Предприемач Произведено в България
Явор Гечев: Необходима е  национално отговорна държавна политика в земеделието

Явор Гечев: Необходима е национално отговорна държавна политика в земеделието

визитка

Явор Гечев е председател на Национален съюз на земеделските кооперации в България от юни 2916 г.. Роден е на 10 юни 1978 година в град Пловдив. Завършил е Аграрен университет Пловдив, като инженер-агроном, магистър по Растителна защита. След висшето си образование специализира Финансов мениджмънт, Публични политики и Политически мениджмънт в Нов Български университет, Българско училище за политика и специализация по политики на ЕС в летен университет по демокрация към Съвета на Европа /Страсбург

Явор Гечев притежава богат професионален опит в ДФ „Земеделие“, като заема последователно позициите от младши експерт до ръководител на Регионална разплащателна агенция – Пловдив. През 2013г. е избран за Народен представител в 42-то Народно събрание. По-късно през същата година е назначен за заместник министър на земеделието и храните и управлява Програмата за развитие на селските райони, ДФ „Земеделие“, Българската агенция за безопасност на храните, както и ресорите Земеделие, Животновъдство, Растителна защита, работата с Браншовите организации и международната дейност на министерството. Владее английски и руски език. Женен с едно дете.

Г-н Гечев, вие представлявате голямо обединение на земеделските кооперации у нас, имат ли бъдеще в страната Земеделските кооперации?

Явор Гечев: Странно е да се дискутира този въпрос. В България Земеделските кооперации имат огромно минало. Още от времето на Стамболийски. Те не просто имат бъдеще... нуждата от коопериране, особено по отношение на по-малките земеделски производители и полупазарните стопанства, които не могат да оцелеят сами, е голяма....В цяла Европа земеделието е организирано на кооперативния принцип.

Националния съюз на земеделските кооперации в България (НСЗКБ ) е браншова организация, в която членуват над 50 000 член кооператори, обединени в над 400 земеделски кооперации, предимно зърнопроизводители, но и много животновъдни коопераации, растениевъди, зеленчукопроизводители.

В България кооперативизма има огромен проблем със законова база. Дори няма осъзнаване какво точно е коперативизъм. Съюзът работи по нов проект за специализиран Закон на кооперациите в земеделския сектор.

Заради спецификата, трябва отделен закон за Земеделските кооперации, който да премахне административни пречки и да улесни и поощри кооперирането. Да регламентира създаването и дейностите на кооперации на фермери, кооперации на рибари, кооперации за напояване, за техническо обслужване, коопериране на физически, но и на юридически лица и т.н..Кооперацията да може да извършва и други, не само земеделски дейности ( добрата практика на Запад и отвъд Океана е - всички се сдружават, за да намират пазари ). В създаване на закона трябва да се включат на експертно ниво, всички „играчи“ в земеделския сектор. Пишем го в комуникация със сегашното ръководство на МЗХГ.

Новият закон, да е част от национално отговорна държавна политика в земеделието.. Да защитим своите национални приоритети.Няма да има осъзнаване на сектора, без държавна намеса. Сега има свръхрегулация, която работи за големите и убива малките производители. За малките производители трябва да има целеви бюджети, за които да кандидатстват със специфични мерки, а те от своя страна, да са свързани с кооперирането на фермерите. За да могат да намалят цените на доствките и обработките си, да имат окропнени количества от продукция, за да могат да стигнат до реални пазари.

Не мога да не ви попитам за мнението ви по актуалния в момента въпрос за придобиване на земеделска земя от чужденци...

Според мен е необходима защита чрез механизми за урегулиране, а не чрез забрани, защито така поствен въпроса ще имаме проблеми от Брюксел. Чрез системи за регулиране на продажбата на земя и създаването на Агенция по земята може да се постигне същия ефект, дори и по голям, стига да има хора които знаят какво да правят. Поредната причина за Осъзнаване необходимостта от Стратегия, която да е национално подкрепена от всички и да гарантира усойчиво българско земеделие, като елемент на национална сигурност.

