СЪДЕБНА ПРАКТИКА
- Актуалност на информационните справки относно страната произход
- Безогледното насилие при вътрешен въоръжен конфликт
- Въоръжен конфликт – липса на легална дефиниция и преценка на конкретните обстоятелства
- Доказателствена тежест – принцип ”In dubio pro fugitivo“
- Забрана за връщане (non-refoulement)
- Изключение от принципа за забрана за връщане (non-refoulement)
- Изчитане на протокол за интервю в бежанското производство
- Настаняване в център от затворен тип с цел защита на националната сигурност
- Невъзможност за ограничаване обхвата на Женевската конвенция от 1951 г.
- Недържавен агент на преследване
- Незаконосъобразност на решение при проведено общо производство (ОП), при условие, че отказът е мотивиран с основания за ускорено производство (УП)
- Немеждународен (вътрешен) конфликт
- Нечовешко и унизително наказание като основание за хуманитарен статут
- Ограничено право на придвижване в чужда страна и достъп до правна помощ
- Опасения (страх) от преследване и действия на преследване
- Oснователен страх от преследване
- Определена социална група
- Оценка на елементите по молба за закрила от административния орган
- Палестинци без гражданство – закрила като бежанци ipso facto (чл. 1D от Женевската конвенция от 1951 г.)
- Ползване на неистински документ
- Преценка на най-добрия интерес на детето / Права на придружени и непридружени малолетни и непълнолетни
- Признат статут по мандата на ВКБООН (чл.10 от ЗУБ)
- Принадлежност към определена социална група
- Притежаване на национален паспорт като основание за отказ
- Роднини в страната на произход
- Самостоятелна бежанска история на придружен малолетен или непълнолетен
- Социални помощи за деца при предоставен статут
- Трета сигурна страна
| ID | KЛЮЧОВ ТЕРМИН | РЕЗЮМЕ | ДЕЛО | СЪД | АКТ |
|---|---|---|---|---|---|
| А | Актуалност на информационните справки относно страната произход | Адм. дело №10638/2010 | Върховен административен съд, Петчленен състав | Решение № 588 от 13.01.2011 | |
| Б | Безогледното насилие при международен или вътрешен въоръжен конфликт | Дело С-465/2007г | Съд на ЕС | Решение на Съда от 17 февруари 2009 | |
| Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. | Адм. дело №4001/2011г | Върховен административен съд, III отд. | Решение № 9722 от 30.06.2011 | ||
| Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон – чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. | |||||
| Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. | |||||
| Изследването на факта налице ли е “безогледно насилие”, има връзка с разпоредбата на чл. 15, б. “в” от Директива 2004/83/ЕО, и не е съобразена с по-широкия обхват на защита дадена от националния законодател в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, предвиждащ единствено съществуването на насилие в условие на въоръжен конфликт. | Адм. дело №14509/2010г | Върховен административен съд, III отд. | Решение № 2462 от 17.02.2011 | ||
| Тежките посегателства могат да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства, а реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му, освен ако тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи закрила по този закон – чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от ЗУБ. От така цитираните разпоредби е видно, че същите са приети с цел да съответстват на Директива 2004/83/ЕО. | |||||
| Принципът на единно тълкуване на Общностното право налага на националните юрисдикции и власти на държавите-членки на Общността да прилагат постановените решения по преюдициални запитвания при аналогични случаи. Поради това посоченото по-горе тълкуване е задължително и следва да се вземе предвид при решаването на настоящия казус. | |||||
| По чл.9 ал.3 ЗУБ реалната опасност от тежки посегателства може да се основава на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. | Адм. дело №3185/2011 | Върховен административен съд, Петчленен св. | Решение № 6519 от 11.05.2011 | ||
| Предоставянето на хуманитарен статут на чужденец по чл.9 от ЗУБ е в пряка зависимост от политическата ситуация в държавата по произход, която често и динамична и бързо променяща се , при преценка законосъобразността на отказа да се предостави такъв статут съдът следва да вземе предвид всички данни за положението в чуждата държава, включително и тези,настъпили в хода на съдебното производство по обжалване на акта. | Адм. дело №12297/2012 | Върховен административен съд, III отд. | Решение № 12931 от 08.10.2013 | ||
| В | Въоръжен конфликт – липса на легална дефиниция и преценка на конкретните обстоятелства | Дело С-465/2007 | Съд на ЕС | Решение от 17 февруари 2009 | |
| Съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжен конфликт безогледно насилие достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия, се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. | |||||
