В практиката на предприятията най-широко приложение имат ваучерите за храна, но освен тях, предприятията с финансови възможности предоставят на работниците и служителите си и други видове ваучери, които имат специфични аспекти на счетоводно отчитане, данъчно третиране и изискват внасяне на осигурителни вноски. Макар и по-често срещани тези разходи, те имат своето място и значение в дейността на предприятията и трябва да се познават и правилно да се прилага нормативната уредба по третирането им.

Ваучери се дават на персонала от предприятието и в следните случаи:

• а/за поощрение на работници и служители във връзка с извърше-ната от тях работа през определен период на годината;
• б/предоставяне на ваучери за покупка на подаръци, във връзка с техен рожден ден или кръгла годишнина;
• в/на всички работници и служители във връзка с коледни, новогодишни и великденски празници.

При всички тези случаи възникват въпроси относно данъчното третиране на разходите от гледна точка на предприятието и на лицата от персонала, които получават ваучерите, както и във връзка с прилагане изискванията на осигурителното законодателство.

По прилагане разпоредбите на ЗКПО и ЗДДФЛ

Разпоредбата на чл. 294 от Кодекса на труда дава възможност работодателят да осигурява на работниците и служителите социални придобивки от търговски и битов характер, услуги за отдих, физкултура и спорт и други социално-битови и комунални потребности. Средствата за финансиране на тези мероприятия се вземат от източници на работодателя или други източници, съгласно чл. 292 от Кодекса на труда. Начинът на ползването им се определя, съгласно чл. 293, ал. 1 от Кодекса на труда, от Общото събрание на работниците и служителите.

В ЗКПО има подробна уредба относно ваучерите за храна, но няма специално третиране на другите видове разходи, за които се предоставят ваучери. Данъчното третиране и облагане на този вид разходи трябва да се осъществява на база анализа на общите разпо-редби на закона, като се анализират критериите за определяне на разходите като социални, предоставени във валута или в пари. За определяне на "социалните разходи, предоставяни във валута" се ползва формулировката, дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.

За да се класифицират разходите като социални и да се обложат с данък върху разходите трябва, съгласно чл. 204, т. 2, във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО да бъдат изпълнени кумулативно следните критерии:

• да са отчетени счетоводно като разходи;
• да са обосновани документално, съгласно изискванията на чл. 10 от ЗКПО;
• да са предоставени в натура;
• да са предоставени на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол;
• да са социални придобивки, по смисъла на чл. 294 от Кодекса на труда;
• да са предоставени по реда, предвиден в чл. 293 от Кодекса на труда (с решение на Общото събрание или на ръководството);
• да са достъпни за всички работници, служители и лица, наети по договори за управление и контрол, т. е. всички те да могат да се ползват от тези придобивки.

Ако са налице всички тези критерии, то налице са социални разходи в натура. Необходимо е изпълнение на всички критерии кумулативно. Наличието на това обстоятелство изисква върху сумата на разходите да се начислява данък върху разходите в размер 10 на сто, съгласно чл. 206 от ЗКПО, като данъчната основа се определя по реда, предвиден в чл. 212 от закона. Данъкът е окончателен и разходът за него се признава за данъчни цели. Ако са нарушени изискванията за социални разходи в натура или не е налице документална обоснованост, счетоводният разход не се признава за данъчни цели, т. е. третира се като постоянна данъчна разлика по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.

Когато предприятието предоставя ваучери на един или няколко лица от персонала като поощрение за извършената работа през определен период от годината или по някакъв случай за лицето (рожден ден, кръгла годишнина), изискването за достъп на разходите до всички лица от персонала е нарушено като социална придобивка и разходът не може да се класифицира като социален разход. В такива случаи разходът, макар и в натура, трябва да се третира като облагаем доход на наетото лице (работник, служител, лице по договор за управление и контрол), по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ. Тази законова норма определя, че облагаемият доход от трудови правоотношения и трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от същия закон (стойностите на различни видове доходи и придобивки, които не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения).

