Кооперациите у нас са с традиции, все още живи и жизнени

Те са успешна форма на организация и ще търпят развитие
При нас всеки работник е и кооператор и това е доказано ефективно, твърди председателката на ТПК “Д. Благоев”

Г-жо Димитрова, как успяхте да запазите кооперацията „жива”?

- Преди промяната кооперацията разполагаше със 150 ателиета. При нас бяха съсредоточени всички шивашки услуги за София. Реституцията наистина беше най-голямото сътресение, през което минахме. Налагаха се мерки да се съхранят хората – най-добрите моделиерки, кроячки, шивачки, за да си запазим клиентелата. Останаха само десетина ателиета за услуги и цехът в „Люлин”, който произвежда продукция на ишлеме за водещи европейски фирми. Въпреки това кооперацията оцеля, не се разпродаде, не фалира.

Вие сте почти несменяемият председател. Това говори за доверие на хората към вас.

- Така е и това ми носи удовлетворение. Имаше период по време на реституцията, когато ми се искаше да се скрия за известно време, да отшуми бурята.Всъщност за малко го и направих, когато родих третото си дете (смее се). Тогава „изгря звездата” на сегашния заместник-председател Видин Павлов, който дотогава беше моделиер на едно от ателиетата за услуги. През този период той ме заместваше и се справи много успешно. Това показва и възможностите, които дава кооперацията за израстването на своите членове.

Какво ви даде ишлемето?

- Допреди няколко години работехме само за една немска фирма. Разбира се, имаше много високи изисквания за качество, срок на доставка, но получихме възможност да закупим нова техника. Научихме се да работим по нови технологии. Сега борбата за нови клиенти е определяща.Работим вече и за френския пазар. Това са и по-сложни и скъпи изделия, изискващи и много по-голяма квалификация на персонала. Закупихме си и КАТ-система за кроене, което също засили нашата конкурентноспособност.

Как стои въпросът с персонала, има ли текучество?

- Не зная дали сте запознати със статута на кооперациите. Той дава възможност на работещите в тях да бъдат член-кооператори. Това им дава право да участват в разпределението на дивиденти в края на годината, но и в решенията за перспективите за развитие. Колективните решения запазиха кооперацията. Ние почти нямаме текучество, защото всеки назначен работник може да стане и кооператор. Ежегодно приемаме на стаж ученици от ПГОТ ”Мария Луиза”, за да осигурим свежо, младо попълнение, но младите като че ли предпочитат да станат продавачки, вместо да влязат в цеха.

Какви са очакванията ви за развитието на кооперациите в страната?

Убедена съм, че ще търпят развитие, защото са много удачна форма за нашите условия. Доскоро данък печалба оставаше половината за нас. Държавата ни го отстъпваше за развитие. На този принцип изградихме почивната база в с. Лозенец на морето, реконструирахме и модернизирахме двата си собствена магазина - „Модна къща София” на ул.”Солунска” и в кв. „Иван Вазов”, където продаваме наши облекла и на други български дизайнери и производители. За съжаление, от две години тази привилегия остана само за инвалидните предприятия. Донякъде и заради това създадохме свое дъщерно социално предприятие, където вече работят инвалидизирани наши кооператори. Разбира се, приемаме и други хора с увреждания, които отговарят на условията.Повече за условията за работа при нас, както и за почивка в нашатa база, читателите ви могат да научат, ако посетят сайта на Кооперацията – www.blagoevtpk.com