| Д | Доказателствена тежест – принцип “In dubio pro fugitivo“ | Адм. дело №5477/2000 | Върховен административен съд, Петчленен с-в | Решение № 3069 от 07.05.2001 | |
| З | Забрана за връщане (non-refoulement) | …[A]дминистративният орган следва да има предвид, че при неоснователност на молбата за закрила поради липса на конкретни основания по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, е длъжен да се мотивира относно принципа за забрана за връщане, залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ, въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, който е длъжен да спазва. | Адм. дело №3938/2019 | Върховен административен съд, ІІІ отделение | Решение № 16631 от 05.12.2019 |
| С оглед произнасяне по молбата, органът следва да събере информация и обсъди обстановката в страната на произход на молителката - Афганистан и личното положение на Х. във връзка с това. Задължение на административния орган е да обсъди последствията, които биха били налице за нея в случай на връщането й там. В зависимост от тази преценка и едва след това, административният орган следва да изложи съображения явява ли се за Х. Иран държава, чието гражданство би могла да придобие (чл. 75, ал. 2, изр. първо АПК) или въобще трета сигурна държава. При това органът следва да обсъди всяка от предпоставките по § 1, т. 9, б. а - д от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУБ, респективно да мотивира наличието на предпоставката по чл. 75, ал. 2, изр. първо АПК. | |||||
| При обсъждане за прилагане на забраната за връщане съдът следва да изходи от една страна от данните, представени с докладите за ситуацията в страната на произход, а от друга от доказателствата, от които да се направи самостоятелна преценка дали чужденецът е би бил подложен на индивидуален риск, ако се върне в Ирак. | Адм. дело №714/2019 | Върховен административен съд, ІІІ отделение | Решение №1070 от 22.01.2020 | ||
| Правилно съдът е приел, че когато молбата за закрила се приеме за неоснователна, поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, даващи право на бежански или хуманитарен статут, административният орган е длъжен да се мотивира досежно залегналия в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ принцип за забрана за връщане. Административният орган следва да обсъди последствията, които биха били налице, в случай на връщане на чужденеца в страната му по произход - задължение произтичащо от ЗУБ и от разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на всички административни и съдебни органи и гражданите на ЕС. | Адм. дело №12723/2011 | Върховен административен съд, ІІІ отделение | Решение №1296 от 25.01.2012 | ||
| Нито административният орган, нито съдът са извършили преценка дали връщането на чужденеца в Китай няма да бъде в нарушение на принципа "забрана за връщане" по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. При наличните данни за ограниченията, наложени от китайските власти по отношение на свободата на движение на тибетците и наложената забрана за пътуване в чужбина, задължително е било да се изследва въпроса дали е налице реална опасност за чужденеца при връщането му на територията на Китай. В интервюто си чужденецът е посочил, че ако се завърне в Тибет, ще бъде пратен в затвор, като и родителите му също ще пострадат, заради това, че той е избягал. Това негово твърдение следва да бъде преценено от административния орган с оглед на всички данни за настоящата ситуация в Китай и във връзка с отношението към тибетските будисти, напуснали страната нелегално. | Адм. дело №2934/2018 | Върховен административен съд, ІІІ отделение | Решение № 15839 от 18.12.2018 | ||
| И | Изключение от принципа за забрана за връщане (non-refoulement) | Адм. дело №С-89/2018/без публичен достъп/ | Върховен административен съд, ІІІ отд. | Решение № 25 от 10.04.2018 | |
| … | |||||
| Отделно от това, съдът е приел, че приложеното по делото становище на ДАНС само по себе си не обосновава извод, че чужденецът представлява заплаха за националната сигурност. Прието е, че становището е твърде общо и неподкрепено със сигурни доказателства, които да сочат на сериозни основания за наличие на заплаха | |||||
| … | |||||
| Правилно и обосновано е заключението на съда, че предоставеното по делото становище от ДАНС е твърде общо като аргументация за направения извод, че лицето представлява заплаха за националната сигурност. Този извод правилно е разгледан и като некореспондиращ с цялостната бежанска, професионална и житейска история на чужденеца. | |||||
| Изчитане на протокол за интервю в бежанското производство | Адм. дело №1006/2003 | Върховен административен съд, Петчленен с-в | Решение № 3291/04.04.2003 | ||
| Н | Настаняване в център от затворен тип с цел защита на националната сигурност | Адм. дело № 11276/2019 и Адм. дело № 6927/2019 | АС– София-град | Решение №211 от 09.01.2019 и | |