Относно внасянето на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи, предоставени чрез ваучери

Изискванията за внасяне на осигурителни вноски върху предоставените социални разходи са регламентирани в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Следователно, за да възникне задължение за осигурителни вноски, трябва социалните разходи да са предоставени пряко, постоянно или периодично на персонала и да са персонифицирани по лица. Третиране на този въпрос намираме и в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. Да напомним, че вноски се правят върху начислените суми, както и върху начислените, но неизплатени суми. В чл. 2, ал. 3 на същата наредба е предвидено осигурителни вноски да не се правят, когато са предоставени средства чрез ваучери за храна, при спазване на условията по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.

Има и други хипотези, при наличието на които не се правят осигурителни вноски. Те са посочени в чл. 2, ал. 2 от въпросната наредба, а именно:

• върху средствата за издръжка на столове, вкл. поевтиняване на храната; за здравни и лечебни заведения; за детски заведения и почивни бази; за културни потребности;
• за допълнително пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица;
• върху еднократните помощи в пари или в натура за лекарства, при продължително боледуване, при раждане, смърт на член от семейството и други случайни събития за персонала;

Имайки предвид тези нормативни изисквания, следва да направим извода, че:

• предоставените ваучери като поощрение във връзка с извършена работа от работници и служители, по същество са материално стимулиране;
• предоставените ваучери за подарък във връзка с рожден ден или кръгла годишнина, също е материално стимулиране; тъй като не може да се приеме, че са "случайно събитие“;
• не могат да се класифицират като разходи за случайни събития и предоставените ваучери за коледни, новогодишни и великденски празници;

Следователно, доколкото средствата за тези ваучери са предоставени по реда на чл. 293 от Кодекса на труда, както и по реда на чл. 294 от същия, те са социални разходи и върху тяхната стойност се дължат осигурителни вноски в размера за фонд „Пенсии“ и за ДЗПО, както и вноски за здравно осигуряване. Третирайки осигурителните вноски във връзка с разходи за ваучери, следва да отбележим и следните изисквания на Наредбата;

• сумите за социални разходи, върху които са внесени осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по икономическата дейност на осигурителя;
• осигурителни вноски не се начисляват и внасят върху застраховки, които са определени като задължителни с нормативен акт.

Счетоводно отчитане на разходите за ваучери

Разходите за социални придобивки се отчитат счетоводно чрез сметките от група 60 Разходи по икономически елементи:

• Д-т с/ка от група 60 Разходи по икономически елементи
• К-т с/ка за парични средства, за разчети
• -отчетените разходи се разпределят по дейности и функции:
• Д-т с/ка от група 61 Разходи за дейността
• анал. сметка на дейността, продукцията, обекта и пр.
• К-т с/ка от група 60 Разходи по икономически елементи
• -поръчаните и доставени ваучери за различните случаи се отчитат като парични еквиваленти по сметка от група 50 Парични средства:
• Д-т с/ка 509 Други парични средства
• анал. сметка, по брой и купюри на видовете ваучери
• К-т с/ка от група 50 Парични средства
• -за отчитане на столово хранене, организирано като обособена дейност, се отчитат приходи, разходи и финансов резултат по общия ред:
• Д-т с/ка от група 50 Парични средства
• К-т с/ка 703 Приходи от продажби на услуги
• -за отчитане на разходите за дейността:
• Д-т с/ка 703 Приходи от продажби на услуги
• К-т с/ка 611 Разходи за основна дейност
• /когато е балансово обособена дейността/
• К-т с/ка 612 Разходи за спомагателна дейност
• /когато столовото хранене е обособено като помощна дейност, на вътрешностопанска сметка/-разходите за отпечатване на ваучери и други съпътстващи разходи по предоставянето им:
• Д-т с/ка 609 Други разходи
• К-т с/ка от група 50 Парични средства
• /разходите се приключват със сметка 614 Админи-стративни разходи/

Повече по темата в списание АКТИВ.