и персонал, въоръжени нападения на образователни обекти, окупиране на училища и сплашване и затваряне на училища.
В процесния случай търсещият закрила е изложил своята история безпротиворечиво, последователно и обстоятелствено и от твърденията му може да направи обоснован извод, че изпитва основателен страх от преследване от недържавни организации, които владеят значителни територии в А., както и че при връщането му в страната на произход ще бъдат застрашени неговият живот или свобода поради наличие едновременно на няколко рискови характеристики – религия, етническа принадлежност и социална принадлежност - учител.
По изложените доводи настоящият решаващ състав приема, че по отношение на жалбоподателя М. Д. Н. са били налице предпоставките за предоставяне на международна закрила и като е стигнал до обратният извод, без да изясни и обсъди в съвкупност всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, председателят на Д. е постановил незаконосъобразен по съдържание административен акт, който следва да бъде отменен.
Адм. дело 5616/2017АС – София-градРешение №4833/18.07.2017/отм./
Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая административният орган не е разгледал и обсъдил в съответствие с другите доказателства по делото, твърденията на касаторката за отношението към младите жени в Афганистан, които са останали сами и без семейство. Смъртта на бащата, поставя ответницата по касационната жалба в положението на лице принадлежащо към обособена социална група, която група в Афганистан самотните жени и момичетата без подкрепата на пълнолетен мъж всъщност представляват обект на преследване. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че самата принадлежност към тази обособена социална група не е достатъчно основание, необходимо е да има и преследване, което е насочено конкретно спрямо съответното лице. Това обаче не е така, тъй като , дефиницията на чл. 8 от ЗУБ, която възпроизвежда дефиницията на чл. 1 от Женевската конвенция, казва основателно опасение от преследване. Законът дава достатъчно свобода на интерпретация на основателността на опасението от преследване, но с оглед на представените в хода на касационното производство доказателства и тези, които се съдържат в административната преписка, изясняват обстановката в Афганистан. Ясно е, че жените съставляват обособена социална група, защото жените в Афганистан са изцяло изключени от обществото и въпреки усилията на правителството, не може бързо да се преодолее това наслагваното с години отношение към жените особено към самотните момичета и жени, на които са отказани всякакви граждански, политически и социални права и за които няма абсолютно никаква възможност те да се развиват като самостоятелни индивиди и да възприемат поведение, което съответства на техните права, което е различно от това, което обществото налага.

Както е посочил и първоинстанционния съд, административният орган при постановяване на обжалваното решение не е събрал и обсъдил доказателства за общественото положение на жените в Афганистан. Ноторно известни са фактите, че в Афганистан жените без мъжка подкрепа и защита нямат средства за оцеляване. Отношението към работещите и живеещите сами жени е лошо, въпреки усилията на правителството.
Адм. дело № 11365/2017Върховен административен съд, III отд.Решение №9761/17.07.2018
Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая административният орган не е разгледал и обсъдил в съответствие с другите доказателства по делото,твърденията на касаторката за отношението към младите жени в Афганистан вкл. и сключването на насилствен брак. В разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ са посочени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В ал.1 от същия законов текст са посочени основните предпоставки – наличие спрямо чужденецът на тежки посегателства : 1. смъртно наказание или екзекуция, или; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Установява се от доказателствата по делото че чужденката е млада жена, получила образование и работила, като за нея съществува риск от отвличания или насилие. Представената справка от касационният жалбоподател пред настоящата инстанция с вх. № 1МД-691/10.10.2018г., не разколебава достигнатите от АССГ изводи. В нея не са изложени факти касаещи отношението към младите образовани и работещи жени, каквато е чужденката, а така също и липсват изложени данни относно насилствено сключвани бракове с млади жени. Изрично в Решение № 2216/22.02.2017г., по адм.дело № 2582/2016г., ВАС е дал указания на административният орган да събере и обсъди доказателства касаещи общественото положение на жените в Афганистан, които не са спазени. Административният орган се е задоволил само и единствено да обсъди получени от дирекция „Миграция“ незаверени копия от документи касаещи евентуален сключен брак на чужденката и е приел че тя не е самотна млада жена, без обаче да извърши анализ чрез събиране на доказателства касаещи наличието на насилствено сключвани бракове в Афганистан и последиците при напускане на семейството. Не са взети в предвид и насоките на ВКБООН за определяне на съответствието с критериите за бежански статут при оценка на нуждите от международна закрила на търсещи убежище от Афганистан, като в т. 6 това са жени със специфични характеристики т.е. следвало е органа да извърши анализ и преценка дали чужденката попада в тази група жени, за които с оглед тяхната специфика – жени нарушаващи обществените нрави, се изисква и предоставяне на съответния статут.
Адм.дело №343/2018Върховен административен съд, III отд.Решение №13062/29.10.2018
За да постанови отказ за предоставяне на бежански статут, решаващият орган е приел, че жалбоподателката С.Н. не е заявила опасения за сигурността и правата си по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Този извод е направен въз основа на приетото, че заявените от оспорващата проблеми са свързани с работата й и са от криминален характер. Именно работата и дейността на С.Н., както се посочи по-горе, са обстоятелства, сочещи на принадлежността ѝ към определена социална група и в тази връзка безспорно обосновават наличието на причина по чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила.

Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката С.Н. във връзка с обстановката в Афганистан, която е нейната държава по произход. В решението се съдържа позоваване на Справка с вх. № МД-1063/12.09.2016 на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, вкл. съдържаща и данни относно положението на жените в Афганистан като уязвима и застрашена от репресии група. Административният орган не е изложил съображения дали на фона на общото положение в Афганистан, жалбоподателката С.Н. с оглед професията ѝ и ангажираността ѝ в публичната сфера, с оглед обстоятелството, че съпругът ѝ е в неизвестност, е възможно да бъде обект на тежки посегателства по чл.9 от ЗУБ.
Адм. дело №222/2017АС-ХасковоРешение №492/25.07.2017, /окончателно/
Оценка на елементите по молба за закрила от страна на административния орган
 
За да се прецени дали едно лице следва да бъде лишено от закрила, първо трябва да се установи дали то е бежанец по смисъла на ЖК и ЗУБ.
   
ППалестинци без гражданство – закрила като бежанци ipso facto (чл. 1 D от ЖК от 1951)
 
Палестинците без гражданство следва да се считат за “бежанци сами по себе си”. Това означава, че се касае за самостоятелно основание за даване на бежански статут. 
   
Ползване на неистински документ
 
Възприемането, че представения по делото документ за самоличност е фалшифициран, без обаче да е изяснен въпросът и да е застъпено твърдение относно принадлежността на молителя към процесната социална група представлява съществено нарушение на административно – производствените правила. Ползването на неистински документ за „засилване” на бежанската история, не води пряко до извод, че лицето не принадлежи към тази група, особено при положение, че обсъжданият документ не удостоверява подобно обстоятелство.
   
Преценка на най-добрия интерес на детето / Права на придружени и непридружени малолетни и непълнолетни
 