| Постъпилото по делото на 12.12.2018 по реда на ЗЗКИ доказателство, съставено в ДАНС, има характеристиките на акт по чл.21, ал.5 АПК и макар да не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, законосъобразността му подлежи на преценка при оспорването на крайния акт. То обаче не съдържа фактически основания, от които по безспорен начин може да се направи извод, че К. А. представлява заплаха за националната сигурност. За да е законосъобразна тази преценка е необходимо органът да изложи мотиви, от които да е видно, че именно личното поведение на жалбоподателя представлява заплаха. Сами по себе си съпричастността към конкретни идеи и чертите на характера на чужденеца не означават автоматично, че той е заплаха за националната сигурност. Законодателят е предоставил на административния орган възможността да прецени, чрез анализ на всички релевантни факти, личното поведение на чужденеца представлява ли заплаха и каква за националната сигурност. Но тази преценка следва да бъде мотивирана с конкретни факти, които да позволяват на съда да извърши преценка за законосъобразност на наложената мярка на базата на допустим минимум секретна информация без да се засягат нейната поверителност и оперативния метод на събирането й. | Решение № 6292 от 28.10.2019 /окончателни/ | ||||
| Липсата на мотиви досежно основните елементи на хипотезиса на правната норма не дават възможност на съда да извърши проверка за съответствие на фактическите и правни основания за издаването на акта с изискванията на закона, т.е. не може да извърши проверка за законосъобразността на наложената ограничителна мярка, за съответствието й с целта и материалните разпоредби на закона. | |||||
| Невъзможност за ограничаване обхвата на Женевската конвенция от 1951г. | Адм. дело №2038/99 | Върховен административен съд, III отд. | Решение № 272/21.12.2000 | ||
| Недържавен агент на преследване | Адм. дело №12479/2019 | АС– София-град | Решение№ 7594 от 04.12.2019 | ||
| Изложеното сочи, че макар М. М. да не е имал проблеми с официалните власти, е твърдо вероятно заради принадлежността си към посоченото течение, да е потенциален обект на преследване от страна на Революционната гвардия – С., която разполага с възможността да задържа и подлага на репресии, лица, за които счита, че са заплаха за държавната и религиозната система на И.. При положение, че тази организация е независима от официалните власти и от преценката на нейните водачи зависи кого ще арестува, считайки го за заплаха, няма как издаването на паспорт и разрешение за напускането на страната на лицето, търсещо международна закрила, което е очевидно от компетентността на държавните органи, да се обвързва с извода, че по отношение за него не е налице риск от преследване в И. Т.е. в тази връзка се налага заключението, че посещението на оспорващия на посолството на И. в [населено място] и издаването на нов паспорт, не може автоматично да се приеме за факт, доказващ, че същият няма да бъде обект на преследване, заради принадлежността си към определена социална група, в случай, че се завърне в страната си по произход. | |||||
| Незаконосъобразност на решение при проведено общо производство, мотивиран с основания за ускорено производство | Адм. дело №1439/2000г | Върховен административен съд, III отд. | Решение №6482 от 26.10.2000 | ||
| Немеждународен (вътрешен) конфликт | Адм. дело №5293/2008 г | Върховен административен съд , III отд.. | Решение №9959 от 02.10.2008 | ||
| Въоръжен конфликт е налице, когато съществува опасност за живота на жалбоподателя, поради наличието на вътрешен въоръжен конфликт, характеризиращ се с непосредствена и висока степен на вероятна заплаха за живота и здравето му. | Адм. дело №67/2014 | АС- Хасково | Решение № 53 от 04.04.2014 | ||
| Фактите за разширяване и задълбочаване на конфликта в страната на произход пораждат необходимост от повторно обсъждане на въпроса за съществуването на насилие във висока степен на територията на страната, което само по себе си би могло да породи сериозна опасност за живота и личността на чужденеца. | Адм. дело №10470/2012 | Върховен административен съд, III отд.. | Решение № 7689 от 05.06.2013 | ||
| Нечовешко и унизително наказание като основание за хуманитарен статут | Адм. дело №6750/2010 | Върховен административен съд, Петчленен състав | Решение № 13045 от 04.11.2010 | ||
| О | Ограничено право на придвижване в чужда страна и достъп до правна помощ | Адм. дело №4872/2015 г | Върховен административен съд, IV отд. | Определение № 5103/05.07.2015 | |
| ЗУБ не предвижда възможност за административния орган да не регистрира чужденец, подал молба за закрила. Безспорно административният орган разполага с оперативна самостоятелност относно начина, по който да организира дейността по приемане и регистриране на молбите, но тези негови правомощия следва да се осъществяват без да се накърняват правата на търсещите закрила лица, гарантирани от българския закон, нормите на правото на ЕС и международните договори, по които РБ е страна. | |||||