Тук говорим за експертиза, но не само на думи. За истински патриотизъм изразен в дела, Държавата да прояви отговорност, да се обединят усилията в.интерес на нацията. И без това хората, които истински разбират от макроикономика на сектора в България са единици . Все още е възможно да се пооправят нещата, но наблюдавайки събитията, след няколко години ще е късно да се решат големите проблеми, тоест те няма да са възможни.

Не е ли малко песимистично?

Песиместично е, но за жалост е реално. Едно от ключовите неща е кооперирането.

Закон за собственоста и ползването на земеделските земи, Закона за арендата, Закона за кооперациите, пълноценно използване на общинските и държавни земи. В Европа Кооперирането е доказан модел и се ползва с особенна почит. Европейската единна земеделска организация „Конфедерацията на земеделските организации и кооперативите в ЕС, Копа-Коджека (Copa-Cogeca)“ , като Копа представлява интересите на фермерите, а Коджека е призвана да защитава интересите на кооперациите и двете са на равна основа, да не кажа, че по голяма е тежеща на земеделието, което е на кооперативен принцип в Европа, а и в света.

Говорим за модерно земеделие на кооперативен принцип, това е европейският пример за добра земеделска практика, за постигане на по-добри резултати без да се монополизира сектора.

Учредихме Търговско дружество , чрез което захранваме с горива нашите членове, при договорени на едро цени, както и торове, вече организираме вътрешни доставки към кооперациите с много големи търговски отстъпки от различните контрагенти, усилено търсим пазари за договаряне на продукция на зелено, за да се опитаме да разнообразим културите, които са в традиционен сеидбооборот в момента.

Каква, според вас трябва да е политиката на страната относно формирането на общата селскостопанска политика (ОСП ) на ЕС след 2020?

Имам специално отношение по въпроса за европейските средства. Да ограничим несправедливостите в разпределението на средствата в ЕС...Никоя страна от ЕС да няма възможност да получава субсидии повече от 30%, включително частта за държавното съфинансиране, от най-ниското финансиране- т.е ножицата между субсидиите за отделните страни да не надвишава 30%... Сега е момента, когато се обсъжда общата селскостопанска политика за периода 2020.... България да провокира обсъждането на темата, но на база на своя Стратегия, която зщитава националния интерес.

В края на жътвата сме. Какви са вашите прогнози за реколтата?

Жътвата дава добри прогнози, въпреки пораженията от градушките в някои райни на Северна България. По-добри са и показателите на хлебното зърно. Ожъна се в срок, дано се съхрани правилно реколтата Прогнозата е за около 6 млн. тона - за изхранване на държавата са необходими около 1 200 млн тона, останалото е за износ...

Но Монокултурното земеделие вече се променя., пикът на производството в сектор пшеница преминава. Трябва да се разшири производството на бобови култури, които имат пазари, но за това трябва да се напояват по-големи площи, което налага промяна на държавната политика по проблема с напояването и достъпа до поливна вода.

Отчитаме като политика „на парче“, като престъпно грешно, решението на министерството за прехвърляне на над 60 млн. евро от мярка 4.3 Напояване, към други мерки.

От друга страна, Съюзът има добро взаимодействие и комуникация с министерство на земеделието и ДФЗ, и нашата позиция е, че трябва да се обсъди и изготви единно становище относно земеделската стратегия 2020, която държавата да защитава със зъби и нокти. Българската политика в сектора, а не нечия друга.

Държавата трябва да използва структурните фондове, ПРСР, директните плащания - като инструмент за национална стратегия, но това не се прави. Кърпи се на парче – кръпка върху кръпка, но самата риза отдавна не съществува. Трябва да се съберат малкото експерти, останали в държавата, да се за да подготвят Стратегия за развитие на земеделието. Защото всички стратегически грешки, допуснати сега, ще струват скъпо на целия сектор по-късно.

Интервю на Славка Хинкова

Tags: Брой 8 2017