Настоящата касационна инстанция споделя развитите от Административен съд - Хасково правни доводи за това, че допуснатото в хода на административното производство нарушение на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, според който при всяко дело съдът или административният орган уведомява Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която изпраща представител за изразяване на становище, а при невъзможност - предоставя доклад, винаги представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до незаконосъобразност на завършващия производството административен акт.  
Адм. дело №895/2018,Върховен административен съд, ІІІ отд.    Решение № 8850 от 12.06.2019
….  
Върховният административен съд не веднъж се е произнасял по приложението на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, приемайки, че нарушаването ѝ води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Информацията, предоставена от социалния работник, е предназначена да подпомогне административния орган при вземане на решението. Правилно в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който принцип има фундаментална роля, в резултат от която непълнолетните деца са разглеждани като уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 , изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 , в сила от 16.10.2015 ), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Република България, считано от 03.07.1991 , държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Тя трябва да взема необходимите мерки за дете, което иска да получи статут на бежанец - чл. 22 (1) от нея, а съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В тази връзка, както се посочи по-горе в решението, споделят се мотивите на съда, че неспазването на разпоредбите на ЗЗДт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Целта на разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДт изисква в административното производство малолетните и непълнолетните деца да се представляват не само от законния им представител, но и кумулативно и от социален работник, което както се установи не е било осъществено, предвид факта, че нито в проведеното административно, нито в проведеното съдебно производство е било налице присъствието на същия.Адм. дело №790/2018Решение № 7985 от 28.05.2019
  
По правилото на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. По преписката и пред съда не са представени доказателства за това, че в хода на административното производство на Л. К. са указани правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица, така, както се предвижда в българското законодателство. Правилно съдът е приел, че в указаните процедури не се съдържа никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от детето, като обосновано е прието и че в преписката липсват доказателства на молителката да е било разяснено правото на безплатна правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава, което предвид факта, че Л. К. действа и в лично качество, и в качеството на законен представител на малолетното си дете, следва да се квалифицира като съществено нарушение от страна на административния орган, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, както правилно е преценил и първоинстанционния съд.  
  
Сам по себе си фактът на разделно провеждане на производствата на членовете на семейството, не е основание да се приеме, че разделянето пряко и непосредствено води до резултат, при който не може да се очаква ефективност при произнасянето на органа и спазване на нормите, гарантиращи запазването целостта на семействата. Това е така, тъй като при зачитане правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за преценка на всички относими факти при разглеждане на молбата за закрила (в т. ч. семейната връзка, общата бежанска история и общите факти, свързани с произхода и положението на отделните членове на семейството и същото като цяло) разделното провеждане на производствата не би следвало да води до пороци относно фактическите установявания пред ДАБ или приложението на материалния закон. Неизменно трябва да бъде отчетена връзката и зависимостта на отделните молби на членовете на семейството, но отчитайки разрешението и мотивите към точка 2 от Решение на СЕС по дело С-652/16 , явяващи се в подкрепа на съдебната практика, разглеждаща приложението на чл. 32 от АПК в случаи като настоящия, според която посочената норма визира възможност, а не задължение за административния орган, при положение, че искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля от търсещия убежище, настоящият съдебен състав счита, че съответно и преценката на административния орган е дължима именно по заявените от чужденеца обстоятелства, което не налага общата преценка на отделните молби в едно съдебно производство при новото произнасяне на председателя на ДАБ.  
Признат статут по мандата на ВКБООН (чл.10 от ЗУБ)  
 
Предоставената по този ред международна закрила под егидата на ООН е без опреден срок., нито има териториални ограничения. Подлежи на пряко задължително зачитане и може да се загуби само с изрично последващо решение на ООН.
Адм. дело №9911/2015 АС – София-градРешение № 7063/17.11.2015
По силата на чл. 10 Председателят на ДАБ не действа в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност, която не му предоставя възможност да извърши преценка или не.Адм. дело №5647/2015 АС – София-градРешение № 5942 от 09.10.2015
Редакцията на чл.10 от ЗУБ е императивна и не предоставя възможност на решаващия орган да прави самостоятелна преценка относно наличие на основания за представяне на статут на бежанец, при наличие на предвидената в разпоредбата предпоставка – признаване на статут на бежанец по мандата на ВКБООН. С оглед наличието на законовите предпоставки за признаване на статут на бежанец на жалбоподателя, който представлява по-силната закрила по смисъла на ЗУБ.Адм. дело №3458/2013 АС – София-градРешение № 5063 от 19.07.2013
Принадлежност към определена социална група
 