| Националните съдилища не следва да пренебрегват трудностите, с които е вероятно да се сблъска човек, който е с ограничено право на придвижване в чужда страна и трябва бързо да се свърже с адвокат, запознат с националното право, за да се информира за процедурата, като едновременно с това трябва да даде на адвоката си точна информация да фактите и подборни инструкции. | Жалба №56581/00 /Сейдович с/у Италия/ | ЕСПЧ | Решение от 01.03.2006 | ||
| Опасения (страх) от преследване и действия на преследване | Адм.дело № 1830/2008 | Върховен административен съд, Петчленен състав | Решение № 4583 от 17.04.2008 | ||
| Oснователен страх от преследване | Адм. дело №12106/2017 | Върховен административен съд, ІІІ отделениe | Решение № 10406 от 06.08.2018 | ||
| … | |||||
| Неоснователно е възражението на касатора, че тъй като А. С. не е преживявала насилие или опит за насилие до този момент, то следва да бъде отречено правото й на закрила по чл. 8, ал.1 от ЗУБ. По този въпрос, следва да се посочи, че основателното опасение от преследване, а не лично и вече преживяно преследване е елемента от фактическия състав на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е посочил, че при новото разглеждане на преписката, ДАБ следва да прецени, не само, дали молителката е била обект на преследване, а дали от събраните данни може да се изведе извод за съществуваща реална опасност от „тайни екзекуции и изчезвания на активисти срещу официалната власт“. | |||||
| ... | |||||
| Административният орган следва да обсъди всички обстоятелства, съобщени от чужденката по време на интервюто й, които са релевантни за молбата й за бежански статут, вкл. и проверявайки ги чрез анализ на информацията от събраните в преписката писмени документи, вкл. и тези събрани в съдебната фаза на обжалването. | |||||
| За да постанови отказ за предоставяне на бежански статут, решаващият орган е приел, че жалбоподателката С.Н. не е заявила опасения за сигурността и правата си по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Този извод е направен въз основа на приетото, че заявените от оспорващата проблеми са свързани с работата й и са от криминален характер. Именно работата и дейността на С.Н., както се посочи по-горе, са обстоятелства, сочещи на принадлежността ѝ към определена социална група и в тази връзка безспорно обосновават наличието на причина по чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила. | Адм. дело №222/2017 | АС-Хасково | Решение №492/25.07.2017, /окончателно/ | ||
| Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката С.Н. във връзка с обстановката в Афганистан, която е нейната държава по произход. В решението се съдържа позоваване на Справка с вх. № МД-1063/12.09.2016 на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, вкл. съдържаща и данни относно положението на жените в Афганистан като уязвима и застрашена от репресии група. Административният орган не е изложил съображения дали на фона на общото положение в Афганистан, жалбоподателката С.Н. с оглед професията ѝ и ангажираността ѝ в публичната сфера, с оглед обстоятелството, че съпругът ѝ е в неизвестност, е възможно да бъде обект на тежки посегателства по чл.9 от ЗУБ. | |||||
| ... | |||||
| При новото произнасяне по молбата за закрила на С.Н. следва да се обсъдят представените с молба ре№УП 10328/21.09.2016 документи и с оглед установяващото се от тях наличие на причина по смисъла на чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, да се извърши нова преценка относно възможността за предоставяне на бежански статут. | |||||
| В настоящия случай, чужденката е заявила като причина за напускане на родната си страна страх за живота си на две отделни основания – страх от преследване поради новоприетата от нея християнска религия и поради упражняваното върху нея сексуално насилие. Тези данни настоящият състав на съда приема, че следва да бъдат приети за попадащи в приложното поле на чл.8, ал.1 от ЗУБ - страх от преследване поради принадлежността на оспорващата към определена религия и към определена социална група. | Адм. дело № №649/2019 | АС-Хасково | Решение №569/01.07.2019 /окончателно/ | ||
| Административният орган неправилно е приел, че жалбоподателката не е направила релевантни твърдения за осъществено спрямо нея преследване по някоя от изброените в чл.8, ал.1 от ЗУБ причини. Видно от изнесеното от страна на кандидатката по време на проведеното интервю, като причина за напускане на страната си по произход последната еднопосочно е твърдяла, че изпитва основателни опасения от преследване по причина на изповядваната от нея християнска религия. | |||||
