В дискусията, която се проведе по инициатива на Министерството на икономиката и енергетиката, участваха заместник-министър Красин Димитров, посланикът на България в Русия Бойко Коцев, изпълнителният директор на Агенцията за малки и средни предприятия Богдана Ваташка – Анави, директорът на българския център за промишлеността в Москва Илиян Цонев, представители на Агенция Митници, КРИБ, БТПП, БСК, АИКБ, Браншовата камара по машиностроене, СОМАТ и други.
"През последните три години потенциалът на руския пазар не беше използван пълноценно, въпреки традиционното присъствие там на български лекарства, детайли за автомобилостроенето, продукти на хранително-вкусовата промишленост, плодове и зеленчуци", каза заместник-министър Красин Димитров. "Българското правителство гледа на икономическите отношения с Русия не от идеологическа гледна точка, а като огромен пазар с потенциал и традиции за българско присъствие. За да е ефективна помощта от страна на държавата, трябва да се вслушаме в мнението на компаниите, като работим в посока увеличаване: износа на българските стоки, на услуги, в това число туризъм и недвижима собственост и на руските инвестиции в България", каза още Димитров и добави, че правителството предлага интегриран подход на всички институции и фирми, които имат отношение към бизнеса с Русия, но с обща цел – задълбочаване на икономическите ни контакти. Заместник-министър Димитров посочи като пример възможностите за експанзия в областта на строителството не само в столицата Москва, а и в регионите и автономните републики, тъй като Русия изпълнява мащабна инфраструктурна програма до 2020 г.
По думите на посланика ни в Москва Бойко Коцев, българските компании трябва да търсят възможности за коопериране при производството на селскостопанска техника, хеликоптери, електрокари и електротелфери. Според него огромен потенциал за развитие има в областта на туризма. Русия изпълнява федерална програма за патриотично възпитание, по която училищата получават целево финансиране, за да популяризират историята сред своите ученици. Част от тези средства могат да се използват за организиране на тематични екскурзии в български исторически места.
"Ако държавата е отделила ресурс за подпомагане на българското присъствие в Русия, тя трябва да насочи сериозна част от него към туризма, тъй като на този пазар има потенциал за ръст", смята Огнян Донев от КРИБ. Според Никола Зикатанов от АИКБ полето за бизнес с Русия е огромно. По неговите думи реалистично би било да работим за коопериране в областта на хранително-вкусовата промишленост и селскостопанското машиностроене.
Георги Минчев от Българо-руската търговско-промишлена палата смята, че продуктите на българската хранително-вкусова промишленост и селско стопанство имат шансове на руския пазар, тъй като това са сектори със сериозни традиции у нас и те се субсидират от ЕС за износ в трети страни.
Постигнато бе съгласие с бизнеса да се фокусират усилията и в регионите и автономните републики на Руската Федерация, тъй като възможностите за българските компании там са по-големи. В помощ на това, чрез Българската банка за развитие, ще се предоставят възможности и за предекспортно финансиране.
Повече по темата на сайта на МИЕ, http://www.mi.government.bg