С оглед съдържащите се в преписката документи с превод на български език, наред с неспорното обстоятелство, че М. Б. М. С. е притежавал лиценз за преподавателска дейност и в действителност е притежавал частно светско училище, в което са се обучавали както момичета, така и момчета, дават основание на настоящия състав да приеме, че последният принадлежи към определена социална група по смисъла на чл. 8, ал.1 от ЗУБ. За да постанови отказ за предоставяне на бежански статут, решаващият орган е приел, че жалбоподателят не е завил опасения за сигурността и правата си по изброените в чл. 8, ал.1 от ЗУБ причини. В мотивите на решението обаче липсват изложени съображения във връзка с активната дейност на чужденеца, която развива в областта на образованието, като притежател на частно светско училище, заради която започнал да получава заплахи от талибаните. При конкретната хипотеза съставът, обсъждайки в цялост приложените писмени доказателства, намира за обоснован извода, следващ от тези доказателства, че гражданската активност на жалбоподателя го поставят в риск от преследване. Именно работата и дейността на М. Б., са обстоятелства, сочещи принадлежността му към определена социална група и в тази връзка безспорно обосновават наличието на причина по чл. 8, ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респективно за търсената закрила. Започналото прочистване на страната от талибаните е все още в недостатъчна степен и под техен контрол се намира значителна част от територията, видно от представените справки.
Адм. дело №3082/2018   АС– София-градРешение № 3824 ОТ 06.06.2018 /влязло в сила/
В тази връзка се констатира, че представената бежанска история не е била разгледана обективно и всестранно. От нея са направени неправилни тълкувания. На фона на представената обстановка съдът приема, че поради обществената дейност на М. Б. в сферата на образованието има опасност и риск от изтезание или нечовешко и унизително отношение. Следователно решението в частта по чл.8 от ЗУБ е неправилно и следва да се отмени като преписката се върне за ново разглеждане предвид задължителните констатации по същество на състава.
Притежаване на национален паспорт като основание за отказ
 
Неправилни са изводите, че притежаването на национален паспорт е доказателство, че притежателят му не е застрашен от преследване, защото легалното напускане на страната може да е единствен начин за бягство без кандидата да се постави в опасно положение спрямо властите. От значение е дали е налице обоснован страх от преследване поради причини посочени в ЗУБ. 
Адм. дело №7653/2004 Върховен административен съд,  III отд.. Решение № 410/14.01.2005
РРоднини в страната на произход
 
В Конвенцията за статута на бежанците (ЖК) и в Закона за бежанците е прокаран общият принцип, че семействата на бежанците трябва да се установят да живеят в една държава. С оглед на това административният орган следва да отчете факта, че търсещият закрила няма останали близки роднини в държавата си по произход.
Адм. дело №3971/2001 Върховен административен съд, III отд.. Решение № 222/10..10.2002
 ССамостоятелна бежанска история на придружен малолетен/непълнолетен
 
Правилно съдът е преценил също, че административният орган се е ограничил само до бежанската история на майката, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила, без въобще да обоснове решението си за отказ за предоставяне на статут по отношение на малолетните деца. Видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не е разгледал и подадената молба от страна на децата (действащи чрез майка си). В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на децата, не е осигурил спазване на същите и изобщо не е разгледал бежанската история на децата, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което правилно е довело до отмяна на решението и връщане на личното дело на ДАБ за ново разглеждане.
Адм. дело №8941/2019Върховен  административен съд, ІІІ отд. Решение № 1277 от 27.01.2020
Социални помощи за деца при предоставен статут  
 