| Събраните в съдебното производство доказателства, вкл. свидетелските показания, категорично потвърждават тезата на жалбоподателката, изложена и в хода на проведеното интервю, че е променила изповядваната от нея религия. От друга страна, въз основа на тези доказателства се оборва възприетото от решаващия орган, че жалбоподателката съзнателно дава неверни данни, целящи доказване на значими за производството по ЗУБ обстоятелства. Опровергава се изцяло и извода на ответника, че опасенията от преследване на жалбоподателката са необективни нейни такива, както и че последната е икономически мигрант. Действително тези доказателства първоначално не са били представени пред административния орган, но последното не представлява пречка съдът да ги подложи на собствена преценка. При съвкупната им такава, наред с изнесеното в бежанската история, съдът счита, че ако ответникът бе положил необходимите усилия, вкл. като даде възможност на кандидата за закрила да подкрепи твърденията си чрез представяне на съответните доказателства, би достигнал до различен от постановения краен извод за отказ за предоставяне на закрила на Н.З.Х.. | |||||
| Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката във връзка с обстановката в Иран, която е нейната държава по произход. Така допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е рефлектирало и върху приложението на материалния закон. | |||||
| ... | |||||
| Събраните по делото доказателства безспорно обосновават наличието на причина по чл.8, ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила. Изводът в решението за липса на такива се явява неправилен, а оспореното решение в частта му за отказания бежански статут – несъобразено с материалния закон. | |||||
| Определена социална група | В процесния случай търсещият закрила е изложил своята история безпротиворечиво, последователно и обстоятелствено и от твърденията му може да направи обоснован извод, че изпитва основателен страх от преследване от недържавни организации, които владеят значителни територии в А., както и че при връщането му в страната на произход ще бъдат застрашени неговият живот или свобода поради наличие едновременно на няколко рискови характеристики – религия, етническа принадлежност и социална принадлежност - учител. По изложените доводи настоящият решаващ състав приема, че по отношение на жалбоподателя М. Д. Н. са били налице предпоставките за предоставяне на международна закрила и като е стигнал до обратният извод, без да изясни и обсъди в съвкупност всички относими факти и обстоятелства от значение за случая, председателят на Д. е постановил незаконосъобразен по съдържание административен акт, който следва да бъде отменен. | Адм. дело 5616/2017 | АС – София-град | Решение №4833/18.07.2017/отм./ | |
| Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая административният орган не е разгледал и обсъдил в съответствие с другите доказателства по делото, твърденията на касаторката за отношението към младите жени в Афганистан, които са останали сами и без семейство. Смъртта на бащата, поставя ответницата по касационната жалба в положението на лице принадлежащо към обособена социална група, която група в Афганистан самотните жени и момичетата без подкрепата на пълнолетен мъж всъщност представляват обект на преследване. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че самата принадлежност към тази обособена социална група не е достатъчно основание, необходимо е да има и преследване, което е насочено конкретно спрямо съответното лице. Това обаче не е така, тъй като , дефиницията на чл. 8 от ЗУБ, която възпроизвежда дефиницията на чл. 1 от Женевската конвенция, казва основателно опасение от преследване. Законът дава достатъчно свобода на интерпретация на основателността на опасението от преследване, но с оглед на представените в хода на касационното производство доказателства и тези, които се съдържат в административната преписка, изясняват обстановката в Афганистан. Ясно е, че жените съставляват обособена социална група, защото жените в Афганистан са изцяло изключени от обществото и въпреки усилията на правителството, не може бързо да се преодолее това наслагваното с години отношение към жените особено към самотните момичета и жени, на които са отказани всякакви граждански, политически и социални права и за които няма абсолютно никаква възможност те да се развиват като самостоятелни индивиди и да възприемат поведение, което съответства на техните права, което е различно от това, което обществото налага. … Както е посочил и първоинстанционния съд, административният орган при постановяване на обжалваното решение не е събрал и обсъдил доказателства за общественото положение на жените в Афганистан. Ноторно известни са фактите, че в Афганистан жените без мъжка подкрепа и защита нямат средства за оцеляване. Отношението към работещите и живеещите сами жени е лошо, въпреки усилията на правителството. | Адм. дело № 11365/2017 | Върховен административен съд, III отд. | Решение №9761/17.07.2018 | ||
| Съдът е направил обоснован и правилен извод, че в случая административният орган не е разгледал и обсъдил в съответствие с другите доказателства по делото,твърденията на касаторката за отношението към младите жени в Афганистан вкл. и сключването на насилствен брак. В разпоредбата на чл. 9 от ЗУБ са посочени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. В ал.1 от същия законов текст са посочени основните предпоставки – наличие спрямо чужденецът на тежки посегателства : 1. смъртно наказание или екзекуция, или; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. … Установява се от доказателствата по делото че чужденката е млада жена, получила образование и работила, като за нея съществува риск от отвличания или насилие. Представената справка от касационният жалбоподател пред настоящата инстанция с вх. № 1МД-691/10.10.2018г., не разколебава достигнатите от АССГ изводи. В нея не са изложени факти касаещи отношението към младите образовани и работещи жени, каквато е чужденката, а така също и липсват изложени данни относно насилствено сключвани бракове с млади жени. Изрично в Решение № 2216/22.02.2017г., по адм.дело № 2582/2016г., ВАС е дал указания на административният орган да събере и обсъди доказателства касаещи общественото положение на жените в Афганистан, които не са спазени. Административният орган се е задоволил само и единствено да обсъди получени от дирекция „Миграция“ незаверени копия от документи касаещи евентуален сключен брак на чужденката и е приел че тя не е самотна млада жена, без обаче да извърши анализ чрез събиране на доказателства касаещи наличието на насилствено сключвани бракове в Афганистан и последиците при напускане на семейството. Не са взети в предвид и насоките на ВКБООН за определяне на съответствието с критериите за бежански статут при оценка на нуждите от международна закрила на търсещи убежище от Афганистан, като в т. 6 това са жени със специфични характеристики т.е. следвало е органа да извърши анализ и преценка дали чужденката попада в тази група жени, за които с оглед тяхната специфика – жени нарушаващи обществените нрави, се изисква и предоставяне на съответния статут. | Адм.дело №343/2018 | Върховен административен съд, III отд. | Решение №13062/29.10.2018 | ||
| За да постанови отказ за предоставяне на бежански статут, решаващият орган е приел, че жалбоподателката С.Н. не е заявила опасения за сигурността и правата си по изброените в чл.8 ал.1 от ЗУБ причини. Този извод е направен въз основа на приетото, че заявените от оспорващата проблеми са свързани с работата й и са от криминален характер. Именно работата и дейността на С.Н., както се посочи по-горе, са обстоятелства, сочещи на принадлежността ѝ към определена социална група и в тази връзка безспорно обосновават наличието на причина по чл.8 ал.1 от ЗУБ за опасения от преследване, респ. за търсената закрила. … Административният орган не е обсъдил и личното положение на жалбоподателката С.Н. във връзка с обстановката в Афганистан, която е нейната държава по произход. В решението се съдържа позоваване на Справка с вх. № МД-1063/12.09.2016 на Дирекция „Международна дейност” на ДАБ, вкл. съдържаща и данни относно положението на жените в Афганистан като уязвима и застрашена от репресии група. Административният орган не е изложил съображения дали на фона на общото положение в Афганистан, жалбоподателката С.Н. с оглед професията ѝ и ангажираността ѝ в публичната сфера, с оглед обстоятелството, че съпругът ѝ е в неизвестност, е възможно да бъде обект на тежки посегателства по чл.9 от ЗУБ. | Адм. дело №222/2017 | АС-Хасково | Решение №492/25.07.2017, /окончателно/ | ||
| Оценка на елементите по молба за закрила от страна на административния орган | |||||
| П | Палестинци без гражданство – закрила като бежанци ipso facto (чл. 1 D от ЖК от 1951) | ||||
| Ползване на неистински документ | |||||
| Преценка на най-добрия интерес на детето / Права на придружени и непридружени малолетни и непълнолетни | Адм. дело №895/2018, | Върховен административен съд, ІІІ отд. | Решение № 8850 от 12.06.2019 | ||
| …. | |||||
| Върховният административен съд не веднъж се е произнасял по приложението на императивната разпоредба на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, приемайки, че нарушаването ѝ води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социалният работник действа в качеството си на гарант за защита правата и интересите на детето и именно в това качество следва да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия негов интерес. Информацията, предоставена от социалния работник, е предназначена да подпомогне административния орган при вземане на решението. Правилно в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето, който принцип има фундаментална роля, в резултат от която непълнолетните деца са разглеждани като уязвима група лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 6а ЗУБ (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 , изм. - ДВ, бр. 80 от 2015 , в сила от 16.10.2015 ), съгласно която при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето, като преценката за най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на ЗЗДт. Критериите за преценката са посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт, към който препраща § 1, т. 11 от ДР на ЗУБ. Освен това, съгласно чл. 2 (1) от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Република България, считано от 03.07.1991 , държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Тя трябва да взема необходимите мерки за дете, което иска да получи статут на бежанец - чл. 22 (1) от нея, а съгласно чл. 3 (1) от Конвенцията висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В тази връзка, както се посочи по-горе в решението, споделят се мотивите на съда, че неспазването на разпоредбите на ЗЗДт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Целта на разпоредбата на чл. 15 от ЗЗДт изисква в административното производство малолетните и непълнолетните деца да се представляват не само от законния им представител, но и кумулативно и от социален работник, което както се установи не е било осъществено, предвид факта, че нито в проведеното административно, нито в проведеното съдебно производство е било налице присъствието на същия. | Адм. дело №790/2018 | Решение № 7985 от 28.05.2019 | |||
| … | |||||
| По правилото на чл. 15, ал. 8 от ЗЗДт детето има право на правна помощ и жалба във всички производства, засягащи негови права или интереси. По преписката и пред съда не са представени доказателства за това, че в хода на административното производство на Л. К. са указани правата, касаещи придружените малолетни или непълнолетни лица, така, както се предвижда в българското законодателство. Правилно съдът е приел, че в указаните процедури не се съдържа никаква информация относно възможностите за получаване на правна помощ от детето, като обосновано е прието и че в преписката липсват доказателства на молителката да е било разяснено правото на безплатна правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава, което предвид факта, че Л. К. действа и в лично качество, и в качеството на законен представител на малолетното си дете, следва да се квалифицира като съществено нарушение от страна на административния орган, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение, както правилно е преценил и първоинстанционния съд. | |||||
| … | |||||
| Сам по себе си фактът на разделно провеждане на производствата на членовете на семейството, не е основание да се приеме, че разделянето пряко и непосредствено води до резултат, при който не може да се очаква ефективност при произнасянето на органа и спазване на нормите, гарантиращи запазването целостта на семействата. Това е така, тъй като при зачитане правилото на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ за преценка на всички относими факти при разглеждане на молбата за закрила (в т. ч. семейната връзка, общата бежанска история и общите факти, свързани с произхода и положението на отделните членове на семейството и същото като цяло) разделното провеждане на производствата не би следвало да води до пороци относно фактическите установявания пред ДАБ или приложението на материалния закон. Неизменно трябва да бъде отчетена връзката и зависимостта на отделните молби на членовете на семейството, но отчитайки разрешението и мотивите към точка 2 от Решение на СЕС по дело С-652/16 , явяващи се в подкрепа на съдебната практика, разглеждаща приложението на чл. 32 от АПК в случаи като настоящия, според която посочената норма визира възможност, а не задължение за административния орган, при положение, че искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля от търсещия убежище, настоящият съдебен състав счита, че съответно и преценката на административния орган е дължима именно по заявените от чужденеца обстоятелства, което не налага общата преценка на отделните молби в едно съдебно производство при новото произнасяне на председателя на ДАБ. | |||||
| Признат статут по мандата на ВКБООН (чл.10 от ЗУБ) | Адм. дело №9911/2015 | АС – София-град | Решение № 7063/17.11.2015 | ||
| По силата на чл. 10 Председателят на ДАБ не действа в условията на оперативна самостоятелност, а в условията на обвързана компетентност, която не му предоставя възможност да извърши преценка или не. | Адм. дело №5647/2015 | АС – София-град | Решение № 5942 от 09.10.2015 | ||
| Редакцията на чл.10 от ЗУБ е императивна и не предоставя възможност на решаващия орган да прави самостоятелна преценка относно наличие на основания за представяне на статут на бежанец, при наличие на предвидената в разпоредбата предпоставка – признаване на статут на бежанец по мандата на ВКБООН. С оглед наличието на законовите предпоставки за признаване на статут на бежанец на жалбоподателя, който представлява по-силната закрила по смисъла на ЗУБ. | Адм. дело №3458/2013 | АС – София-град | Решение № 5063 от 19.07.2013 | ||
| Принадлежност към определена социална група | Адм. дело №3082/2018 | АС– София-град | Решение № 3824 ОТ 06.06.2018 /влязло в сила/ | ||