Спорът е правен и се изразява в това има ли право жалбоподателката на социални помощи по реда на ЗСПД с оглед на обстоятелството, че е с предоставен хуманитарен статут /особена закрила/ по ЗУБ която в сегашната редакция на ЗУБ е международна закрила. Разпоредбата на чл. 3 т. 5 ЗСПД не урежда хипотеза на предоставена международна закрила/хуманитарен статут/, но предвижда такива права за чужденци на реципрочна основа, ако е предвидено в международен договор или в друг закон. В случая е безспорно, че не може да има международен договор за чужденци с хуманитарен статут и без гражданство. В друг закон - ЗУБ е предвидено, че чужденците с предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут имат всички права и задължения на българските граждани с изброени изключения и ограничения въведени със закон. Или, в ЗУБ който е специален по отношение на бежанците няма ограничения в правата на достъп до социалната система освен предвидените със закон. Няма ограничение в правата на чужденците с международна закрила /хуманитарен статут/ в чл. 2, ал. 6 от З. и няма уредба по отношение на тези лица според ЗСПД в чл. 3, т. 5 ЗСПД но пък същата разпоредба не окончателна и не урежда изчерпателно хипотезите за да се приеме, че е забранителна, а и препраща към друг закон или международен договор по който Република България е страна.
Адм. дело №6027/2015Върховен административен съд, ІV отд.Решение №13461 ОТ 10.12.2015
Правилно при анализ на цитираните разпоредби на ЗУБ, З. ЗСПД и цитираните разпоредби на общностното право съдът в обжалваното решение е извел извод за незаконосъобразност на обжалаваната заповед. Всички правни изводи сочат на единствено решение в случая, че няма основание за отказ и следва да се признае правото на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД на жалбоподателката М. С. А. М.
По силата на чл.3 т.5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Тази норма е в противоречие с нормите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004  и Директива 2011/95/ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011  които макар и да нямат директен ефект за България като държава членка, тя е обвързана по отношение на резултата който трябва да бъде постигнат а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. След като държавата ни не е ограничила предоставянето на социални помощи на лицата на които е предоставен статут само до основните обезщетения, то с издадената заповед ограничаването на помощите е недопустимо. Правилно при анализ на цитираните разпоредби на ЗУБ, З. ЗСПД и цитираните разпоредби на общностното право съдът в обжалваното решение е извел извод за незаконосъобразност на обжалаваната заповед. Всички правни изводи сочат на единствено решение в случая, че няма основание за отказ и следва да се признае правото на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД на жалбоподателката М. С. А. М.Адм. дело № 4639/2019 АС– София-град Решение №4155 от 18.06.2019 /окончателно/
В настоящия казус мотивът послужил за отказ при отпускането на помощите за децата на жалбоподателката е становището на административния орган относно това, че същата не отговоря на нормативните изисквания в чл.3 от ЗСПД. Съгласно приложимата към случая разпоредба на чл.3, т.5 от ЗСПД, законодателят е въвел ограничение в кръга на лицата, които имат право на семейни помощи. В случая това са: бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Адм. дело № №8777/2019 АС– София-градРешение №7300 от 26.11.2019 
Съдът намира, че цитираната горе норма предвидена в българското законодателство не е съобразена с разпоредбата на чл.28 § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004  относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Следователно налице е противоречие на националните норми с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО. България като държава членка в тази връзка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, същите следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Съгласно чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, държавите членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им като заедно с това в чл.29, § 2 от Директивата, се установява възможност чрез дерогация от общото правило на § 1, държавите членки да могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Действително възможността за рестрикции във връзка с равното третиране при социалните помощи се отнася до лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, но не се установява Република България да е заявила подобна дерогация на правилото по §1, от чл. 29 от Директивата. Същевременно по аргументи изведени от т.45 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС, семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност същите да се ограничават по отношение на лицата, на които е предоставена международна закрила.
Т 
 
Законосъобразното произнасяне относно „трета сигурна страна“ по с пар. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ (в редакцията преди изменението, публ. в ДВ, брой 80 от 2015 , в сила от 16.10.2015 ) изисква мотивиране по всички кумулативни предпоставки, включени на текста на нормата.
Адм. дело №2245/2015 Върховен административен съд, III отд.Решение № 1791 от 17.02.2016