| В тази връзка се констатира, че представената бежанска история не е била разгледана обективно и всестранно. От нея са направени неправилни тълкувания. На фона на представената обстановка съдът приема, че поради обществената дейност на М. Б. в сферата на образованието има опасност и риск от изтезание или нечовешко и унизително отношение. Следователно решението в частта по чл.8 от ЗУБ е неправилно и следва да се отмени като преписката се върне за ново разглеждане предвид задължителните констатации по същество на състава. | |||||
| Притежаване на национален паспорт като основание за отказ | Адм. дело №7653/2004 | Върховен административен съд, III отд.. | Решение № 410/14.01.2005 | ||
| Р | Роднини в страната на произход | Адм. дело №3971/2001 | Върховен административен съд, III отд.. | Решение № 222/10..10.2002 | |
| С | Самостоятелна бежанска история на придружен малолетен/непълнолетен | Адм. дело №8941/2019 | Върховен административен съд, ІІІ отд. | Решение № 1277 от 27.01.2020 | |
| Социални помощи за деца при предоставен статут | Адм. дело №6027/2015 | Върховен административен съд, ІV отд. | Решение №13461 ОТ 10.12.2015 | ||
| Правилно при анализ на цитираните разпоредби на ЗУБ, З. ЗСПД и цитираните разпоредби на общностното право съдът в обжалваното решение е извел извод за незаконосъобразност на обжалаваната заповед. Всички правни изводи сочат на единствено решение в случая, че няма основание за отказ и следва да се признае правото на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД на жалбоподателката М. С. А. М. | |||||
| По силата на чл.3 т.5 от ЗСПД право на семейни помощи за деца имат бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Тази норма е в противоречие с нормите на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 и Директива 2011/95/ЕС/ на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 които макар и да нямат директен ефект за България като държава членка, тя е обвързана по отношение на резултата който трябва да бъде постигнат а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. След като държавата ни не е ограничила предоставянето на социални помощи на лицата на които е предоставен статут само до основните обезщетения, то с издадената заповед ограничаването на помощите е недопустимо. Правилно при анализ на цитираните разпоредби на ЗУБ, З. ЗСПД и цитираните разпоредби на общностното право съдът в обжалваното решение е извел извод за незаконосъобразност на обжалаваната заповед. Всички правни изводи сочат на единствено решение в случая, че няма основание за отказ и следва да се признае правото на семейни помощи за деца по реда на ЗСПД на жалбоподателката М. С. А. М. | Адм. дело № 4639/2019 | АС– София-град | Решение №4155 от 18.06.2019 /окончателно/ | ||
| В настоящия казус мотивът послужил за отказ при отпускането на помощите за децата на жалбоподателката е становището на административния орган относно това, че същата не отговоря на нормативните изисквания в чл.3 от ЗСПД. Съгласно приложимата към случая разпоредба на чл.3, т.5 от ЗСПД, законодателят е въвел ограничение в кръга на лицата, които имат право на семейни помощи. В случая това са: бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. | Адм. дело № №8777/2019 | АС– София-град | Решение №7300 от 26.11.2019 | ||
| Съдът намира, че цитираната горе норма предвидена в българското законодателство не е съобразена с разпоредбата на чл.28 § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Следователно налице е противоречие на националните норми с нормите на Директива 2011/95/ЕС и Директива 2004/83/ЕО. България като държава членка в тази връзка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата членка. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, същите следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Съгласно чл. 29, § 1 от Директива 2011/95/ЕС, държавите членки гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването в държавата членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите социални грижи, както е предвидено за гражданите им като заедно с това в чл.29, § 2 от Директивата, се установява възможност чрез дерогация от общото правило на § 1, държавите членки да могат да ограничат социалните помощи, предоставени на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, до основните обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както за гражданите им. Действително възможността за рестрикции във връзка с равното третиране при социалните помощи се отнася до лицата, на които е предоставена субсидиарна закрила, но не се установява Република България да е заявила подобна дерогация на правилото по §1, от чл. 29 от Директивата. Същевременно по аргументи изведени от т.45 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС, семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност същите да се ограничават по отношение на лицата, на които е предоставена международна закрила. | |||||
| Т | Адм. дело №2245/2015 | Върховен административен съд, III отд. | Решение № 1791 от 17.02.2016 |